ИИСУС ХРИСТОС

Великият Учител. Основоположникът на християнството.

Иисус Христос е Великият Учител, който дава на хората от целия свят вестта за идването на Царството Божие и пътищата за неговото достигане. Иисус дава на света Заповедта за Любовта – любовта към Господа и любовта към ближния.

По същество, Иисус е създател на Учението за живота, което може да се определи като етика на Любовта. Именно етиката на Любовта е в основата на християнството.

 

Място и време на раждане. Семейство. Ранни години

Родителите на Иисус, Мария и Йосиф дърводелеца, живеели в Галилея, в малкото планинско село Назарет. И двамата били от рода Давидов и тъй като по това време се извършвало преброяване на населението, те трябвало да отидат в Юдея, откъдето бил техният род. Тук, в Юдея, във Витлеем, който се намира пó на юг от Ерусалим, се родил Иисус^[1].

Датата на раждане като че ли е очевидна – нали с раждането на Христос започва новата ера. Обаче тази дата била предложена от монаха Дионисий 600 години по-късно. Тя била приета, независимо от очевидното несъответствие – по време на раждането на Иисус цар Ирод бил още жив.

В Евангелията не е посочена рождената дата на Иисус. Евангелието на Матей съобщава за необикновени събития, съпътстващи раждането на Великия Дух. „А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: “де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним” (Матей, 2:1-3). Мъдреците донесли на младенеца Иисус ценни дарове – злато, тамян и миро, които в древността обикновено се поднасяли на царете и на други важни лица в знак на специално благоволение.

Маговете отдавна били предсказали, че при специално съчетание на планетите Сатурн и Юпитер трябва да се роди Аватар (Божествено въплъщение). Това съчетание на планетите било Звездата, която водела маговете. Тя се появила в съзвездието Риби, което, както знаят астролозите, управлява Иудея. Ето защо маговете се отправили към Иудея и пътували до там около една година.

Първи изчислил датата на съчетанието на тези планети – в 7-та година пр.н.е. – известният немски астролог Йохан Кеплер в 1604 г. През 1925 г. били разчетени древновавилонските астрономически таблици за съединението на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби, което било внимателно наблюдавано от вавилонските астролози в продължение на половин година. Когато учените установили времето на наблюденията, оказало се, че това е 7-та година пр.н.е. Според Библейската енциклопедия (в статията „Ирод”), Иисус се е родил в „тридесет и третата година от царстването на Ирод”, тоест в 7-та година преди Р.Х.

За родителите. Ранни години. Иисус наричал баща си най-добрият от всички бащи. Това била велика душа^[2] пазител на Иисус и Мария. Първият учител на Иисус била неговата майка, тази, чието чисто сърце и преданост към Висшето, дали възможност да се въплъти Висок Дух. От майка си Той научил, че „Словото Божие се съхранява от Неговите пророци”. По време на празника на Скинията, в дома на родителите запалвали свещник със седем свещи и четяли свещени истории. Според преданията, от петгодишна възраст Иисус проявил интерес към изучаването на иудейските свещени писания. По-късно той превъзхождал в много отношения своите другари в училище. Със своя стремеж да разбере смисъла и духа на писанията той неведнъж предизвиквал недоволството на учителите, които сляпо следвали буквата на текста.

Назарет, където живеело семейството на Иисус, бил кръстопът на много кервани. Вниманието на детето привличали пътешествениците, които са посещавали много места, особено онези, владеещи знанието. Той беседвал със странниците, прониквал се от ученията им и често ги учудвал със своето дълбоко възприемане на тайните на познанието. Някои от тях оставали в Назарет за по-дълго време, за да попълнят окултните знания на това необикновено дете.

На 13-годишна възраст, по време на празника Пасха, младият Иисус се оказал „в центъра на вниманието на най-знаменитите учени и учители на Закона на Израил… Смятало се за нещо нечувано юноша да се изказва свободно в присъствието на стари учители, а това, че той се осмелил да възразява, да разсъждава и поучава в такава среда, изглеждало като чудо!” „Преданията говорят, че след изказването на Иисус в храма и след като родителите му отново го намерили, членове на тайна организация, към която принадлежали маговете, се обърнали към родителите… родителите в крайна сметка дали съгласие и мъдреците отвели юношата в своята обител, за да му дадат образование, достойно за стремежите на Неговите душа и ум”. (Рамачарака. Животът на Иисус Христос).

Според други предания, скоро след тази беседа с мъдреците в храма, родителите изпратили сина си в пустинна област в Южна Иудея (до бреговете на Мъртво море) на обучение в общината на есеите. На 19 години Иисус постъпил в манастира на есеите, който бил средище на мистичната наука, имал великолепна библиотека с окултни книги, приемал пътници от Иран и Индия, пътуващи за Египет. След като изучил тайната доктрина на есеите, Иисус заминал за Египет. „Защото Египет бил един от световните центрове, където се пазили истинските Мистерии… и там младият Иисус получил висше Посвещение, което Го подготвило за Царственото свещенство” (А.Безант. Езотерично християнство).

В преданията на Иран, Индия, Тибет се срещат разкази за младия учител Иссе, който веднъж ги посетил, изучаващ техните учения и тайни знания. При брамините и будистите има съобщения, че проповедите на младия учител, насочени срещу кастовите ограничения, настройвали свещениците срещу него. За тях Той бил опасен метежник. Иисус-Исса постоянно възразявал срещу интригите и лицемерието на духовенството и се стремял да върне народа към истинския дух.

Л. Дмитриева, позовавайки се на книгата на Р. Рудзитис „Братството на Граала”, съобщава, че „Христос (Великият Пътник) е бил в Хималаите, в Шамбала, във Великото Бяло Братство и пребивавал там три години” (Л. Дмитриева. „Тайната Доктрина” на Е. Блаватска. Ч.З.). Пак там четем, че „в тибетското Евангелие… се разказва как е живял светият „Исса – най-добрият сред синовете човешки”. Този манускрипт (тибетско евангелие) бил намерен в един от тибетските манастири от руския учен Н. Нотович”.

Има сведения и за това, че Христос, след 30-годишно странстване и вече в зряла възраст, се върнал в Иудея и пристъпил към Великото Служение.

 

Великото Служение

Иисус започнал своето Велико Служение – да носи истината на израелския народ – след кръщението му от Йоан. Защо? Може би за отговор на този въпрос ще послужи преданието, в което се казва, че връщайки се в родината, Той живял около една година при есеите. Есеите живеели в затворена община недалеч от Мъртво море. Там Той научил за свещеното Служение на Йоан и заявил намерението си да отиде на мястото на неговото Служение, което се намирало недалеч от Мъртво море, на брега на река Йордан. Есейските мъдреци съобщили на Йоан, че при него ще се яви Велик Учител, за чието пришествие той трябва да подготви народа. На въпросите на мнозина, не е ли той Христос, Йоан отговарял, че той само подготвя пътя на Господа. „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;“(Матей,3:11). Задачата на Христос била обозначена съвсем ясно: да отвори очите на народа за духовния, божествения план, да носи на хората огъня на любовта и мъдростта.

В продължение на три години Учителят заедно с учениците си постоянно пътувал, многократно преминавайки през Палестина от юг на север и обратно. От мястото на кръщението в река Йордан Той се насочил на север към Галилея, а оттам отново, през цялата страна, на юг към Йерусалим, на първата след завръщането му от странстването свята Пасха. Заедно с учениците си Иисус пристигнал в храма. Там Той видял как безжалостно убиват агнета за жертвоприношение направо в храма, показвайки цялото лицемерие на този бездушен обряд. Той видял в храма стада добитък и овце, търговци и сарафи. При вида на това богохулство „И като направи бич от върви, изпъди из храма всички … и рече… дома на Отца Ми не правете дом за търговия“ (Йоан, 2:15,16). Свещениците не могли да простят на Иисус това негово самоуправство.

Следващите месеци отново преминали в странстване из Иудея, Самария, Галилея. Навсякъде Той основавал ученически кръжоци, предимно от средата на бедните и унижените. Научавайки за смъртта на Йоан Кръстител, Иисус се оттеглил в пустинята, за да обмисли предстоящата Му работа – предстояло Му да върши и работата на Йоан. Ако преди това Той бил тих учител на малцина, то сега Той говорел пред маси народ „като пламенен проповедник и страстен оратор… и много хора с образование идвали да слушат… призивите Му за правдивост, за праведен живот и размишление” (Рамачарака. Животът на Иисус Христос).

Както разказва преданието, при посещението на Иисус в Назарет Той отишъл в местната синагога. По рождение и по образование Той имал право да ръководи еврейската служба и да чете проповеди като равин, т.е. като свещенослужител. Той започнал своята проповед с думите на пророк Исая: „Духът на Господа Бога е върху мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце (Ис. 61:1). „Днес пред вас ще се изпълни Светото Писание” – заявил Иисус пред изумените назаряни и започнал да говори, че е дошъл да донесе Истината, призовал към постижения на духа, разобличил формализма на свещениците и порицал дребнавите обряди. Разярената тълпа помъкнала пророка по улиците на града. Той не се съпротивлявал. Едва когато го домъкнали до стръмен сипей, спокойно минал през тълпата, защото времето Му още не било настъпило. Тогава Иисус произнесъл своята знаменита фраза: „пророк не бива без почит освен в отечеството си, между сродници и у дома си”(Марк. 6:4). Иисус бил принуден да напусне своята родина Назарет заедно с майка си и учениците си и да се установи в Капернаум.

В Капернаум Иисус започнал да превръща групата свои ученици в трудова организация и да ги учи на знанията, които сам владеел. „Учениците му много се учудвали, когато Той искал да се труди заедно с тях, за да се изкарва прехраната с труд… Няколко от най-ревностните ученици отпаднали именно заради този постоянен труд” (Надземното. Ч.2, п.155).

Започнала серията от Неговите поразителни чудеса и изцеления. Той излекувал от разстояние царския син, лекувал чрез докосване или с властно произнасяне на думата „очисти се” или „стани и ходи”. Излекувал слепи и сакати, поразени от паралич и проказа, обладани от бяс и полудели. Той съживявал мъртви, напълвал мрежите на рибарите с риба, сътворявал риба и хляб, за да нахрани хиляди гладни, дошли да Го слушат; ходел по вода и усмирявал бурята. Той използвал всички свои окултни знания за тайните на природата и човешкия дух, за да помага на хората, щедро давал, независимо от недоверието на тълпата, нетърпимостта на фарисеите, съпротивата на лекарите и свещениците. Така ходил Великият Пътник из страната. „И ходеше Иисус по всички градове и села като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа” (Мат. 9:35).

„… всеки Велик Учител е запознат с врачуването и изкуството. Също и Великият Пътник^[3] особено се откроявал с тези си качества… Много изцеления били извършени. Те били два вида – хората идвали за изцеление или Великият Сам докосвал тези, у които Виждал начало на болест. Нерядко човекът не знаел защо го докосва Минувачът. Такова действие било истинска щедрост на Великия Дух, който подобно на неуморен сеяч, раздавал семената на доброто.

Също рядко могат да се намерят в апокрифите думи за красотата, но все пак те били произнасяни. Учителят насочвал вниманието към прекрасните цветя и сиянието на слънцето. Той поощрявал хоровото пеене, тъй като то е най-силното средство за постигане на хармония. Но Учителят не настоявал на тази приложна страна на музиката и пеенето. Той само призовавал към радост и вдъхновение.

Сред учениците имало много мъка и житейски беди. Учителят помагал преди всичко за повдигането на духа. Едва когато положението се успокоявало, Той започвал да обсъжда положението. При това Той никога не осъждал миналото, а се устремявал към бъдещето. Учителят ясно виждал бъдещето, но давал единствено според съзнанието. Той намирал сурови слова там, където съзнанието било мъртво – така лекарят и Творецът изминавал своя Път…

Той не отказвал да посещава празнични събирания и беседвал за всекидневните нужди. Само малцина забелязвали колко мъдри съвети се давали с усмивка и одобрение. А усмивката му била прекрасна. Дори учениците му невинаги оценявали тази задушевност. Имало случай, когато Го осъждали, защото според тях, Учителят отделял много внимание на някой незначителен човек. Понякога Го осъждали за беседването му с жените, но учението било запазено именно от жените. Осъждали също и присъствието на така наречените езичници, забравяйки, че Учителят е дошъл при хората, а не за една секта. Споменавам за тези осъждания, защото те правят облика на Великия Пътник още по-човечен. Ако той не се беше докоснал до живота и не страдаше, то и подвигът Му би изгубил своето значение. Никой не се замислял какви страдания Му причинявали контактите с различни хаотични излъчвания.

„Мисълта за подвига не напускала Великия Пътник. Осъжданията, които стигали до Него, също били част от подвига, който носел. Така преминавал своя стремителен Път Великият Учител” (Надземното. Ч. 2, п. 151, 152).

По време на третата Пасха, заедно с учениците си Иисус тържествено влязъл в Ерусалим, приветстван от народа, а синедрионът^[4] вече Му подготвял разправа. По донос на Юда арестували Иисус и Го завели на съд пред синедриона. Съдилището, свикано през нощта, в непълен състав и с нарушаване на приетите от съда правила, признало Иисус за опасен бунтовник. Свещениците, настоявайки за смъртно наказание на пророка, повели Иисус при Пилат^[5] , след това при Ирод Антипа^[6] и отново при Пилат. Пилат не намерил вина у Иисус и се опитал да замени смъртната присъда на затворника с помилване заради празника, подлагайки Го на безжалостно бичуване, но свещениците и подстрекавания от тях народ искали Той да бъде разпънат. Иисус бил разпнат заедно с двама разбойници.

Молитвата на Христос

Христос дал на учениците си само една молитва. „В тази молитва той вложил много древно учение, съществувало много преди Него и получено от Него по традиция … всичко от усвоеното от Него учение Той пожелал да събере в молитвата „Отче наш”, надявайки се, че хората ще посеят това зърно в душите си … ще го отглеждат, за да придобият прекрасното дърво на Науката за Посвещенията, която Той ни остави” (О. Айванхов. Истинското учение на Христос).

Отче Наш
„Отче наш, Който си на Небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето Царство; да бъде Твоята Воля както на небето, така и на Земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е Царството, и силата, и славата во веки. Амин.” (Мат. 6:9-13)

Съкровеното Учение на Христос

„Великият Пътник учел за разширяването на съзнанието. Той повтарял: „Отворете очите и ушите си”… Посочвал колко дълбок смисъл може да се усвои при разширяване на съзнанието. Но не може да се вкара въже в иглено ухо. Голямото съзнание не може да влезе в малко ухо.

Можете да си представите каква част от Неговите поучения не е влязло в ушите на слушателите” (Надземното. Ч.2, п. 176)

Всички древни религии на Изтока имали по две учения: едно тайно, съкровено – за учениците на Мистериите, друго – за „външни”, чието съзнание още не е готово. Има много свидетелства, включително и в каноническите Евангелия, че е имало Мистерии на Иисус или Мистерии на царството. За това ясно говорят словата на Христос към учениците му: „… Вам е дадено да узнаете тайните на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи” (Мк. 4:11). В древните писания Съвършените и Мъдрите били наричани Посветени. Така нареченото първо посвещение било от водата и Духа. Христос, отвръщайки на фарисея Никодим, казва: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие; роденият от плътта е плът, а роденият от Духа е дух” (Йоан, 3:5). Следващото посвещение било от Светия Дух и от Огъня. Йоан Кръстител проповядвал: „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми … ще ви кръщава с Дух Светий и с огън” (Матей, 3:11).

„Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират” (Матей, 7:13, 14). Това е висше окултно Учение. „Тесните врата” са вратите на Посвещението и през тях посвещаваният влизал в Царството Божие. Но малцина могат да влязат през тези врата – само тези, чиито усилия са насочени към постоянно самоусъвършенстване, а целият им живот е посветен на другите. В този смисъл може да се разглежда обръщението на Иисус към учениците си „богове сте” (Йоан, 10:34) и призива „бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец” (Матей, 5:48).

Иисус учел учениците си да живеят и действат така, че хората да забелязват тяхната духовна светлина и да я възприемат: „Вие сте светлината на света… да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Матей, 5:14, 16). „Вие сте солта на земята” (Матей, 5:13). Предназначението на солта е да придава вкус на храната, предназначението на Посветените е да предават на човечеството вкуса на духовността. Получаването на съкровени знания от учениците непосредствено от Великия Учител бързо пробуждало в тях скритите природни сили. Още на втората година от обучението Той можел да изпрати своите избрани да проповядват и да помагат на нуждаещите се от здраве, давайки им следното наставление: „даром получихте, даром давайте”, „бъдете мъдри като змии и незлобливи като гълъби” (Матей, 10: 8, 16).

Учителят знаел за приближаването на Неговата смърт и подготвял учениците си за Служение, изпращайки ги в различни градове на страната. „Той поръчвал на учениците си да занесат… магнити [предмети, намиращи се в обкръжението на Великия Пътник] в далечни страни. Трябва да си припомним колко далече стигали Неговите вестоносци. Хората не ги познавали, но все пак усещали значението на тези посланици и ги мразели, както човек се отнася със злоба към всичко непонятно.” (Надземното. Ч.2, п. 155).

„…Великият Пътник само с един поглед обръщал околните към Най-Висшето. Учителят казвал: „Братя, вие решително намирате много време за всичко, а за Най-Висшето отделяте само кратки мигове. Ако отдавахте на Най-Висшето само времето изгубено на трапезата, вече щяхте да бъдете учители”. Така той учел за жизнената полза от стремежа към Най-Висшето”. (Надземното. Ч. 2, п. 156).

За това, че Христос утвърждавал неоспоримия космически закон за превъплъщението, говорят думите Му: „… стократно повече къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и земя, а в идещия век – и живот вечен. А мнозина първи ще бъдат последни и последни – първи” (Марк. 10:30, 31). За закона за превъплъщението свидетелстват и други слова от четвъртото Евангелие: „… юдеите му рекоха: нямаш още 50 години – и си виждал Авраама? Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм” (Йоан.8:57, 58).

Познавайки Закона за Кармата, Христос учел на отговорност за своите постъпки. „И казвам ви, че за всяка празна дума, която ще кажат човеците, ще отговарят в съдния ден” (Матей, 12:36).

„..иди първо се помири с брата си и тогава дойди и принеси дара си. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него…” (Матей, 5:24,25). „… и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Матей, 16:19).

Бидейки Посветен, Учителят знаел, че космичният Закон за Кармата или Законът за Въздаянието, въздава на хората не само по постъпките им, но и по желанията и мислите им, затова и поглеждането към жена с въжделение вече подлежи на наказание. Не можеш да избегнеш наказанието. Ако няма видими свидетели, има невидим свидетел – Законът за Кармата. „Няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да се не узнае” (Лука, 12:2). Знаейки за силата на мисълта, Христос предупреждавал съвремениците си да постъпват и мислят справедливо. „А Иисус, като видя помислите им рече: защо мислите лошо в сърцата си?” (Матей, 9:4). „Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците” (Матей, 7:12).

„Учителят казвал още: „Пазете се от лоши мисли, те ще се обърнат срещу вас и ще легнат на плещите ви, като мерзка проказа. Но добрите мисли ще се възнесат нагоре и вас ще възнесат. Трябва да се знае, доколко човек носи в себе си и светлина целебна, и смъртен мрак” …

„Свикнали сте да се боите от смъртта, защото не са ви казали за прехода в по-добрия свят”…

„Трябва да разберете, че добрите приятели и там ще се трудят заедно”.

„Така постоянно Великият Пътник учел за вечността и силата на мисълта. Но тези завети били разбираеми само за малцина”. (Надземното. Ч. 2, п. 160).

Дори в изкривените по-късно чрез различни добавки Евангелия, се запазило утвърждаваното от Христос Женско Начало. В падналата жена Мария Магдалена Той вижда не грешницата, а сърце, което чувства дълбока любов към Учителя, а по-късно - и предана ученичка. Сред неговото най-близко обкръжение имало жени, за което Евангелията също свидетелстват. И една от Неговите заповеди била, както и при другите Велики Моралисти, почитай баща си и майка си. „Защото Бог е заповядал и казал: „почитай баща си и майка си”; и „който злослови баща или майка, със смърт да се накаже” (Матей, 15:4).

Великият Учител обичал децата и ги приобщавал към Себе си, защото виждал в тях прогреса на човечеството: „…оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е Царството Небесно” (Матей, 19:13, 14).

Мисията на Христос

Идването на Христос преди 2000 години отбелязало не само новата ера (епохата на Рибите), но и бъдещия Нов Свят. Великият Учител предвиждал далечното бъдеще, предсказвайки своето Пришествие и идването на огнените енергии на Новия свят – новото Небе и новата Земя, а „за старите тогава няма и да си спомняме”. Подобно на Прометей, Христос донесъл на хората Божествения Огън на Любовта: „Огъня дойдох да туря на земята и колко бих желал вече да беше пламнал!” (Лука, 12:49).

Предсказвайки приближаването на Огнения Свят, Великият Пророк посочил как трябва да се готвим за Неговото Идване. Като скъпоценни бисери останали в Евангелията Неговите Заповеди за Любовта и духовното съвършенство.

Най-голямата Заповед на Христос е да възлюбим Господа Бога с цялото си сърце и с цялата си душа. Втора подобна на нея Заповед е да възлюбим ближния, като самите себе си.

1. Обичайте Бога и обичайте ближния си.
2. Бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ваш Отец.
3. Бъдете единни.
4. Възвещавайте Божията Воля.
5. Изпълнявайте Божествените закони.
6. Не убивайте Душата си.
7. Не си събирайте съкровища на Земята, но събирайте на Небето.
8. Покажете го на дело.
9. Приемете детето.
10. Не съдете, за да не бъдете съдени.
11. Прощавайте грешките на хората.
12. Молете се тайно.
13. Обичайте враговете си.
14. Радвайте се. Не бъдете тъжни!

„Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.” (Матей, 7:12).

„Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите…не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.” (Матей, 19: 17-19).

Вътрешната същност на Учението на Христос била, че земният свят е временен свят, затова трябва да се готвим за прехода към Новия Свят, Божествения свят, който е истинския ни Дом, откъдето човекът, син или дъщеря на Бога, е дошъл и където ще се върне. „Аз съм добър пастир и Аз зная Пътя към дома”

Пътят към Бога – това е вътрешният Път. Да се открие този Път било Мисия, вътрешно Учение на Христос. Христос дошъл, за да покаже Пътя и да стане пример за това, че всеки може да следва този Път. „Този който повярва в мен, делата, които Аз творя и той ще сътвори”. За да влезеш в духовния свят, трябва да отхвърлиш смъртния, стария човек и да се превърнеш в духовен човек. С други думи, трябва да се достигне нивото на съзнание на Христос, Христосъзнанието, което е посредник между низкото съзнание на плътския ум и висшето съзнание на Бога. Това вътрешно Учение на Христос било подменено с грешното учение за единствения Син Божий и бил създаден култ за поклонение на Христос.

Единственият Път към Бога е да се познаят Законите на Бога и да се твори Съвършенство в името на общото благо и братството на Земята.

Една от задачите на Христос била да докаже безсмъртието на човешкия дух. Той мощно утвърдил това знание с възкръсването в ефирното си тяло след физическата си смърт. „Христос, говорейки за своето възкресение, имал предвид не своя съзнателен преход във финия свят, а именно своето появяване в ефирно тяло сред физически условия. Разбира се, тази поява на починал човек в материализирано ефирно тяло се явила като ярко доказателство за Неговото възкръсване и укрепила в учениците му вярата в Неговото учение” (Писма Е. Рьорих. Т. 2). Възкръсването от мъртвите вдъхновявало хората и убеждавало в истинността на Учението на Христос повече от всички други аргументи. „Явяването на Учителя в ефирно тяло укрепило учениците в реалността на Невидимия Свят. Не всички могли да си припомнят същността на този Свят, но въпреки това прозорецът се открехнал малко”. (Надземното. Ч. 2, п. 172).

Напускайки земния план, Великият Учител приел доброволно големи страдания, за да запечата с жертвата Си Своите Завети на Любовта и Служението за всички народи на земята. Синът Човешки затова и дошъл на Земята, за да послужи на хората. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели”(Йоан,15:13). Този донесен Завет на Любовта Христос запечата с кръвта Си, именно чрез подвига на Великата жертва запечата силата на духа над физическата материя на тялото и безсмъртието на духа.

По материали от книгата на В.И. Полян
"Великите Моралисти – Основатели на световните религии"^[7]