Розовият Път

АЗ СЪМ ТОВА КОЕТО АЗ СЪМ, аз говоря вътре в теб. Не всички успяват да постигнат общуване със своята висша част. В същото време това е съвсем естествен процес, който е напълно достъпен за болшинството от сега живеещите на Земята човешки индивиди.

Земният живот е много наситен с такива форми, които от гледна точка на висшата реалност не са реални, но все пак ангажират твърде много вниманието на хората, като ги отвличат от тази висша реалност.

Най-важната цел сега е, живеейки в един илюзорен свят, да можем да погледнем зад завесата, да преминем през плътния физически свят.

Ние получаваме възможност за общуване между световете благодарение на новата милост. Всеки стремящ се може да овладее това общуване, но стремящият се искрено, а не на шега.

Най-голямата сложност е да се преодолее собственото външно, илюзорно съзнание. Тази илюзорна дреха, която сме облекли. Да отхвърлим от себе си физическите мисли и чувства. Да се извисим в собственото си съзнание до висотата на своето Христово АЗ, а след това до АЗ СЪМ ТОВА КОЕТО АЗ СЪМ и по-нататък – до безкрайността.

Най-трудната крачка и първата, която трябва да се направи, е да се вземе решение за следване на Пътя, независимо от всичко. Всеки ден. Илюзията на този свят ще ви отвлича от придвижването по Пътя. Всяка крачка понякога може да бъде много болезнена, като че ли вървите по натрошено стъкло или по пътечка, по която са разхвърляни рози. Вие вървите боси и бодлите, които се забиват във вашите стъпала, ви причиняват болка.

Това е болезнен път. Когато детето идва в този свят, за него това е голям стрес. То излиза от майчината утроба и попада в непознат свят и това за него е стрес и болка от първото вдишване, от неизвестността и светлината.

По същия начин вие изпитвате стрес, когато влизате в съприкосновение с финия свят. Вие започвате да опознавате своята неизвестна част и тя доста се отличава от вашата външна част.

Но вие вървите независимо от всичко. Независимо от болките и загубите, които понасяте по своя път.

Загубвате предишните си приятели, общуването с тях ви се струва съвършено празно и лишено от смисъл.

Загубвате интерес към предишните си увлечения. Започвате постепенно да разбирате, че този свят започва да ви става съвсем чужд. Вибрациите ви до такава степен се отличават от заобикалящия ви свят, че ви се струва, че изпадате от него. Но вашето его не се предава. То се опитва да привлече вниманието ви към някакви известни само на вас привързаности към този свят, с които все още не сте успели да се разделите.

Понякога е срамно да си признаете тези привързаности, но това го има и то ще отмине. Достатъчно е само по-активно да проявявате своето желание да се избавите от несъвършенството. И вие продължавате своя Път.

И бодлите на розите все по-болезнено и по-болезнено се впиват в стъпалата ви. Понякога болката е непоносима, но няма възможност да се върнете назад. Това е болезнен път. Човек, който притежава силно его, просто не е готов за този път. И той се отклонява.

Той предпочита да получава удоволствия.

Но колкото повече се съпротивлявате, толкова по-болезнено е връщането в Пътя.

Наистина, това е много труден Път. Път, осеян с рози и бодли.

Но аз не познавам друг път. Това е път на жертви, всяка крачка по който се прави с труд. Но няма друг път.

И така, първата крачка – това е желанието да преодолеете себе си.

Ако сте взели това решение, винаги ще се намери човек до вас, който ще ви помогне да вървите по-нататък, като ви даде необходимото знание и разбиране.

Но след това трябва да вървите самостоятелно. Без свидетели. Настъпва момент, когато оставате лице в лице със себе си и със своето его. И започва борба. Това е схватка не на живот, а на смърт. Всяка ваша част, реална и нереална, доказва на другата правото на своето съществуване.

И това състояние е много далече от покоя, омиротвореността и комфорта. Именно затова мнозина напускат пътя, търсейки групи, течения, секти, които дават привидно умиротворение, фалшива любов и показна грижа.

И мнозина напускат обсипаната с рози пътека и тръгват по мекия килим.

Минават десетки и стотици прераждания, преди те отново да се върнат на пътя на посвещенията. Бог не ги принуждава да бързат.

Винаги има шанс за връщане на Пътя. Но понякога е необходим доста значителен намек от вашата висша част, за да се замислите и да се върнете на Пътя.

Когато започне сражението ви с вашата нереална част, това наистина прилича на битка. Всичките ви тела са изранени. Вие сами се ранявате. Вашата нереална част не разбира какво става. Може да ви се струва, че полудявате, че сте неизлечимо болен. Това действително е тъмна нощ за Духа. Това е изкушението в пустинята. И това продължава дълго. Всичко зависи от това, доколко се съпротивлява вашето его.

Но когато преодолеете егото си, сразите своя страж на прага – вашата нереална част, вие ставате друг човек. Да, вие продължавате да носите човешко тяло, вие оставате във физическия план, но по-голямата част от вас пребивава в друга реалност. Вие ставате гражданин на два свята, бидейки едновременно горе и долу.

Вие ставате точка, в която се срещат световете.

С това вашето придвижване по пътя не приключва, а само започва. Защото вие ставате ос на света. През вас, вътре във вас преминава ос, сърцевина, която поддържа връзката между световете.

Вие ставате канал, през който прониква Светлина в този тъмен свят.

И разбира се, като всяка ос, изпитвате огромно напрежение. Усещането е такова, като че ли сте Титан, на чиито плещи лежи този свят.

Вечно преодоляване на себе си, постоянен отказ от своята нереална част. Все нови и нови посвещения. Постоянно напрежение.

Само така израствате. И това е, което иска от вас Бог.

Няма друг път.

Ако сте готови за този Път на посвещения, тогава много добре ще разберете за какво става въпрос. Ако не сте готови за този път, тогава всичко, което току-що прочетохте, няма да ви донесе никаква информация.

Привидно е, че всички хора са еднакви. Всеки се намира на своето стъпало на развитие. Просто сега е настъпил моментът, когато възможността голям брой индивиди да стъпят на Пътя и да започнат да вървят по него е много по-реална, отколкото само преди година. Самите енергии, самият Космос способстват такова придвижване.

Тези от вас, които разбирате за какво става дума тук, намерете време. Уединете се. Останете сами със себе си. Съсредоточете се върху сърцето си и си задайте въпроса готови ли сте да следвате този Път. И ако то ви подскаже, че сте готови – вървете. Но всеки ден, ставайки сутрин и всяка вечер, преди да си легнете да спите, спомняйте си за взетото решение. И продължавайте да вървите, колкото и болезнено да се впиват бодлите в стъпалата ви, каквото и да става с вас във външния свят. Не се бойте от нищо. Нищо, никакви оскърбления, загуби, неприятности на този свят не могат да навредят на вашата безсмъртна част.


АЗ СЪМ ТОВА КОЕТО АЗ СЪМ, и аз съм винаги с вас във вашия Път.