Майка Мария

 


 

Земният живот на Майка Мария

Повече от две хиляди години ни отделят от времето, когато Майка Мария е ходила по земята. Днес е трудно да се повярва, че тя е имала земен живот, изпълнен с човешки грижи, радости и страдания. Ние сме свикнали да я възприемаме като Възнесена Владичица, а тя е имала и земни черти. От преданията и от спомените на нейни съвременници изпъква напълно зрим образ: тя е имала среден ръст, златисти коси, бистри очи, зеници с маслинов цвят, умерено черни извити като дъга вежди, строг, но не суров поглед, продълговат нос, цъфтящи устни, равен глас, малко продълговато лице, дълги ръце и пръсти. Походката й била тиха, улегнала, но твърда; облеклото - с естествени цветове, скромно, чуждо на разкоша и негата. Била е немногословна, внимателна в словата си, нищо неприлично в действията, така че целият й вид бил израз на душата и олицетворение на чистотата.

Съвременниците на Мария отбелязват нейните безупречни духовни качества. Нейно правило било - никого да не наскърбява, да не обижда, да бъде доброжелателна към всички, да не завижда на равните на нея, да избягва самохвалството, да обича добродетелите. Тя никога не се възгордявала пред скромния човек, не се надсмивала над слабия, не отбягвала бедния. В разговор с другите запазвала благоприличие, не се възмущавала, не се ядосвала, била съвсем обикновена. Целият земен живот на Богородица се побира в 72 години, за което свидетелстват изчисленията на древните свети отци на църквата и авторитетните църковни историци.

Евангелистът Лука, познаващ отблизо светата Дева Мария, записал по нейни думи важни събития, отнасящи се до ранните години от нейния живот. Бидейки лекар и художник той, според преданието, нарисувал неин портрет-икона, от който по-късните иконописци правили копия.

Родителите на Майка Мария живеели в град Назарет, отстоящ на три дни път от Иерусалим. Бащата Йокаим произхождал от рода на цар Давид[1], Майката – Ана, била най-малката дъщеря на иерей от рода на първосвещеника Аарон[2]. Нейната по-голяма сестра София имала дъщеря Елизабета, която впоследствие се оженила за свещеника Захарий и станала майка на Йоан Предтеча, така че Елизабета е била братовчедка на Дева Мария, а Йоан Кръстител е втори братовчед, по плът, на Иисус.

Йоаким и Ана били хора благочестиви, известни със своето смирение и милосърдие към ближния. Те вече остарявали, а нямали деца. Това много ги огорчавало. Но независимо от своята старост, те не преставали да молят Бога да им изпрати дете и дали обещание – ако им се роди младенец да го посветят на служение на Бога. Най-после, на 8 септември, им се родила дъщеря. Било й дадено името Мария. Когато Мария навършила три години, благочестивите й родители се приготвили да изпълнят своя обет: те я завели в Йерусалимския храм, за да я посветят на Бога.

Освен свещените сгради, храмът имал много дворове и преддверия, където били устроени помещения за живеене на лица, изпълняващи някаква свещена служба. В храма живеели също вдовици и девици, водещи въздържан живот.

Мария останала да живее в храма. Там тя заедно с другите девици под ръководството на опитни наставници, се обучавала на Божия Закон и на ръкоделие, молила се и четяла Свещеното Писание. Мария имала остър ум, обичала да учи, нейното благоразумие удивлявало всички. Заниманието й с ръкоделие се състояло в предене на лен и вълна; обичала да бродира на коприна, особено дрехи, принадлежащи към служебното облекло на свещениците и била много изкусна във всичко това.

Мария живяла в храма около единадесет години и израснала дълбоко благочестива, покорна във всичко на Бога, необикновено скромна и трудолюбива. Желаейки да служи само на Бога, тя дала обет да не се омъжва и завинаги да остане Дева.

По съществуващия тогава закон, тя не можела повече да остане в храма и трябвало да се омъжи. Първосвещеникът Захарий, знаейки и уважавайки нейното обещание, за да не нарушава закона за съпружеството, формално я сгодил за далечен роднина, овдовелият осемдесетгодишен старец Йосиф [3], който се задължил да се грижи за нея и да пази нейната девственост. Йосиф живеел в град Назарет. Той също произхождал от царския род на Давид, но не бил богат човек и работил като дърводелец. От многото сказания за Йосиф в Св. Писание, е очевидна зрелостта на неговия характер: той бил много твърд в стремежа си към святото, решителен, благороден, искрен, скромен, чист, миролюбив, внимателен към внушенията на своята съвест и повелите свише. Йосиф имал деца от първия брак: четирима сина, които в Евангелията се именуват „братя” на Иисус и две дъщери. Едната от тях – Мария, живеела в дома на своя баща. Когато Дева Мария, сгодена за Йосиф, дошла в неговия дом, тя се сприятелила с неговата дъщеря и я смятала за своя сестра.

Според преданието, в дома на Йосиф Дева Мария получила от Архангел Гавриил радостната вест, че Господ е избрал нея да бъде Майка на Спасителя на света.

“Когато Светият Дух се спусна в девственото съзнание на Мария, олицетворяваща лъча на Майката, и силата на Всевишния я осени, в нейната утроба стана сливане на енергиите на Алфа и Омега за да се изпълни обещанието за пришествието на Месията. Със своята преданост на Лъча на Майката и с пречистия образ на душата на Христос, Мария създаде в своите четири низши тела и в чакрите си мощен фокус на полярността Омега.

Осъзнаването на Бога като Майка бе толкова реално в съзнанието на Мария, а нейното отъждествяване с Майчния пламък бе толкова пълно, че в истинското разбиране на своето „аз” като Бог, тя стана на плана на Материята осъзнаване на Бога като Майка на Самия Себе Си. Оттук и приветствието на Гавриил: „Радвай се благодатна! Господ е с тебе; благословена си Ти между жените” [4].

Това събитие станало в шестия месец след явяването на Архангел Гавриил на първосвещеника Захарий по повод раждането на неговия син – бъдещият пророк Йоан Кръстител [5].

Впоследствие, на мястото на Благовещението била издигната църква, под която се намирапървоначалното скромно жилище на Майка Мария. Подобно на други бедни домове в Назарет, това жилище се намира до вдлъбнатина в скалата, в която е изсечен приют състоящ се от три малки стаи. Там сега се спускат, от лявата страна на олтара, по няколко широки стъпала от бял мрамор. На входа на този свещен приют, от дясната му страна, е устроен престол в името на св. Ана, майката на Богородица. От дясната страна на престола две стъпала водят до друга част на този приют, където е устроен престол в името на св. Йосиф. Във втората част на приюта на подземния храм на Благовещението, зад покоя на Пречистата Дева, по средата се намира врата, след която по стълба от 15 стъпала се стига до трета голяма пещера, където има още две странични вдлъбнатини, едната от които е служила за скромно огнище(има и отвор за дима), а другата е служила за съхраняване на домашните запаси. Последните две отделения на този свещен приют са оставени в техния първобитен вид.

Вследствие на различните промени в отчитането на времето, още в древността не е било възможно да се определи съвсем точно годината на раждане на Иисус. В Евангелското повествование на св. Лука се говори, че преди Рождеството Христово излязла императорска заповед за всенародно преброяване. Евреите имали обичай да правят преброяването по колена, племена и родове и всяко от тях имало определени градове и прародителски места. Витлеем бил мястото, където се родил Давид, тук и трябвало да отидат за преброяването Йосиф и Мария, като негови потомци. Градът бил малък, а многото народ, дошъл за преброяването до такава степен препълнил всички жилища, че в тях не останало свободно кътче. Наложило им се да търсят приют в околностите на града. Недалеч от Витлеемските врати, в камениста гора, се намирала пещера, в която по време на буря прибирали животните, а по време на зной и лошо време овчарите намирали в нея убежище. В стената на пещерата имало изсечено място, служещо за ясли на животните. Мария и Йосиф били принудени да се приютят в тази пещера, точно там на 25 декември Благодатната Мария, сама, без странична помощ и безболезнено, родила Иисус.

Още по-рано отколкото в Йудея, на Изток знаели за раждането на Младенеца-Месия. Трима източни влъхви-мъдреци [6], следвайки указващата Звезда, дошли на мястото където се родил Иисус, за да го приветстват, съхранят и предадат на бедното семейство някакви средства. Могли ли са те да очакват да видят Младенеца и Неговата Майка „сред камилски отпадъци и ревящи магарета? Човешкото мислене се опитвало да постави бъдещия Пророк поне близо до храм или между величествени стени” [7].

Преди разсъмване влъхвите облекли най-хубавите дрехи, минали през кошарата за добитъка и влезли в малкото жилище, прислонено под скалата. Майка Мария с Иисус на ръце била до огнището. Предавайки ценностите и свещените предмети, влъхвите я предупредили за необходимостта да пътува. Малко преди това царуващият по това време Ирод бил уведомен за падането на неговия престол. Знаейки предсказанието и това, че скоро трябва да се роди „новият Цар Йудейски”, той издал жестока заповед да избият всички младенци във Витлеем и неговите околности. Йосиф и Мария с Младенеца се отправили към Египет, за да спасят Иисус от хитростите на Ирод.

След завръщането си от Египет семейството отново се заселило в Назарет. Йосиф продължил своите занимания като дърводелец, „изхранвайки се с труда на своите ръце”. Подрастващият Иисус му помагал в работата и при това с такова старание, че хората не само го наричали сина на дърводелеца, но и просто дърводелец.

Животът на Майка Мария преминавал в същите занимания и в същото смирение и благочестие, както и преди. Има предание, че тя ограмотявала деца от двата пола, усърдно служела на бедните, подавала на просяците, грижела се за болните, помагала на сираците и вдовиците. Както и преди тя била неуморна в ръкоделието, щателно се занимавала с него, изработвайки дрехи за себе си и за сина си. В последствие, покрай другите занимания, Майка Мария изтъкала на Иисус забележителен по изработката си червен хитон без шевове, който бил неговата постоянна дреха.

След връщането си от Хималаите, където Иисус се обучавал под ръководството на своя гуру – Господ Майтрейя, той излязъл на обществената арена за заключителните си три години служение. Това време станало голямо изпитание за Мария. За тези години от живота й знаем основно във връзка със събитията от живота на нейния син. Нейната любов и вяра я подбуждали да бъде винаги, колкото е възможно, близо до него в неговите непрекъснати странствания. Близо до дома на Пилат, под самата арка, показват малка вдлъбнатина в стената, разказвайки, че по време на съдебния процес над Иисус, на това място е стояла Майка Мария. Преданието допълва, че в началото на кръстното шевствие Пресветата Дева се обърнала към Пилат с молба за пощада на сина й. Тя присъствала и при разпятието на Иисус...

След възнесението на Иисус Майка Мария събрала учениците и приятелите и сформирала колония във Витания [8], където те получавали наставления от Господ. Заедно с Йоан Възлюбения и другите петима апостоли Майка Мария посещавала различни части на света. Отначало те заминали за Луксор в Египет, а след това направили пътешествие по Средиземно море до остров Крит. Подготвяйки пътя за онези, които ще дойдат след нея, за да разширят Христовото съзнание, те преминали през Гибралтарския пролив, спрели във Фатима в Португалия, в Лурд в Южна Франция, Гластонбери на Британските острови и в Ирландия. Тези посещения положили основа за работата на апостол Павел в Гърция и явяването на Майка Мария във Фатима и Лурд; подбудили Крал Артур да основе ордена на Рицарите на Кръглата Маса и да се отправи в търсене на Светия Граал; позволиха на Свети Патрик да пренесе християнската вяра на територията на Ирландия.

Свети Йоан от Дамаск описва как след завършването на своя забележителен живот Мария се възнесла от гробницата, в която я положили апостолите след успението. Отваряйки гробницата след три дни, те намерили само дванадесет бели лилии.

 

 

Страничка на Майка Мария

 

Използвани източници:

1. Марк Л. Профет и Элизабет Клэр Профет. Владыки и их обители.– М.: «М-Аква», 2006.

2. Человеческая аура. Кутхуми и Джвал Кул. – САММИТ ЮНИВЕРСИТИ ПРЕСС, 1996.

3. Е.И. Рерих. Криптограммы Востока. http://www.webbl.ru/

4. Сказания о земной жизни Пресвятой Богородицы с изложением пророчеств и прообразований, относящихся к Ней, учения Церкви о Ней, чудес и чудотворных икон Ея. На основании Священного Писания, свидетельств св. Отцов и церковного придания. Изд-е восьмое, испр. и доп. – М.: Типо-Литография И. Ефремова, 1904 г.

5. Жизнь Пресвятой Девы Богородицы по книгам Четьи-Минеям. Составила Авдотья Глинка. – М.: Издание книготорговца А.Д.Ступина, 1904.

Материалът е подготвен от Олга Иванова от г. Чебаркул Челябинска обл.

 

 


 

[1] Давид, първи цар на Иудея и трети цар на Израел(1055 -1015 пр.Хр., по новата хронология 1010 – 970). В младостта си се прославил с единоборството си с филистимския великан Голиат. Давид бил родоначалник на единствената династия на йудейските царе. В преданията на еврейския народ Давид представлява идеала на могъщия цар, храбрия воин и духовния поет. На Давид се приписва авторството на религиозните песни и молитвите на евреите, на псалмите. Според вярванията на евреите, от рода на Давид трябвало да произлезе Месията(Речник на Брокхауз и Ефрон).

[2] Аарон бил първият първосвещеник на еврейския народ и по-голям брат на пророка и законодателя Моисей(Изход: 28,1).

[3] Йосиф(въплъщение на Сен-Жермен), е бил изпратен за да стане покровител и защитник на Мария и Иисус.

[4] Човешката аура. Кутхуми и Джуал Кхул. Виж също „Медитация върху Пламъка на Майката” на адрес: http://www.sirius1-bg.net/sirius/medit/firemother.htm

[5] Майка Мария и нейната братовчедка Елизабета разработили за Йоан Кръстителя и Иисус, когато те били деца, система за обучение, която днес е известна като Метода Монтесори.

[6] Тези влъхви били Ел Мория, Кутхуми и Джуал Кхул.

[7] От книгата на Е.И.Рьорих „Криптограми на Изтока”

[8] Витания – селище в Палестина до Маслиновата планина, откъдето Иисус Христос направил своето последно тържествено влизане в Йерусалим.