АЗ СЪМ Джуал Кхул. АЗ СЪМ извънредно рядко идвам чрез този Посланик.

Но днес аз дойдох по силата на това, че е необходимо да ви се даде определено Учение. И аз се отзовах, за да представя това Учение на вашето внимание. На практика много малко са хората, които са посветили своя живот на истинско Служение. И аз дойдох да ви дам разбиране за истинското Служение. Не това служение, което вие смятате за правилно, а онова Служение, което всъщност се явява правилно.

Кажете, вие някога замисляли ли сте се над понятието Служение: какво означава това?

Аз мисля, че вие повече се замисляте над нещата във вашия свят. За съжаление Служението не е много разпространено качество във вашия свят. И знаете ли защо? Защото самото понятие е изгубено от вашата цивилизация.

Аз дойдох да възобновя Служението. Защото веднага, щом сериозно се замислите над тази тема, вие ще можете да получите представа за Служението от по-фините светове. Вашето възприемане на света ви заставя през цялото време да избягвате решаването на по-възвишените и вечните въпроси. Но настъпи времето, когато вие сте длъжни да започнете да се замисляте над нещата, които не са на повърхността, но са ви необходими, ако мислите да продължавате движението си по пътя на еволюцията.

И така, Служението. Аз зная, че мнозина под служение разбират осъществяването на някакви задължения, които вие изпълнявате към вашите близки, към тези, които се нуждаят от вашата помощ. Обаче понятието Служение, както го разбират Възнесените Владици, е по-широко понятие. Фактически без Служение е невъзможно по-нататъшното еволюционно развитие на човечеството напред. И редом с качеството Служение ще стои Безкористието. Защото тогава, когато вие поемате върху себе си изпълнението на някакви задължения, но искате да получите нещо в замяна, няма значение дали благà във физическия свят или достойно място в Божествения свят, това няма да бъде истинско Служение.

Фактически Служението – това е състояние на вашето съзнание. То е следване на определен порядък, съществуващ в тази Вселена, където всяко живо същество служи на другите живи същества и в това съвместно Служение се осъществява сътрудничество и развитие. Служението е невъзможно без сътрудничество, а истинското сътрудничество е невъзможно без Любовта. И стигнахме до най-главното. Истинско Служение може да има само тогава, когато то е основано на чувството Любов. Любов не в онзи смисъл, в който сте свикнали да я възприемате. Знаете за такива прояви на любовта като любов към мъжа или жената, децата, родителите. Но има още по-голяма Любов. Любов, която не е основана на признака на родството или пола. Любов, която присъства във вас като състояние, което е невъзможно да се опише с думи, колкото и да се стараеш, но която пронизва цялото творение. И когато достигате във вашето съзнание състоянието на Любов, Божествена Любов, вие ставате способни на истинското Служение, за което ви говорят Възнесените Учители.

Служението на Живота е подобно на пребиваване в постоянно бдение. Вие постоянно се намирате в готовност да изпълните вашия дълг. Служението подразбира също така такива качества като Отговорност и Постоянство. Всички истински Божествени качества концентрирано се проявяват в Служението.

Длъжен съм отделно да спомена такова качество като Смирението, което е незаменимо в Служението. Защото понякога служите на индивиди, които се намират в много тежки състояния на съзнанието и от вас се иска цялото ви Смирение и Търпение, за да окажете на такива индивиди все пак цялата необходима помощ, независимо от проявата на техните не най-добри черти. Вас не трябва да ви безпокои това, което понякога виждате на физическия план. Вие сте длъжни на първо място да проявявате грижа за душата, за нетленната част на индивида.

Понякога вие се сблъсквате с необходимостта да окажете помощ на даден човек, но за съжаление през целия си живот този човек се е блъскал в стъклото подобно на пеперуда, изгубвайки всичките си сили, и кармата така е покривала очите му, че той не е виждал прозорчето на Божествената възможност, намиращо се широко отворено съвсем близо до него.

Животът на повечето страдащи човешки индивиди напомня за такава блъскаща се в стъклото пеперуда, която не може да намери изхода. И ако се приближите до индивида по време на неговите огромни усилия, които той неуморно полага, но не в правилната посока, той едва ли ще ви чуе. Но когато жизнените сили вече го напускат, понякога настъпва момент на озарение и всичко, което сте говорили по-рано, може да бъде чуто от него дори и без думи. Защото неговата душа се е настрадала и в тези страдания е получила особена чувствителност. В този момент вие можете да окажете неоценима помощ на страдащата душа, но за съжаление резултатът от тази помощ ще се прояви едва в следващото въплъщение. Затова истинското Служение понякога се проявява не в ежедневните проповеди и наставления, а в очакването на онзи момент, когато душата се разтваря като цвят на роза и е готова да възприеме живителната енергия, която се изпраща от вашето сърце към сърцето на този индивид.

Това са много фини моменти, възлюбени, и понякога са достатъчни само няколко секунди на искрена молитва и подкрепа, които изпращате от своето сърце в сърцето на човека, който се нуждае от помощ, за да възкръсне душата за вечен живот.

Чувствате ли разликата между служението, когато хората ви досаждат със своите проповеди за словото божие и онова Служение, когато вие протягате ръка за помощ именно в момента, когато тази помощ може да бъде приета и когато тя е по-ценна от милиони думи, казани не навреме?

Подобно Служение понякога чака цял живот, за да дочака мига, когато душата, нуждаеща се от помощ е способна да възприеме тази помощ.

Аз беседвах днес с вас за Божественото Служение. И на мен ще ми бъде приятно, ако сте получили по време на нашата беседа частичка от моята Любов, която аз грижливо донесох за вас през световете.

АЗ СЪМ Джуал Кхул.