 |
|
Продължаваме публикуването на статията за Владика Серапис Бей. Началото на статията можете да прочетете в бр.4 за септември 2018 г.
Серапис Бей
Култът към Серапис
В „Разбулената Изида“ на Блаватска е казано следното: „По онова време гръцките, азиатските и египетските идеи били подложени на значителни преобразувания. Мистериите на Дионис-Сабези били заменени с обрядите на Митра, чиито „пещери“ изместили светилищата на предишния бог от Вавилония до Британия. Серапис или Сри-Апа от Понта узурпирал мястото на Озирис. Царят на Източен Индустан, Ашока, приел религията на Сиддхаратха и изпращал мисионери в Гърция, Азия, Сирия и Египет да провъгласяват евангелските мъдрости... Легендите за Гаутама изместили митовете за Гор, Анубис, Адонис, Атис и Вакха“. От този фрагмент научаваме: че става дума за 4 – 3 век пр.н.е., тъй като цар Ашока е живял от 304 до 232 гг. пр.н.е.; че култът към Серапис е съществувал по това време в Понта – така по гръцки се наричала местност в североизточната част на Мала Азия, която на север граничела с Елевсинския Понт(Черно море); че в религиозния живот на народите са ставали значителни преобразувания.
Възможно е тези преобразувания да са били свързани и с походите на Александър Македонски, вследствие на които ставало преместване на големи маси от хора. Така, в Египет в края на 4-ти век пр.н.е., се появили много гърци и македонци и въвеждането на култ към Серапис можело да стане начин за обединение както между тях, така и с местното население, т.е. начин за обединение на египетската и гръцката религиозни традиции. При това, както се съобщава в енциклопедията за Древен Египет „по своя „произход“ това божество трябвало да бъде свързано с боговете на египетския пантеон, тъй като в древността свещена власт над определена територия можел да има само онзи бог, който имал местен произход. Именно затова корените на култа към Серапис водят до култа към мемфиския Озирис-Апис“. Образуването на името на Серапис се трактува като: Озирис + Апис = Озирис-Апис/Осерапис/Серапис или Сарапис (различни произношения в зависимост от диалекта). Най-разпространената версия за произхода на култа към Серапис гласи, че при Птоломей I Сотер бил направен опит да се създаде образ на синкретическо (т.е. съединяващо различни вероучения) божество – Серапис.
Според описанието на Плутарх, цар Птоломей видял сън, в който неизвестен за него бог (Серапис) поръчал на царя да открадне свещената статуя от град Синоп и да я пренесе в Александрия, което и било направено с благословението на Делфийския Оракул. Жреците познали в статуята бога Серапис. Както съобщава енциклопедията на Древен Египет, първите Птоломеи не само вкарали Серапис в семейството на египетските божества, но го направили върховен бог, покровител на царската династия и новата столица на страната – Александрия. Основите на града били положени от Александър Македонски в делтата на Нил и до IV – V век от н.е. той бил един от най-важните центрове на елинисткия свят. На Серапис бил посветен Серапѐум – величествен храм в Александрия, по-точно в Канопе, град, разположен недалеч от столицата. Този храм, построен от Птоломей III (управлявал от 246 до 222 гг. пр.н.е.), бил главен култов център на божеството и се славил със своята чудна целителна сила. Вторият център за поклонение бил Мемфис. Според описанията, александрийският Серапеум бил най-големият от храмовете, посветени на Серапис. Освен изображенията на бога в него имало отделение на Александрийската библиотека. Ето как описва храма историкът Амиан Марцелин: “В града [Александрия] има много високи храмове. Най-много сред тях се отличава храмът на Серапис. Речта ми е безсилна да го опиша. Обширни, оградени с колони дворове, оживотворени статуи и множество други произведения на изкуството, всичко това го прави толкова много красив, че след Капитолия, с който е увековечен достославния Рим, Вселената не знае нищо по-великолепно. В този храм се намирали книжни съкровища с неоценимо достойнство“. Статуята на Серапис, създадена от скулптора Бриаксид за александрийския Сепареум, представлявала мъжка фигура с брада като на Зевс, облечена в хитон, седяща на трон с шапка на главата или, според друга версия, с калаф – символ на плодородието и изобилието. Калафът бил украсен с изображение на житни класове и маслинови клонки. С лявата ръка статуята на Серапис държала скиптер, с дясната богът се подпирал върху главата на страшното куче Кербер (Цербер), което свидетелства за подземната символика на божеството.
Серапис често е бил изобразяван като гръцки бог, но с египетски атрибути, съчетаващи в себе си иконография на много култове, символизиращи изобилие и възкресение. Серапис обединявал в себе си много богове. Подобно на Озирис той бил смятан за покровител на плодородието и страната на мъртвите. Гърците отъждествявали Серапис с Посейдон, повелителят на водната стихия, затова поставяли негови изображения в носовата част на корабите. Като бог на Слънцето, Серапис бил отъждествяван с Аполон и Хелиос, като повелител на боговете – със самия Зевс, като целител – с Асклепий, като бог на плодородието – с Дионисий Отъждествяван бил и с други богове. В „Тайната Доктрина“ (т.2) е отбелязано: „Ескулап, Серапис, Плутон, Есмун и Кнуф са все божества с атрибутите на змията... Всички те са целители, носители на духовно и физическо здраве, а също и на озарение“. През римския период започнали за почитат Серапис като целител, способен да решава въпроси свързани с живота и смъртта. Отивали при него да им предсказва - като оракул, молили го за избавяне от нещастия, за повишаване в службата, а като висше трансцедентно божество можело да се обръщат към него с всякаква молба. От 3 до 1 век пр.н.е., по време на управлението на Птоломеите този култ бил широко разпространен в Мала Азия, Гърция и Северното Причерноморие. В чест на Серапис били издигнати повече от хиляда статуи, храмове и паметници. Храмове на Серапис се появили на много места извън пределите на Египет, където живеело гръкоезично население. В Гърция светилища на Серапис били открити в свещения град Аполон – Делфите, в Коринт, в един от градовете на Беотия (област в централна Гърция), в Атина било въведено поклонение на Серапис. В светилищата се извършвали малки и големи мистерии. Малките мистерии се посвещавали на Изида и били предназначени за миряните; големите мистерии били посвещавани на Серапис и Озирис, в тях можело да участват само жреци, преминали през сериозни изпитания по време на посвещенията в храма на Серапис.
През римския период популярността на Серапис продължавала да расте и нерядко той се представял като мъж на Изида в храмовете извън пределите на Египет. В Рим поклонението на божествата ставало в Храма на Изида и Серапис, който бил построен на Марсово поле. За разпространението на култа свидетелстват многобройни находки. Изображения на Серапис се срещат в изобилие върху монетите от времето на елините, негови статуетки били необходима принадлежност на всички жилища, в качеството им на защита те били закрепяни на вратите, прозорците, по стените. Има релефни изображения на Серапис върху медалионите, светилниците, олтарите.
Серапис бил върховно божество на Египет и Гърция в продължение на седемстотин години, т.е. в продължение на 28 поколения. Обаче в края на четвъртото столетие от нашата ера започнал истински кръстоносен поход срещу „езичниците“, към които били отнесени последователите на всички мистични религии.
Следва продължение...
Редактор
на
изданието
Татяна Мартиненко
Мир,
Светлина
и Любов!
|
Съществуват
различни версии за произхода на култа към бог Серапис.
Най-разпространените от тях сочат 4-ти век пр.н.е. като
най-ранен период, за който се споменава в намерените източници.
Така,
в трудовете на древногръцкия историк Ариана „Анабис Александра“
и древногръцкия писател и философ Плутарх „Животоописание на
Александър“ се казва, че Серапис не само е имал храм във
Вавилон, но и се явявал единственият бог, споменаван във връзка
със смъртта на Александър Македонски в 323 г. пр.н.е. във
Вавилон. Това дава основание на някои историци да смятат, че
култът към Серапис е възникнал във Вавилон.
Птоломей
бил приятел с Александър Македонски още от юношеските години,
след това бил военоначалник в неговата армия, а след смъртта на
Александър станал цар на Египет (управлявал от 323 до 283/282
гг. пр.н.е.). Основател е на династията на Птоломеите.
