Серапис Бей

 


Серапис е необикновен Бог. На многобройните му изображения той е представен с различни образи: ту като змия с човешка глава, ту е обвит от змия, между пръстените на която се виждат символите на Зодиака. Често – това е човек, облечен в гръцка туника с кошница на главата. Понякога е изобразен с рога. Каква е същността на тези метаморфози? Кой е Серапис Бей в действителност?

Да се обърнем към достоверен източник – „Теософски речник“ на Елена Петровна Блаватска:

„СЕРАПИС (Егип.) - Велик слънчев бог, който в народните поклонения заемал мястото на Озирис и в чест на който (жреците) пеели седем гласни. На изображенията му често е представян като змия, „Дракон на Мъдростта. Височайш Бог на Египет през първото столетие на християнството“.

Веднага възникват въпроси. Каква е връзката между Озирис и Серапис? Защо Серапис е представен като змия и какво олицетворява този символ? Защо Серапис е бил височайш бог в Египет именно в първите години на християнството, а не по-рано или по-късно? Ще търсим отговорите.

Кой е Озирис? Връзката между Озирис и Серапис

Озирис, както пише в съвременната енциклопедия, е бог на възраждането, цар на задгробния свят в древноегипетската митология и съдия на душите на умрелите.

В „Теософски речник“ има достатъчно пълно обяснение, в което се разглеждат различните аспекти на този Бог. Е.П.Блаватска отбелязва идентичността на Озирис с Ахура-Мазда (Санат Кумара) като Първопричина, самосътворен от бога, от Логоса. И според степента на своята диференциация и персонификация (при потъването във все по-плътните слоеве на творението) Озирис придобива различни аспекти, т.е. превръща се в други божества, които имат свои имена.

„ОЗИРИС (Егип.) е най-великият Бог на Египет, Син на Себа (Сатурн) - небесния огън, и Неит - предвечната материя и безграничното пространство. Това показва, че той е самосъщностен и самосътворен бог, първото проявяващо се божество(нашият трети Логос), идентичен с Ахура Мазда и другите „Първо-Причини“. Защото както Ахура Мазда е единен с Амешаспентите или е техен синтез, така и Озирис - колективното единство - при диференциацията и персонификацията става Тифон - свой брат, Изида и Нефтида - свои сестри, Гор – свой син и други свои аспекти“


Съдът на Озирис. Древноегипетска фреска. Озирис е седнал на трона и държи
 в ръцете си  атрибутите на властта. Зад него стоят сестрите му Изида и Нефтида.
 Отляво бог Гор с глава на сокол води умрелия на съд при Озирис.

В „Разбулената Изида“ Е.П.Блаватска пише за слънчевата природа на Озирис:

„Нито Озирис, нито Гор никога не се споменават без да се направи връзка със слънцето. Те са „Синове на Слънцето“; „Господ и Обожател на Слънцето“ – такова е неговото име“.

Тук е приведен цитат от книгата на Едуард Покок, британски изтоковед и свещеник, живял в 15-ти век, който доказвал тъждествеността на египетската, гръцката и индийската митологии. Покок описва Главата на слънчевата раса на раджпутите, наричан в древната индуска традиция „Великото Слънце“ и казва, че „това Велико Слънце било обожествено след смъртта; и съгласно индуската доктрина метемпсихоза се смятало, че неговата душа е преминала в бика „Апис“, Сера-пис на гърците и СУРА-ПАС, или „Слънчевия Глава“ на египтяните... Озирис, по-правилно Усрас, означава едновременно и „бик“, и „лъч светлина“. Сурапас (Серапис) – слънчевият глава“, тъй като Слънце на санскритски е Суря“ (цит. по „Разбулената Изида“, т.2).

По такъв начин, става разбираема връзката между Серапис и Озирис. Озирис е висш аспект на Серапис и затова последният има слънчева природа.

След диференцията (алегорично – смъртта) душата на Озирис преминава в бика Апис, чиято природа е светлината и по този начин го превръща в Серапис. Това напомня на „падането в зараждане“ на Синовете на Огъня, които одухотворили по този начин физическите форми на Третата човешка Раса. (Подробно за този процес четете в главата „Падението“ на Ангелите“ в книгата „Доброто и Злото. Личен прочит на „Тайната Доктрина“ на Е.П.Блаватска.

В учението на гностиците бикът Апис символизира нисшата телесна природа на човека. След смъртта душата, преди да се е освободила от тялото се нарича Серапис, след като получи свобода – Озирис (Осирис).

В древността повсеместно е било разпространено поклонението на Слънцето. Наричали слънцето „пораждащо боговете, които се явявали наследници на Слънцето“. Неговите даващи живот лъчи били символ на „Този, които е Владика на Живота и Смъртта“.

„Това е била религията на най-ранните ведически брахмани, които в най-старите химни на „Ригведа“ наричат Суря (Слънце) и Агни (огън) „управител на вселената“, „владетел на хората“ и „мъдър цар“. Това е било поклонение на маговете, зороастрийците, египтяните и гърците, независимо от това дали са го наричали Митра или Ахура-Мазда, Озирис или Зевс, почитайки като негов най-близък родственик Веста – чистият небесен огън“ (Разбулената Изида“, т.2).

Обаче в древността хората се покланяли не само на Слънцето. Е.П.Блаватска говори за две династии на царе и богове.

„Най-древните легенди от историята на Индия упоменават две династии, изгубени днес в мрака на вековете; първата била династията на царете на „слънчевата раса“, която царствала в Айодхия (сега Уде); втората - династията на „лунната раса, в Праяга (сега Аллахабад). <...>

В “Manifestation to the Light” от Шампольон всяка глава напомня за двете Династии на Царете на Слънцето и Луната. По-късно всички тези царе били обожествени и превърнати след смъртта им в слънчеви и лунни божества“.

Поклонението на лунните божества, както твърди Е.П.Блаватска било най-ранното изкривяване на великата първоначална вяра в Слънчевите богове. И, както ще видим по-нататък, в средните и следващите векове довело до гонение и унищожаване на слънчевия култ.

Да се обърнем към още един цитат от „Теософски речник“, който обяснява наличието на знаците на Зодиака върху изображението на Серапис, като един от аспектите на Озирис.

„Като слънчево божество той (Озирис) имал дванадесет по-малки богове под себе си – дванадесетте знака на Зодиака. Макар името му да е „Неизречимо“, всеки от неговите четиридесет и два атрибута носи едно от неговите имена, и неговите седем двойствени аспекта формират числото четиридесет и девет, или 7х7; първите са символизирани от четиринадесетте члена(части) на тялото му, или два пъти по седем“.

Така, в Озирис има цяла Йерархия от низши божества (в т.ч. и боговете на Зодиака), съдържащи неговата духовна квинсентенция.

Постепенно уплънявайки се, всеки аспект на Озирис придобива черти, свойствени на все по-плътните слоеве на съществуванието, включителното и физическото.

„Четирите аспекта на Озирис били Озирис-Птах (Светлина) – духовен аспект; Озирис-Гор (Разум) – умствен, манасен аспект; Озирис-Лунус – „Лунен“ или психически, астрален аспект; Озирис-Тифон – Демонически, или физически, материален, затова и пълен със страсти, буен аспект. В тези четири аспекта той символизира двойственото Его – божественото и човешкото, космически-духовното и земното“.

Както отбелязва Е.П.Блаватска, „тази египетска концепция е най-многозначителната и величествената, тъй като включва в себе си целия диапазон на физическата и метафизическата мисъл... По такъв начин бог изчезва в човека, а човекът се обожествява в бога“ (Теософски речник“).

Този дълбок смисъл на древните вярвания, който включва в себе си целта на еволюцията на вселената и човека, бил постепенно изгубен и се превърнал в пълната си противоположност: Слънчевите Богове били отъждествени със Злото, обявени за езически идоли и демони, и заменени с нови богове.

 

Змията като символ

Нека да разгледаме как е изобразяван Серапис в първите векове до новата ера и първите векове от новата ера.

123

1. Исида-Термутис, Серапис-Агатодемон и Озирис Канопуса. Стела от гръцко-римския период. Музеят в Лайдена.
2. Серапис-Дионисий и Изида. Стела от варовик. 1 в. пр.н.е.
3. Серапис-Агатодемон (Богът-Змия, почитан в Александрия и околностите му), бронз, Национален музей, Атина.

Змията като символ има много древнен произход и води началото си от периода на сътворението на Земята като планета на физическия план и се асоциира с „Духа Божий“, диханието на който „излюпило“ космическата материя – по аналогия с това как змиите снасят яйцата си.

В „Разбулената Изида“ (т.2) се съобщава за тълкуването на първоначалния култ към Змията от Посветените.

„В том I цитирахме откъс от Мантрата на Змията в „Айтарея-брахман“, в който земята е „Сарпа Радни“, Змията Царица и „майка на всичко, което се движи“. Тези изрази се отнасят към факта, че преди нашата планета да стане яйцеобразна или кръгла, тя представлявала дълга следа от космически прах или огнена мъгла, която се движила и извивала подобно на змия. Това, е казано в обясненията, е бил Духът Божий, движещ се из хаоса, докато неговото дихание не произвело космическата материя и не я принудило да приеме пръстеновидна форма на змия, захапала опашката си – емблема на вечността в нейния духовен смисъл и емблема на нашия свят – в нейния физически смисъл“.

Змията се използвала като символ в различни аспекти на еволюционните процеси както на планетата така и на човечеството.

„По понятията на най-древните философи... земята, подобно на змията, сваля кожата си и се появява обновена след всяка малка пралая (период на покой), а след великата пралая възкръсва или отново се проявява от своето субективно състояние в обективно. Подобно на змията тя не само „сваля старата си кожа, – казва Санхуниафон – но се увеличава по размер и сила“. Ето защо не само Серапис, а по-късно и Иисус е бил изобразяван във вид на голяма змия“ („Разбулената Изида“ т.2)

В процеса на еволюцията на човечеството участвали Нагите, древни Змии, които „Тайната доктрина“ нарича „Синове на Волята и Йоги“. Нагите били породени в началото на Третата Раса. В древноиндийските сказания за няколко Риши и тяхното потомство се казва, че „Пуластя (божество, сътворено от самия Брахма) е представен като баща на всички Змии и Нагове – породени от яйце“.

„В Тайната Доктрина първите Наги - Същества по-мъдри от Змиите – са Синове на „Волята и Йоги“, родени преди пълното разделяне на половете, „развили се в яйца, съдържащи човешки зародиши, създадени чрез силата на (Крияшакти – Мисълта) от Светите Мъдреци“, принадлежащи към ранната Трета Раса“.

По такъв начин, Змията олицетворявала божествената Мъдрост. Ето защо много божества се изобразявали във вид на Змии, а също със змии и дракони, като атрибути на тази Мъдрост.

По-нататък Змията станала символ не само на боговете, но и символ на Адепта.

„Змия и Дракон били наименования, давани на Мъдреците, Посветените Адепти от древността“ (Тайната Доктрина, т.1).

Едва в по-късните векове образът на Змията започнал да се олицетворятва със Злото.

 

Култът към Серапис

Съществуват различни версии за произхода на култа към бог Серапис. Най-разпространените от тях сочат 4-ти век пр.н.е. като най-ранен период, за който се споменава в намерените източници.

Така, в трудовете на древногръцкия историк Ариана „Анабис Александра“ и древногръцкия писател и философ Плутарх „Животоописание на Александър“ се казва, че Серапис не само е имал храм във Вавилон, но и се явявал единственият бог, споменаван във връзка със смъртта на Александър Македонски в 323 г. пр.н.е. във Вавилон. Това дава основание на някои историци да смятат, че култът към Серапис е възникнал във Вавилон.

В „Разбулената Изида“ на Блаватска е казано следното:

„По онова време гръцките, азиатските и египетските идеи били подложени на значителни преобразувания. Мистериите на Дионис-Сабези били заменени с обрядите на Митра, чиито „пещери“ изместили светилищата на предишния бог от Вавилония до Британия. Серапис или Сри-Апа от Понта узурпирал мястото на Озирис. Царят на Източен Индустан, Ашока, приел религията на Сиддхаратха и изпращал мисионери в Гърция, Азия, Сирия и Египет да провъгласяват евангелските мъдрости... Легендите за Гаутама изместили митовете за Гор, Анубис, Адонис, Атис и Вакха“.

От този фрагмент научаваме: че става дума за 4 – 3 век пр.н.е., тъй като цар Ашока е живял от 304 до 232 гг. пр.н.е.; че култът към Серапис е съществувал по това време в Понта – така по гръцки се наричала местност в североизточната част на Мала Азия, която на север граничела с Елевсинския Понт(Черно море); че в религиозния живот на народите са ставали значителни преобразувания.

Възможно е тези преобразувания да са били свързани и с походите на Александър Македонски, вследствие на които ставало преместване на големи маси от хора. Така, в Египет в края на 4-ти век пр.н.е., се появили много гърци и македонци и въвеждането на култ към Серапис можело да стане начин за обединение както между тях, така и с местното население, т.е. начин за обединение на египетската и гръцката религиозни традиции. При това, както се съобщава в енциклопедията за Древен Египет „по своя „произход“ това божество трябвало да бъде свързано с боговете на египетския пантеон, тъй като в древността свещена власт над определена територия можел да има само онзи бог, който имал местен произход. Именно затова корените на култа към Серапис водят до култа към мемфиския Озирис-Апис“.

Образуването на името на Серапис се трактува като: Озирис + Апис = Озирис-Апис/Осерапис/Серапис или Сарапис (различни произношения в зависимост от диалекта).

Най-разпространената версия за произхода на култа към Серапис гласи, че при Птоломей I Сотер бил направен опит да се създаде образ на синкретическо (т.е. съединяващо различни вероучения) божество – Серапис.

Птоломей бил приятел с Александър Македонски още от юношеските години, след това бил военоначалник в неговата армия, а след смъртта на Александър станал цар на Египет (управлявал от 323 до 283/282 гг. пр.н.е.). Основател е на династията на Птоломеите.

Според описанието на Плутарх, цар Птоломей видял сън, в който неизвестен за него бог (Серапис) поръчал на царя да открадне свещената статуя от град Синоп и да я пренесе в Александрия, което и било направено с благословението на Делфийския Оракул. Жреците познали в статуята бога Серапис.

Както съобщава енциклопедията на Древен Египет, първите Птоломеи не само вкарали Серапис в семейството на египетските божества, но го направили върховен бог, покровител на царската династия и новата столица на страната – Александрия. Основите на града били положени от Александър Македонски в делтата на Нил и до IV – V век от н.е. той бил един от най-важните центрове на елинисткия свят.

На Серапис бил посветен Серапeум – величествен храм в Александрия, по-точно в Канопе, град, разположен недалеч от столицата. Този храм, построен от Птоломей III (управлявал от 246 до 222 гг. пр.н.е.), бил главен култов център на божеството и се славил със своята чудна целителна сила. Вторият център за поклонение бил Мемфис.

Според описанията, александрийският Серапеум бил най-големият от храмовете, посветени на Серапис. Освен изображенията на бога в него имало отделение на Александрийската библиотека.

Ето как описва храма историкът Амиан Марцелин:

“В града [Александрия] има много високи храмове. Най-много сред тях се отличава храмът на Серапис. Речта ми е безсилна да го опиша. Обширни, оградени с колони дворове, оживотворени статуи и множество други произведения на изкуството, всичко това го прави толкова много красив, че след Капитолия, с който е увековечен достославния Рим, Вселената не знае нищо по-великолепно. В този храм се намирали книжни съкровища с неоценимо достойнство“.

Статуята на Серапис, създадена от скулптора Бриаксид за александрийския Серапеум, представлявала мъжка фигура с брада като на Зевс, облечена в хитон, седяща на трон с шапка на главата или, според друга версия, с калаф – символ на плодородието и изобилието. Калафът бил украсен с изображение на житни класове и маслинови клонки. С лявата ръка статуята на Серапис държала скиптер, с дясната богът се подпирал върху главата на страшното куче Кербер (Цербер), което свидетелства за подземната символика на божеството.

Серапис често е бил изобразяван като гръцки бог, но с египетски атрибути, съчетаващи в себе си иконография на много култове, символизиращи изобилие и възкресение.

Серапис обединявал в себе си много богове. Подобно на Озирис той бил смятан за покровител на плодородието и страната на мъртвите. Гърците отъждествявали Серапис с Посейдон, повелителят на водната стихия, затова поставяли негови изображения в носовата част на корабите. Като бог на Слънцето, Серапис бил отъждествяван с Аполон и Хелиос, като повелител на боговете – със самия Зевс, като целител – с Асклепий, като бог на плодородието – с Дионисий Отъждествяван бил и с други богове.

В „Тайната Доктрина“ (т.2) е отбелязано:

„Ескулап, Серапис, Плутон, Есмун и Кнуф са все божества с атрибутите на змията... Всички те са целители, носители на духовно и физическо здраве, а също и на озарение“.

През римския период започнали за почитат Серапис като целител, способен да решава въпроси свързани с живота и смъртта. Отивали при него да им предсказва - като оракул, молили го за избавяне от нещастия, за повишаване в службата, а като висше трансцедентно божество можело да се обръщат към него с всякаква молба.

От 3 до 1 век пр.н.е., по време на управлението на Птоломеите този култ бил широко разпространен в Мала Азия, Гърция и Северното Причерноморие. В чест на Серапис били издигнати повече от хиляда статуи, храмове и паметници. Храмове на Серапис се появили на много места извън пределите на Египет, където живеело гръкоезично население. В Гърция светилища на Серапис били открити в свещения град Аполон – Делфите, в Коринт, в един от градовете на Беотия (област в централна Гърция), в Атина било въведено поклонение на Серапис.

В светилищата се извършвали малки и големи мистерии. Малките мистерии се посвещавали на Изида и били предназначени за миряните; големите мистерии били посвещавани на Серапис и Озирис, в тях можело да участват само жреци, преминали през сериозни изпитания по време на посвещенията в храма на Серапис.

През римския период популярността на Серапис продължавала да расте и нерядко той се представял като мъж на Изида в храмовете извън пределите на Египет. В Рим поклонението на божествата ставало в Храма на Изида и Серапис, който бил построен на Марсово поле.

За разпространението на култа свидетелстват многобройни находки. Изображения на Серапис се срещат в изобилие върху монетите от времето на елините, негови статуетки били необходима принадлежност на всички жилища, в качеството им на защита те били закрепяни на вратите, прозорците, по стените. Има релефни изображения на Серапис върху медалионите, светилниците, олтарите.

Серапис бил върховно божество на Египет и Гърция в продължение на седемстотин години, т.е. в продължение на 28 поколения. Обаче в края на четвъртото столетие от нашата ера започнал истински кръстоносен поход срещу „езичниците“, към които били отнесени последователите на всички мистични религии.

Как християнските отци превърнали Серапис в дявол

Залезът на култа към Серапис започнал с унищожаването, по заповед на император Теодосий I, един решителен и безжалостен управник, на главната светиня – храмът в Александрия и намиращата се в него великолепна статуя на бога.

Както съобщава Уикипедия, Теодосий „скъсал с установената от император Константин религиозна система, която като цяло съхранявала неутралитета на държавата по отношение на разнообразните култове и изповедания на гражданите на империята. При Теодосий догматите на християнството започнали да се фиксират не в резултат на свободно обсъждане в църковните кръгове, а се утвърждавали с правителствени укази“. Теодосий утвърдил никейската формула на християнството в качеството й на единна държавна религия, започнал да преследва другите религиозни течения в християнството като еретически и забранил езическите култове – именно за това той бил удостоен от християнските писатели с епитета Великият.

Римските войници нахлули в храма на Серапис в Александрия, унищожили статуята, запалили библиотеката, намираща се в храма и разрушили сградата. По-късно църковният историк Сократес разказва, че секирите се чупели от ударите по статуята, а в основата на разрушения храм воините видяли монограм на Христос.

Тук е уместно отново да се обърнем към „Теософски речник“ на Е.П.Блаватска, където в статията за Озирис се говори за връзката между египетските и християнските богове.

В статията се привежда финикийският надпис, в който Озирис е наречен Елохим. Но по това време Елох (Елоах, Елохим) е титул на Йехова, богът на юдеите (терминът се споменава в цялото еврейско Свещено Писание, като се започне с Бит. 1:1). Е.П.Блаватска цитира автора, който размишлява за сходството между Озирис и Йехова:

...неизбежен въпрос, който изисква смирен отговор – какъв смисъл е трябвало да разкрият тези две фрази – съответно Озирис-Елох и Йехова-Елох. От своя страна на мен ми се струва, че има само един отговор, а именно, че Озирис е бил национален Бог на Египет, а Йехова – на Израел, и че Елох е еквивалентен на Deus, Gjtt или Dieu (бог, божество)“.

Озирис и Йехова са Елохими и Логоси – като проявени божества във всяка нация и народ и като външен израз или следствие от вечно скрита Причина. Вярно е, че природата на Йехова не е слънчева, а лунна, за което се споменава в „Тайната Доктрина“ (т.2): „...в действителност Йехова е само „Лунен“ Бог и Бог на „зараждането“.

По-нататък в статията за Озирис става дума за сходството на легендите за Озирис и Христос:

„Що се отнася до неговото човешко развитие, той (Озирис), по думите на автора на "Egyptiah Belief" („Египетски вярвания“), е „един от Спасителите или Освободителите на Човечеството. Като такъв той е роден в този свят. Той е дошъл като благодетел, за да освободи човека от грижи. В усилията си да прави добро той се сблъсква със злото... и временно търпи поражение. Убиват го... Озирис е погребан. От хилядолетия гробът му е място за поклонение.

Но в гроба той не бездействал. След три дни, или четиридесет, възкръснал и се възнесъл на Небето. Това е история на неговото Човечество“ ("Egypt. Belief"). <...> ...това доказва също, че легендата за Христос във всичките и подробности може е съществувала хиляди години преди християнската ера, и че на Отците на Църквата не им оставало нищо друго освен да я приложат към новата личност“ – заключава Е.П.Блаватска.

Изобщо, в библейските текстове има множество паралели с древноегипетските писмена, като се започне със съобщенията на майките на Озирис и Иисус направени от божествените същества за скорошно раждане от тях на бъдещия спасител и се завърши с възкръсването на двамата след смъртта им.


Сравнете двете илюстрации. На древноегипетската фреска Озирис е изобразен във вид на египетския кръст Анкха (символ на вечния живот), държащ в ръцете си Слънцето и две жени до него (неговите сестри). На християнското изображение е показан Иисус на кръста, със слънчев ореол и двете Марии до него.

Обаче служителите на християнската църква от IV в. пр. н. е. не давали дори да се помисли за съществуването на връзка между Серапис (Озирис в неговия висш аспект) и Йехова или пък за връзка между Озирис-Серапис и Христос. За тях Серапис и другите дохристиянски богове били всичко на всичко езически идоли. А всичко чуждородно според тях трябвало да бъде обявено за зло и унищожено. С това прекрасно се справяла по-късно римо-католическата църква, обявявайки поклонението на езическите богове за сделка с дявола.

Ето какво се разказва за този най-труден период от историята в „Разбулената Изида“ (т.2):

„Може би трябва да опишем накратко европейския Дявол. Той е онзи гений, който се занимава с магьсничество, чародейство и други лоши работи. Християнските отци, като взели тази идея от еврейские фарисеи, превръщали в дяволи боговете на езичниците: Митра, Серапис и други. Римо-католическата църква продължила това дело, обявявайки поклонението на тези богове за сделка със силите на мрака. По този начин магьосниците и вещиците от средните векове просто били привърженици на забранен култ. В древността магията се смятала за божествена наука, мъдрост и знание за Бога. Лечителското изкуство в храмовете на Ескулап и светилищата на Египет и Изтока винаги са били магически. <...> А сега всичко се променило. Невежеството се възцарило като майка на благочестието. Учеността била хулена и учените се занимавали с наука под угроза за живота си. Те били принудени да използват жаргон, за да скрият своите идеи от всички, освен от своите адепти и да понасят срама, клеветата и нищетата“.

Лунните богове възтържествували!

През следващите столетия върху огньовете на инквизицията били изгорени толкова „магьосници“, привърженици на забранения култ, че поклонението на Серапис било напълно унищожено на територията на християнския свят. Името на божеството останало само в историческите документи, скулптурите и други произведения на изкуството.

Но, изчезвайки като персонифицирано божество, на което се покланяли народите, Серапис не изчезнал като Велик Учител.

Поглед към миналото. Някои земни въплъщения на Серапис

Преди да стане за 700 години божество за елините Владика Серапис е имал множество други ипостаси, сведения за които могат да бъдат почерпени от книгата на Марк и Елизабет К. Профет „Владиците и техните обители“ (главата е написана въз основа на тази книга).

В нея се казва, че Серапис е дошъл от Венера заедно със Стария по дни, Санат Кумара, за да запали отново свещения огън в сърцата на заблудените човеци.

Той е бил жрец в Храма на Възнесението в Атлантида, където бил пазител на пламъка на възнесението, а преди потъването на Атлантида той пренесъл този пламък в Луксор в Египет.

В Луксор Серапис, заедно със съпровождащите го братя, издигнал нов Храм на Възнесението и оттогава те се превъплъщавали в Египет специално за да поддържат този пламък в Храма.

По време на тези си животи той ръководил изграждането на най-великите архитектурни съоръжения, бил е и архитект на Великата Пирамида, създадена преди повече от 2500 г. пр.н.е.

Серапис Бей отлагал своето възнесение приблизително до 400 г. пр.н.е.

Серапис е бил въплътен като египетския фараон Аменхотепотем III (управлявал от 1388 до 1351 г. пр.н.е., бил е син на Тутмоса IV и внук на Тутмос III (въплъщение на Кутхуми). Негов син и наследник на трона бил Аменхотеп IV, известен като Ехнатон.

Времето на управлението на Аменхотепотем III се разглежда като един от най-великите периоди в разцвета на древноегипетската цивилизация. Фараонът поддържал мирни дипломатически отношения с всички страни през по-голямата част от времето на своето управление. Част от несметните съкровища на неговата хазна били изразходвани за издигане на величествени хармове и дворци. Фараонът разширил съществуващия на бреговете на Нил Карнакски Храм и изградил погребален храм, останките на който днес са известни като Колосите – издялани от цял камък седящи статуи, намерени на бреговете на Нил.


12

1. Колосите, изображаващи фараона Аменхотеп III. Намира се срещу Луксор, на противоположния бряг на Нил.
2. Храмът в Луксор.

Най-голямото творение на фараона било храмът в Луксор, фрагменти от който са добре запазени и до днес. По своята геометрия и замисъл този храм служил като учебник за водещата наука, изкуството и философията. В днешно време храмът в Луксор представлява физическо продължение на ефирната Обител – Храмът на Възнесението.

Серапис е бил въплътен също и като царят на Спарта Леонид (управлявал от 491 до 480 г. пр.н.е.). Той командвал гърците, геройски съпротивлявали се при нахлуването на персийската армия в планинския проход до Термопилите, който бил врата към централна Гърция.

В продължение на два дни Леонид сдържал значително превъзхождащата гърците персийска армия, възглавявана от цар Ксеркс. На третия ден Леонид и триста спартанци, представляващи неговата лична гвардия, се сражавали до последния човек. Тяхната геройска съпротива позволила на гръцкия флот да отстъпи и после напълно да разбие персите.

Примерът на Леонид помогнал за сформирането на националните черти на гръцкия народ. Историците наричат това сражение пример за висше мъжество и безстрашие, проявени в битка за правото дело срещу многократно по-силен противник.

Както твърдят Профет, тристата спартанци били триста ученици от Луксор, които били във въплъщение заедно със Серапис. Това били хора с изключително мъжество. Днес някои от тях са Възнесени Владици, други се намират във въплъщение.

Серапис бей е бил въплътен като скулпторът Фидий, живял в 5-ти век пр.н.е. в Атина и смятан за най-великия от всички гръцки ваятели. Славата му била огромна.

Той е строил Партенона - ръководил изключително трудната работа по неговото изграждане.

Той поставил в Партенона 12-метрова статуя на Атина Палада, направена от злато и слонова кост.


Скулпторът Фидий и неговото творение – статуята на Атина Палада (умалено копие)

Фидий е направил от злато и слонова кост също така и огромна статуя на Зевс, която била поставена в храма в древногръцкия град Олимпия. Творенията на Фидий, характерни със своята възвишена красота и духовност, оказали силно влияние върху по-нататъшното развитие на западното изкуство.

В елинисткия период, след своето възнесение, Серапис станал един от най-значимите богове на египетския и гръко-римския пантеони, за което вече беше разказано по-горе.

Серапис Бей – Владика на Мъдростта

В своето възнесено състояние Серапис Бей (бей е тюркски титул и звание, първоначалното му значение е вожд) продължил и продължава да помага на човечеството заедно с другите Владици, които преди милиони години са ни дарили с „искра“, Христово Аз, божествена частица от Огъня – частица от себе си. (За процеса на „падението на ангелите в зараждане“ е подробно разказано в книгата на Т.Микушина „Доброто и Злото“. Частен прочит на „Тайната доктрина“ на Е.Блаватска“).

В писмата и записките в дневниците на Е. Рьорих от 1933 - 36 гг. се споменава, че Серапис е предишният Владика на Шамбала (вж. Писмото от 18.11.35 и дневника от 29.10.33, 13.12.36).

Известно е, че заедно с Владиците Ел Мория и Кутхуми Серапис Бей е изиграл огромна роля при създаването на Теософското Общество през XIX век. Както съобщават Профет, сред първите писма, които адептите и Владиците изпращали на основателите на Теософкото Общество, били писмата на Серапис Бей и Братството в Луксор.

Серапис е ръководил обучението, в качеството им на ученици, на Елена Блаватска и полковник Хенри Олкът, който станал съучредител на Теософското Общество и негов президент. По време на шестмесечния период, предшестващ основаването на Обществото през 1875 г., Серапис изпратил на Х.Олкът множество вдъхновяващи писма с наставления. Повечето от тези писма били написани със златно мастило на дебел зелен пергамент и носили собствения подпис на Серапис и езотеричния символ на Братството в Луксор. В много от тях присъствал характерният за Серапис призив: „Опитай“. Владика Серапис подчертавал необходимостта от мъжество и безстрашие – същите волеви качества, който сам е проявявал като цар Леонид.

През XX век, чрез Посланика на Великото Бяло Братство Марк Профет, Серапис Бей даде книгата „Досие за възнесение. Повест за ускорено израстване на душите до Висшето Съзнание по Пътя на Посвещенията“. Това е истински учебник за преодоляване на онези слабости, които пречат за израстването и наставление за ускорения път. В книгата „Досие за възнесение“ се казва, че ние ще израстваме ежедневно, ако полагаме ежедневно усилия. „Всички наши мисли, чувства и действия се претеглят. Ние не израстваме изведнъж, а малко по малко, като преминаваме през изпитания и удържаме победа след победа“.

През XXI век Серапис Бей заедно с други Възнесени Учители продължи своята работа чрез Посланика на Великото Бяло Братство Татяна Николаевна Микушина.

От 2005 г. до 2010 г. Серапис Бей даде чрез Т.Микушина 12 Послания, първото от които беше дадено на 29 март 2005 г., а последното – на 29 декември 2010 г.

В диктовките Учителят се обръща към онези, които са посещавали неговата Обител, неговия храм в Луксор и ги призовава да си спомнят знанията, които са получили в този Храм.

И тъй като времето се промени, обучението и посвещенията на днешните ученици сега става в обикновения живот – Владиците използват обстоятелствата в нашия живот, за да могат нашите души да получат цялото необходимо обучение. „...обстоятелствата във вашия живот ви принуждават да преодолявате в себе си това, което ви пречи да изработвате в себе си качествата смирение и послушание“. (тук и по-нататък цитатите са от книгите „Слово на Мъдростта“ - бел.пр.)

Освен това ние получаваме знания по време на нощния сън, когато неосъзнато или осъзнато посещаваме ефирните обители на Владиците. И за да преминава процесът на обучение максимално ефективно, Серапис Бей дава съвет преди заспиване да се право следното:

„Визуализирайте преди да заспите фотографията на моята обител и се опитайте да формулирате въпроси и това, което предизвиква вашето съмнение“.

„Последната ви мисъл преди да заспите, преди съзнанието да ви напусне, трябва да бъде мисълта да посетите нашите свещени обители и желанието полученото там от вас знание да достигне до външното ви съзнание през следващия ден“.

В посланието си „Моето наставление към учениците“ от 26 декември 2007 г. Възлюбеният Серапис Бей разказва за себе си и за задачата си да помага на човечеството:

„Аз служа на 4-я лъч, Йерарх съм на този лъч. И вие навярно знаете, че провеждам ежедневните си занятия с моите ученици в моята обител над Луксор.

Съвсем не е задължително да пътувате до Египет, за да установите връзка с мен. Достатъчно е постоянно да държите моя образ пред вътрешния си взор и да мислите за мен, особено във времето преди заспиване. И това е достатъчно, за да бъдете поканени в моята обител и да се проведе нашата встъпителна беседа. <...>

Аз съм Владиката, който ви подготвя за Пътя на Посвещенията. <...>

Колкото и да се стремите да избегнете Пътя, каквито и железни аргументи да издига вашият плътски ум, рано или късно вие всички ще дойдете при мен на обучение. Защото аз решавам как да продължите по-нататък. Аз виждам доколко е готов всеки от вас и определям в рамките на съществуващите житейски обстоятелства как ще бъде по-добре за вас да преминете един или друг тест.“

И тъй като Серапис Бей е строг Учител, за което ни съобщава в своите Послания, той изисква изключителна дисциплина от своите ученици, като в същото време им помага за овладяването на дисциплината. „Защото ако ученикът не се подчинява на избрания от самия него Учител, такъв ученик няма право да премине обучение под наше ръководство“. (29 март 2005 г.)

Преди всичко, дисциплината се заключава в постоянство на полаганите усилия: „с ежедневна работа над себе си, с ежедневни избори и посвещения“. „Ден след ден, година след година“ (14 юли 2006 г.)

Същност на Учението на съвременния етап

В Посланията от XXI век, дадени чрез Т.Н.Микушина, Учителят Серапис Бей говори за това, че сега настъпи нов етап в еволюцията на човечеството: етап на отказване от илюзията и връщане в реалния свят на Бога. Някога Владиците на Мъдростта са ни дали водач, който ще помогне на човечеството да се върне у Дома. Нашата главна цел е да установим връзка с този водач.

„...даден ви е водач, вашият Ангел Пазител, вашето Свято Христово Аз. Този водач трябва да ви изведе на верния Път, Пътят на завръщане в Царството на Отца.
Цялото външно учение, което даваме чрез този посланик или чрез който и да е наш посланик, има за цел да установи връзка с тази ваша част, която помни кои сте вие. Колкото по-здрава бъде връзката с реалната ви част, толкова по-бърз за вашата индивидуалност ще бъде пътят на завръщане у Дома“.
(29 март 2005 г.)

Всички изпитания и посвещения, които преминаваме в живота си, са насочени именно към това да преодолеем съпротивлението на нашето его, на нашата илюзорна част и да установим контакт с безсмъртната част от нас.

Впрочем, Серапис Бей утвърждава, че ние сме изучавали тази Истина още в древните Лемурия и Атлантида, във всички съществували някога на Земята Школи на мистериите. Ние трябва само да си спомним своите Източници и да се върнем към тях, следвайки Божествения план.

В основата на Ученията на Серапис Бей са залегнали няколко важни наставления, без изясняването на които е невъзможно да стигнем до целта.

    1. Да признаем отговорността си за всички обстоятелства в нашия живот.
„Първата заповед, която ви давам, е да осъзнаете, че никой не е виновен за положението и мястото на пътя, което сега заемате. Единствено вие самите сте отговорни за всички обстоятелства във вашия живот. И веднага щом осъзнаете това положение от моето Учение, вие ще се отворите за възприемане на много Истини, които до този момент са били блокирани от вашето съзнание“. (14 юли 2006 г.)

Със своите малки и големи избори ние създаваме причините за това, което ще ни се случи в бъдеще. Затова не трябва да обвиняваме никого за своите страдания, освен себе си.

От първото положение следва второто, което е още по-трудно за изпълнение.

    2. Да приемем със смирение абсолютно всичко, което ни се случва.

„...главно условие за преминаването на теста е да приемете със смирение всичко, каквото и да ви се случва във външния свят.

Чувате ли ме? Абсолютно всичко. С вас не може да се случи нищо, което сами не сте сътворили. Всички обстоятелства в живота си вие създавате сами с вашите избори и с реакцията си на всичко, което ви заобикаля в живота.

И ето че за усвояване на тази много проста Истина, за мнозина минават стотици и хиляди въплъщения.

По някакъв най-непонятен начин, когато се сблъсквате с някаква трудност в живота си, първото, което започвате да правите, е да търсите виновните за възникналата ситуация извън вас.

Повярвайте ми, в 99 процента от случаите вие се сблъсквате с обстоятелства в живота си, причините за които сте създали сами в миналото. И в един процент от случаите житейските трудности са тест, който мога да дам аз или някой от Владиците, който ръководи вашето духовно напредване.

Вие продължавате да се учите в нашите школи и продължавате да полагате изпити, докато не усвоите тази първа и най-трудно усвоявана от вас Истина.“
(26 декември 2007 г.)

Веднага щом усвоим тази Истина и се научим да реагираме правилно на всичко, което ни се случва, това за Владиците ще бъде знак за нашата готовност „да станете наши ученици и с външното си съзнание започвате да осъзнавате нашата вътрешна връзка на финия план. Моите по-напреднали ученици са способни мигновено да се свържат с мен с помощта на мисълта и да получат отговор в сърцето си на всички или на почти всички задавани въпроси.

Като правило аз се старая да отговоря на всички въпроси, освен в случаите, когато смятам, че за духовното напредване на индивида ще бъде по-полезно, ако сам намери решение, като използва получените вече знания и ги прилага на практика.

Ето по такъв начин се върши нашата работа, работата на Братството с човечеството на Земята“. (26 декември 2007 г.)

    3. Да почитаме Йерархията

„Почитането на Йерархията, на Учителите, е много важно качество по Пътя. Защото без почитане на Учителя вие не можете да се придвижите по Пътя.

Тогава, когато искрено и с любов дарите Учителя с вашата преданост и Любов, вие получавате в своята аура онзи съвкупен импулс от достижения, които вече има вашият Учител. И не е важно дали този Учител е във физическия или във финия план.

На мнозина от вас е нужен придружител във физическия план, редом с когото ще можете да усвоите висшите енергии. И тези енергии ще ви помогнат да се избавите от много недостатъци и проблеми, които препятстват вашето придвижване по Пътя.

Затова ви препоръчвам да се възползвате от въжето, което ви подаваме, когато започвате да се изкачвате по отвесните скали към върха. И това въже за вас е нашата посланичка. Не пренебрегвайте нейната помощ и не отдръпвайте ръка, когато тя ви предлага ръката си за помощ. Много по-трудно е да се катерите по скалите сами. Ние ви предлагаме проверен Път, основаващ се на отношенията Гуру-чèла и Пътя на Посвещенията, когато стъпили доброволно на стълбата на Йерархията, получавате нашата помощ и подкрепа.“. (14 юли 2006 г.)

Това е Път, проверен във вековете, по който са ни водили великите посветени в миналото.

    4. Да искаме помощ от Владиците

„Аз ще ви окажа цялата помощ, която може да ви бъде оказана, само помолете за нея. Защото когато в своята гордост не можете дори да молите за нашата помощ, ние не можем да ви помогнем. Не се притеснявайте и премахвайте от съзнанието си всичко, което може да ви попречи да молите за нашата помощ и подкрепа. Вие знаете, че Законът на тази Вселена ви е дарил със свободна воля и ние не можем да нарушаваме вашата свободна воля и да ви оказваме помощ без вашата молба и без вашия зов. Но след като зовът е произнесен, ние сме длъжни да отговорим. И ще ви окажем цялата възможна помощ и подкрепа.“ (26 декември 2006 г.)

    5. Да култивираме в себе си преданост, Любов и благодарност.

„...още едно важно наставление... възпитавайте в себе си преданост и Любов. Не се бойте да ни благодарите в миговете, когато изпитвате безпричинен подем на настроението и сте готови да обичате и да прегърнете целия свят. Изпращайте ни своята Любов“. (22 декември 2006 г.)

Това е Законът за обмен на енергии във Вселената: дава ни се и ние сме длъжни да отдадем.

    6. Да вършим конкретни дела, да носим в света новото съзнание и новото мислене.

„Ние ви призоваваме не само да се молите, ние ви призоваваме да вършите реални дела на физическия план. Това не означава, че трябва да захвърлите всичко и да се устремите накъдето ние ви посочим. Вие трябва преди всичко да носите Божественото съзнание и Божествените образци в мястото на земното кълбо, където живеете, във вашето семейство, на работното си място. Вие и само вие сте способни да носите новото съзнание в света. И аз предвиждам, че няма да ви е лесно да правите това. От вас ще се изисква да извършите подвиг, много подвизи, защото всичко около вас ще ви оказва съпротива. И пред вас ще изникват трудност след трудност, препятствие след препятствие. Много е сложно да се действа в заобикалящия ви свят и е много трудно да се носи в света новото съзнание и новото мислене“. (24 юни 2007 г.)

„Предстои ви без да се въвличате в борба, да отстоявате Божествените образци на поведение. Предстои ви да отстоявате Божествения закон. И вие трябва да демонстрирате този Закон в живота си. Мнозина в миналото толкова твърдо са отстоявали новите образци, новия начин на живот, че са стигнали до нетърпимост и религиозен екстремизъм. Предупреждавам ви, че трябва по-скоро да жертвате живота си, отколкото да допуснете всякаква проява на нетърпимост и фанатизъм.
От вас се иска да повторите подвига на Христос, когато той избра да премине през своето разпятие, вместо да отстоява Закона с оръжие в ръка.“
(24 юни 2007 г.)

Владика Серапис Бей ни нарича воини и в същото време казва, че не е нужно да се увличаме във външна борба. Борбата, в която трябва да удържим победа е изключително вътрешна борба, победа над самите себе си. И това е наистина подвиг, който изисква постоянна дисциплина, състояща се в това да постигнем и поддържаме колкото е възможно по-високо ниво на съзнанието.

„Вие сте воини, но вашата задача не е да водите безкрайна битка на физическия план. Вашата задача е да се научите да побеждавате на финия план. На плана на вашите емоции и мисли. Именно когато удържите победа над вашите мисли и чувства, над негативните състояния, които изпитвате, тогава вие ще удържите победа на физическия план на битието. Защото вашите достижения на фините планове неминуемо ще преобразят физическия план.

Не е нужно да търсите бойни редици, към които да се присъедините. Защото на финия план вие самите сте могъща войска на Светлината. И вие сте непобедими и неуязвими дотогава, докато държите вашето съзнание на Божествено ниво.

Всичко, което се иска сега от вас, е да се облечете в реално Божествено съзнание и да не губите нивото на вашето съзнание през целия ден и ден след ден“. (23 юни 2009 г.)

Владика Серапис Бей ни напомня, че времето е ускорено и в това въплъщение ние можем да развържем множество кармични възли, дори „хилядолетна карма“.

„Затова не си струва да си губите времето напразно. Започнете да изграждате новите принципи на вашите взаимоотношения с хората около вас. Проявете твърдост и мъжество и се откажете от съблазните, с които ви изкушават в пустинята на вашите градове и села“. (31 декември 2008 г.)

А за да ни бъде по-лесно да правим винаги божествен избор, Учителят ни дава образи:

– „образът на устременост към Слънцето на Божественото съзнание трябва непрекъснато да стои пред вашия вътрешен взор“. (31 декември 2008 г.)

– „образът на алпинист, който се катери по стръмен връх, представляващ Върха на Божественото Съзнание, и дърпа с въжето след себе си цялата планета“. (29 март 2005 г.)

Вместо заключение могат да бъдат приведени словата на Възлюбеният Серапис Бей, казани в Посланието от 31 декември 2008 г.:

„Единственото, което може да спаси съществуващата цивилизация от унищожение, това е издигане на новото ниво на съзнание на колкото е възможно повече индивиди.

Десет праведника са способни да спасят един град. Хиляда праведника са способни да спасят света“.

 

Елена Илина

 


 

Литература

Блаватская Е.П. Разоблачённая Изида. Том 2. – М.: Эксмо, 2002. – 832 с.
Блаватская Е.П. Тайная Доктрина. – М.: Эксмо, Харьков: Фолио, 2013. – Т. 1. – 880 с., Т. 2. – 944 с. – (Великие посвящённые).
Блаватская Е.П. Теософский словарь. – М.: Сфера, 2009. – 586 с.
Идентичность библейских и египетских текстов. – URL: http://nasch-mir.ru/egipetskih-tekstov/.
Микушина Т.Н. Добро и Зло. Частное прочтение «Тайной Доктрины» Е.П. Блаватской. – Омск: Издательский Дом «СириуС», 2008. – 166 с.
Микушина Т.Н. КНИГА МУДРОСТИ. Послания Владык. – Омск: Издательский Дом «СириуС», 2018. – 1184 с.
Профет М., Профет Э. Владыки и их Обители. Энциклопедия. – М.: М-Аква, 2016. – 592 с.
Серапис / Википедия. – URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/Серапис.
Серапис / Египтопедия. – URL: http://egyptopedia.info/s/1268-serapis.
Феодосий I Великий / Википедия. – URL: https://ru.wikipedia.org/wiki/Феодосий_I_Великий.