АЗ СЪМ Бабаджи. Аз отново дойдох при вас.

Дотогава, докато мога да давам своето Учение чрез този посланик, аз ще идвам при вас.

Естествено, би било значително по-добре, ако дойдех при вас и както в онова време, когато се намирах в своя Ашрам в Хайдакхан, можех да давам своето Учение направо.

Но това време отмина. И едно ново въплъщение ще изисква значителни усилия от страна на Възнесените Владици. Затова използвам тази възможност, която съществува сега. Защото и тази възможност може да приключи.

Човечеството не се учи и не иска да учи. Цялата работа е в ленивостта на вашата душа, която иска да си почива и не иска да се труди.

Каква глупост е, че трябва да си почивате. Откъде го измислихте, че ще бъдете щастливи, ако си почивате?

Аз давах Учението за карма-йога. И сега продължавам да твърдя от своето възнесено състояние на съзнанието, че само карма-йога, правилно насочените от вас усилия за съзидателен труд за Общото Благо, е в състояние да промени и пречупи ситуацията, която се е получила в света.

Именно трудът, правилният труд е способен да промени всичко.

Дотогава, докато се трудите, за да спечелите пари, вие не се придвижвате наникъде. Каква глупост: да обвързвате вашия труд с някакъв резултат на физическия план. Самият труд представлява велика ценност. А истинският труд е висше благо за развитието на човешката душа.

Преразгледайте вашето отношение към труда. Задайте си въпроса: защо трудът повече не ви доставя радост?

Това е странно: да виждате резултата от вашия труд в печеленето на някакви хартийки. Какво струват хартийките в Божествения свят? Те са принадлежност на вашия свят, светът на илюзията. В Божествения свят има значение съвсем друг резултат от вашия труд, а именно: онези навици и онзи безценен опит, които са необходими за развитието на вашата индивидуалност.

След вашето въплъщение вие ще дойдете в нашите обители и с учудване ще откриете, че животът ви е преминал напълно безсмислено и безцелно. Преследвали сте някакви хартийки, които наричате пари, за да получавате отново и отново удоволствия от живота. Но каквито и удоволствия да сте получавали, след някое време те са ви омръзвали, и вие отново сте се впускали в гонитба за пари, за да си купите с тях нови удоволствия.

А най-важното удоволствие, удоволствието от труда, което е толкова естествено за вас, като дишането, неясно защо е изгубено за вас. Вие прекалено сте затънали в илюзията. И най-обикновените неща, които са достъпни за едно дете, са станали непонятни за вас. Детето се труди от сутрин до вечер. То постоянно е заето с нещо. То твори. На вас само ви се струва, че то играе. То помни Божествения свят и знае защо е дошло във въплъщение. Но изминават само няколко години и след съприкосновението с вашата ценностна система, детето вече губи интерес към труда. Защото самият труд не се цени във вашето общество. Във вашето общество се цени само способността да се печелят пари.

По времето, когато се намирах във въплъщение, аз видях тази привързаност на хората към парите. И обичах да устройвам изпитание за ония, които се стремяха да се доближат до мен и да дойдат да живеят в Ашрама. Задължавах ги да съберат определена сума пари и да ми ги дадат.

По този начин определях доколко човекът е предан на мен и на Учението, което давах. Фактически аз ги карах да се разделят с най-важното, към което изпитваха най-голяма привързаност – с парите.

Много от тях мислеха, че ми трябват пари за строителството на Ашрама или че по този начин събирам пари за Учението. Глупаво е да се мисли, че Учението може да се получи срещу пари.

Никаква истинска ценност не е възможно да се получи срещу пари. Любовта е невъзможно да се получи срещу пари. Предаността е невъзможно да се получи срещу пари. Служението е невъзможно да се получи срещу пари.

Срещу пари можете да получите само имитация на тези Божествени качества. Опитайте се да накарате славея да пее за пари. Точно същото се получава, когато се опитвате да получите Учение срещу пари.

Всичките пари, както и всяка друга енергия, ви дава Бог. И само на Него трябва да благодарите за всичко. За храната, която ядете. За дрехите, които носите. За покрива, който имате. За Учението, което получавате от нас.

Помислете над моите думи, когато имате време. Когато се освободите от суетата и преследването на пари и удоволствия.

Има и друга страна на това Учение, което ви давам днес. Това е уважителното отношение към енергията на парите, както към всяка друга енергия. Защото всичко произлиза от Бога. И докато вашето общество е толкова несъвършено, че в него съществуват парите, вие трябва да се отнасяте правилно към тях. И вашето желание да дадете дарения за някое благо дело, идващо от дълбината на вашите сърца, има много дълбоки корени и е напълно оправдано. Защото вашите пари, работейки за благо дело, са способни да отработват вашата карма. По този начин вие се изчиствате от кармата.

Но това ще работи само в този случай, когато дарението ви е искрено и не ви е жал да се разделите със своите пари. Дотогава, докато в обществото се запазва паричният оборот, вие трябва щателно да следите как се отнасяте към парите и как ги изразходвате.

Както всичко във вашия илюзорен свят, парите имат свойството двойственост. И вие можете да ги изразходвате за умножаване на илюзията, а можете да ги изразходвате за свиване на илюзията. В първия случай създавате карма, а във втория случай я отработвате.

Аз дойдох днес да ви дам това Учение за отношението към труда и парите, за да се ръководите от това Учение във вашия живот. В противен случай, ако получавате Учение, но не го прилагате на практика, вие създавате същата карма, както ако извършвахте неправилни постъпки.

АЗ СЪМ Бабаджи.