Атина Палада е представителка на висшата световна всепобеждаваща сила и е една от най-почитаните богини в Древна Гърция, която влиза в числото на 12-те велики олимпийски богове. Тя е била почитана като богиня на знанието, изкуствата и занаятите, като девата-воин, покровителка на градовете и държавите, науката, ума, ловкостта, изобретателността.

Образът на Атина Палада предизвиква неподправен интерес на много изследователи, разсъждаващи за сакралното значение на митовете за нейните подвизи, име и атрибути.

Атина се откроява на фона на останалия гръцки пантеон. За разлика от другите женски божества тя е облечена в доспехи, държи в ръцете си копие и е съпровождана от свещени животни.

Задължителните атрибути на нейния образ са:

• шлем (обикновено коринтски – с висок гребен),
• егида (щит), облечена в козя кожа и украсена с глава на Медуза Горгона,
• богинята Нике, като съпровождаща,
• маслината – която е свещено дърво за древните гърци,
• сова,
• змия.

Какво означават тези атрибути?

Шлемът и щитът са традиционни военни символи, тъй като Атина е дева-воин, което мнозина са тълкували като символ на равенство между мъжа и жената, а също така като символ на майсторство във военното изкуство, тъй като Атина е богинята на справедливите войни.

Никe  - в древногръцката митология е крилатата богиня на победата, която често съпровожда Атина Палада, тъй като се явява символ на успешния резултат или на щастливия изход от нещо.

Маслината е свещено дърво, което е символ на мъдростта. Едно от тълкуванията на символиката на това дърво, което дава неоплатоника Порфирий е следното: „… маслината като символ на Божествената Мъдрост. Това е дървото на Атина, а Атина е самата мъдрост … Като вечно цъфтящо дърво тя има някои свойства, които са най-приемливи за определянето на пътищата на душата в космоса. През лятото листата се обръщат с бялата си страна нагоре, а през зимата по-светлите части се обръщат надолу. Когато при молитви и молби протягат цъфтящи маслинови клонки се надяват, че мракът от опасностите ще бъде превърнат в светлина … Така и космосът се управлява от вечната и вечно цъфтяща мъдрост на интелектуалната природа, която дава победна награда на атлетите на живота и също така изцеление от много тегоби”^[1].

Совата в старогръцката митология е символ на мъдростта и познанието, като естественото поведение на птицата напомняло на елините начина на живот на стремящите се към уединение философи, а способността на бухала да вижда в тъмното го направила символ на проницателността.

Змията е също така традиционен символ на мъдростта.

Атина Палада се явявала на героите от старогръцката митология и им помагала да извършват подвизи. Тя помогнала на Персей да победи Медуза Горгона, а на Кадмий да победи дракона и да стане цар на Тива. Именно девата-воин станала покровителка на Херакъл и не веднъж му помагала в неговите подвизи. Също така Атина покровителства героите от „Илиада” и „Одисея”. Такива примери в гръцката митология има много. Богинята Атина винаги съпътства героите.

Но кои са тези герои? „Герой” дословно на старогръцки означава доблестен мъж, „предводител”. И ми се струва, че определящата дума тук е предводител, т.е. този, който предвожда другите хора, и съгласете се, колкото и да е късметлия и смел владетеля, ако той е лишен от мъдрост, тогава много негови начинания ще бъдат обречени на провал. Мъдрият човек обаче е ръководен от мисълта, но не от хаотичната мисъл, както често се случва в нашия ежедневен живот, а от онази, в основата на която стои любовта, иначе казано от божествената мисъл. „Човек трябва да може да управлява своите мисли”^[2].

Да разгледаме легендата за раждането на богинята-воин.

Нейната поява на този свят е необикновенна. Най-разпространената версия за това е представена в произведението „Теогония” на Хесиод, където се разказва, че бащата на Атина е Зевс – най-главният бог от всички олимпийски богове, който владее целия свят, а майката е Мети, или по друг начин Метида.В древно-гръцката митологогия тя олицетворявала мъдростта и била първата съпруга на Зевс.

Уран (богът на Небето) и Гея (богинята на Земята) предсказали на Зевс, че неговата жена ще му роди син, който ще го превъзхожда. За да не допусне това, когато Метида забременяла, Зевс я приспал с ласкави слова и я глътнал, след което на третия ден от главата на Зевс се родила събралата мъдростта на баща сии майка си - Атина. За раждането й помагали богът на огъня Хефест и един от титаните – защитникът на хората – Прометей. Хефест ударил с чука Зевс по болната глава, а Прометей (неговото име буквално означава „мислещ предварително”, „предвиждащ”) поел Атина.

Как би следвало да се тълкува тази легенда?

Ето какво пише Херодот в своя исторически трактат: „Що се отнася до обичаите на персите то … те обикновено принасяли жертви на Зевс по върховете на планините и целият небесен свод те наричали Зевс^[3]. Т.е. Херодот асоциира персийския бог Ахура Мазда със старогръцкия баща на боговете Зевс.

В книгата на авторите Марк и Елизабет Профет „Владиците и техните обители” е написано: „ Възнесените Владици учат, че върховният Бог на зороастризма Ахура Мазда е Санат Кумара. Името „Ахура Мазда” означава „Мъдър Господ” или „Господ, който дарява знание”.

С други думи Зевс (Ахура Мазда – Санат Кумара) това е богът на Разума, който като се съединил с мъдростта /Метида/, създал дъщеря си Атина Палада

Сега ни се струва странно това необичайно раждане на богинята. Но в „Тайната Доктрина” на Елена Блаватска, по-точно в приведените откъси от книгата Дзиан е написано: „...От Волята Родени Владици, устремени от Духа Живото-Даващ”...

Ето и тълкованието, дадено в книгата на Татяна Микушина по този повод:

„Авторите на „Тайната Доктрина” дават разбиране за това, как се е развивало човечеството …

В различни древни учения … се споменава за Висши Духове…, които са „първородени” от Брама, родени от Разума…”^[4]

Иначе казано, мисълта била първооснова на всичко съществуващо и Висшите Владици или Богове първоначално се раждали именно с нейната животворяща помощ.

От тук може смело да се направи извода, че Атина Палада е въплъщение на божествената мисъл, на божието волеизявление или пространствена мисъл. А ние знаем, че мисълта е енергия и в Агни Йога пише, че „от всички съзидателни енергии най-високата остава мисълта”, от тук следва и тази почит на древните гърци към богинята, която стои редом със Зевс. „Дори земната мисъл може да движи плътни предмети – можете ли тогава да си представите цялата творяща мощ на мисълта на Висшия Свят!”^[5]

Оттук и разнообразната дейност на Атина Палада. Тя е не само богиня-воин, но и покровителка на занаятите, изкуствата, градовете, лечителка, пророчица, тъкачка, т.е. тя е навсякъде и във всичко, където е необходимо присъствието на мисълта.

И ако помним, че легендите не са дадени на хората напразно, то можем да си представим с каква космическа мощ е била надарена богиня Атина. В нея са съчетани мъдростта на Метида, силата на огъня на Хефест и мощта на предвижданията на Прометей. „Космическото Дихание е огънят на Пространството. Всички космически проявления се насищат с огън и мисълта... също е огън”^[6].

На Атина Палада са давани много имена и епитети, които разкривали нейните функциикато богиня, помагайки на хората да разберат нейното значение: Арея – изкупителка, Булая – съветничка, Аглавра – световъздушна, Полиухос – градозащитница, Ергана – труженица – всичко това са имена на богинята по един или друг начин олицетворяващи нейната Божествена Мъдрост. Назовавали са я с различни епитети, които помагали да се разбере нейното предназначение.

Омир например, използва епитета „главкопис”, т.е. "совоока" или "светлоока". И наистина, в описанията често са подчертани големите и сияещи очи на богинята. Дори в тази подробност прозира великата мъдрост, символично зашифрована в древните легенди. „Огънят... прозира само в очите. Думите не могат да го изразят, и изобразяването не може да го изрази, защото неговият пламък е в онази мисъл, която не може да бъде изразена чрез телесната обвивка. Единствено огледалото на очите пропуска искрите на висшата мисъл. Тези очи ще различат искрите на космическите лъчи, които грубото зрение ще назове просто светлина на слънцето, ”^[7].

Не е учудващо, че за древните гърци значението на Атина било приравнено към Зевс, а понякога дори го превъзхождало.

Няма да оставим без внимание и най-известното второ име на богинята – Палада. Една от легендите гласи, че Атина е получила второто си име, когато победила подобния на козел летящ гигант Палант, който искал да извърши насилие над Атина, когато титаните въстанали против боговете, но богинята сразила гиганта, одрала кожата му и си направила от нея щит.

Ако разшифроваме казаното по друг начин, ще получим следното тълкуване.

В човека се събират в едно духовният свят и физическият свят. Когато човек проявява чрез себе си божествения свят, тогава става богоподобен, но когато се отказва от Бог, тогава все повече и повече потъва в материята и става подобен на звяр. Точно затова в древните легенди (не само в гръцките) полухората-полузверовете най-често се изобразявани като диви, злобни, неспособни да се контролират, носещи разрушения, като например легендите за кентаврите и за върколаците. Точно затова победата над животинската т.е. плътската част в нас самите възвишава тези същества (например, мъдрият кентавър Хирон – учител на героите). Затова алегорично казано победата на Атина над титана с животински образ е победа над низшата материя и използването й за божествени цели.

В резултат на това, както твърди руският философ и филолог А. Ф. Лосев, Атина и всичките й дела се явяват като непосредствено продължение на (делата на) Зевс. Тя е изпълнителка на неговите замисли и воля, на неговата мисъл, осъществена в действие. Тя е съдбата и Великата Богиня-Майка, която е известна в древната митология като родителка и губителка на всичко живо.

За сакралното значение на Атина Палада пише и професор З.С. Шеломенцова в есето си „Атина-София-Ментра”: „Богиня на Земята, носеща Божествеността в нашия свят като Божествена Благодат. На нея й било позволено от Всевишния да носи не само мъдростта на Отеца, но и Неговия план за нашия земен свят. Тя се изявява като идеолог на Божествената Мъдрост, като теоретик, ръководител и организатор. Тя е Богинята на мъдростта, занаятите и справедливите войни и когато е необходимо влиза в бой, изразявайки с доспехите си постоянната си готовност да защитава Истината”^[8].

Малцина са тези, които днес почитат Атина Палада като богиня на Истината и божествената Мъдрост, която все още е пазителка на този свят. Затова бих искала да завърша тази статия със стихотворение, посветено на нея.

 

Посвещение^[9]

«…целият свят представлява подарък от Бога за вас… за да опознаете себе си и заобикалящия ви свят»..
Атина Палада. «Слово Мудрости»

В дожде золотом рожденная,
В тронном зале царящая мать,
Ясноокая, мудрая, строгая,
Божественной Истины Страж!

Ты в искусстве дарила гармонию,
Красоту и покой ремесла,
Справедливость и мужество воинам,
Когда приходила беда.

Прими благодарность великую
За то, что, забытая, в мир
Продолжала отстаивать Истину,
Ясно мыслить и мудро любить.

Журкова Е.Г.

 

 

 

 

 

---