За основите на Учението и непрекъснатостта при предаването на Учението

АЗ СЪМ Иисус.

Син Божий ме нарекоха онези последователи на Учението, които дойдоха след моето разпятие и възнесение.

Много от положенията в Учението, което аз давах на моите ученици приживе, впоследствие претърпяха много промени и понякога биваха малко изопачавани, а понякога претърпяваха кардинални промени и дори придобиваха противоположно звучене. И вината за това не е толкова на самите мои ученици, колкото на невежеството, което преобладаваше на Земята тогава и за съжаление продължава да преобладава и в наши дни.

Необходими бяха 2000 години на хората на Земята, наричащи себе си християни, за да започнат – поне някаква, макар и малка част от тях – да възприемат моето Учение за реинкарнацията и моето Учение за Закона за Кармата.

Ако непредубедено прочетете отново дори онези текстове от Евангелието, които са стигнали до вас, ще забележите, че тук и там са разхвърляни намеци за тези кардинални Учения. И това се разбира от всеки, който чете текста не през призмата на външното си съзнание, а с цялото си сърце.

Много неща, когато се изгубят или не им се придава достатъчно значение, са способни да доведат до невярна трактовка на самото Учение, на неговата същност.

И словата за тленния и нетленния човек стават непонятни, ако не знаете за Закона за Кармата и Закона за реинкарнацията. Също така тези слова са непонятни, ако разглеждате човека като съставен от плът и кръв, без да вземате под внимание неговата душа и Духът Божи, който присъства във всеки човек.

Може да апелирате към съвестта на човека и да го плашите с Божието наказание. И това може да има своето въздействие върху неразвитото съзнание. Но когато човек със своя любознателен ум започне да опознава законите на мирозданието, тогава заплахите и призивите за порядък престават да действат. Най-лошото от всичко в този случай е, ако човек се отвърне от Бога и неговите служители. Ако отхвърля църквата и самата вяра.

Обаче по-развитите индивиди си позволяват да отидат по-далече в познанието си за света и неговото устройство. И словата на Евангелието „каквото посееш, това ще пожънеш”, започват да придобиват за тях своето истинско значение.

Действително без разбирането на взаимовръзката между постъпките на човека в това и предишното въплъщения и техните последствия, е невъзможно да се обясни на външното съзнание защо трябва да се спазва нравствения закон и защо трябва да се следват определени морални норми и правила.

Всеки индивид трябва да стигне до осъзнаването на връзката между действията, които извършва и последствията от тези действия. Без разбирането на тази връзка е невъзможно да се обяснят много неща, които изглеждат несправедливи във вашия свят, такива като имущественото неравенство, кастовите привилегии на едните и бедността на другите, тежките недъзи, обременяващи някои хора и прекрасното здраве на други. Защо едни хора умират преждевременно, а други живеят дълъг живот.

Причините за всичко това може да се намерят само в миналите животи и понякога е съвсем невъзможно да се обяснят от гледна точка на текущото въплъщение и обстоятелствата на един живот.

Затова една от задачите, които преследват Възнесените Владици, е предаването на Учението в такъв вид, в какъвто е способно да го възприеме съзнанието на сега живеещото човечество. Непрекъснатостта при предаването на Учението е залог, че човечеството постоянно ще има на свое разположение спасително въже, способно да извади стремящите се по Пътя от бурните води на живота.

Без спасителното въже на Учението, без неговото непрекъснато обновяване и непрекъснато предаване, човечеството много бързо ще се спусне до скотското съществуване и няма да е способно да различи Светлината от мрака, истината от лъжата, праведното поведение от греховното.

За съжаление при всички усилия, които ние непрестанно прилагаме, една част от човечеството не обръща внимание на нашите наставления и продължава да живее така, сякаш занапред ги очаква само смърт.

Поколенията от хора, които се отдръпват в своето съзнание от Бога и не се стремят да разберат вечния Закон на мирозданието, пораждат последствия за своите потомци, водещи към пълна деградация и безнравственост. И нарушаването на всички морални норми вече се приема като нормално.

Ако в съзнанието на поколения от хора се заличава знанието за Закона за Кармата, всяко следващо поколение все повече и повече се плъзга към безбожието и нарушаването на нравствения закон. Защото хората престават да чувстват връзката между бедите, които им се струпват и техните собствени постъпки, които водят до тези беди.

Институцията на църквата, призвана да удържа хората в рамките на Божествения Закон губи своето значение дотолкова, доколкото хората губят вярата си и се отдалечават от нравствените идеали.

Единственото спасение за човечеството в тези условия е завръщането към Бога и истинската вяра като състояние на съзнанието. Възприемането на Бог не като старец, изобразяван на иконите в църквата, а като вътрешна Светлина, пронизваща цялото Творение и пребиваваща във всички същества в олтара на тяхното сърце, е способно да окаже помощ на човечеството на дадения етап на неговото развитие.

Концепцията за Бога, който не живее в храмовете, а изпълва цялото обкръжаващо ни пространство, може да бъде разбрана от умовете на хората на дадения етап от еволюционно развитие. И в този хаос, който сега съществува в света, единственият регулатор и гарант за стабилност е вътрешният управител, съвестта на човека или Бог, който пребивава във всеки човек.

Ние идваме при вас с надеждата, че много от вас са способни да разберат истините, давани от нас на дадения етап на развитие на човечеството. И ние искрено се надяваме, че тези истини ще покълнат във вашите сърца и вие ще станете единни с Учението, което даваме.

Когато стигате до този етап на своето развитие, вие ставате единни с вътрешната истина или пребиваващия във вашите сърца Бог, вие ставате източник на Светлина и знание за вашия свят. И колкото повече такива светилници има в света, толкова повече гаранции ще има, че светът ще възстанови своята устойчивост и ще престанат да го разлюляват всякакви неверни учения и религии, използващи човешкото невежество и страх за користни интереси на отделни индивиди.

Аз много се надявам, че всеки един от тези, които четат нашите Послания, дадени чрез нашия Посланик, може да придобие непресъхващ извор на вътрешна вяра и устойчивост към всякакви некачествени външни прояви на света, благодарение на тази несломима вяра.


АЗ СЪМ Иисус.

 


 

Слушайте аудио запис на диктовката. Текста чете Т.Н. Микушина.
(на руски)