АЗ СЪМ Кутхуми, отново дошъл, за да изнеса беседа.

Навярно това, което искам да ви съобщя, ще ви бъде полезно. В крайна сметка то ще бъде полезно за развитието на вашите души.

Както вече неведнъж споменавахме в нашите послания, във всеки човек има нещо, което наистина се явява истинско съкровище. И това съкровище притежава способността да се увеличава от въплъщение във въплъщение или да изчезне съвсем. Това е все едно, че са ви ограбили. И това е наистина пълна аналогия. Само че вие сами се ограбвате.

Навярно говоря със загадки и казаните от мен по-горе фрази се нуждаят от разясняване. Както трябваше да сте усвоили от предишните беседи, в човека има безсмъртна част и има тленна, преходна част. И целият блестящ опит от многото въплъщения се натрупва като съкровища на Небесата, във вашето каузално тяло, вашата нетленната част.

Обаче, когато човек от въплъщение във въплъщение изразходва Божествената енергия, постъпваща по кристалната струна, не за Божествени дела, а за да си достави удоволствие от живота и за изпълнение на желанията на своето его, в този случай съкровища не се натрупват. Практически вие сами се ограбвате.

На всеки човек, намиращ се във въплъщение, се дава определено количество енергия. И вие сами се разпореждате с тази енергия. Затова фактически няма никакъв страшен съд в края на космическите цикли. Просто хората, които неправилно от Божествена гледна точка са изразходвали отпуснатата от Бога енергия, не могат да продължат своето съществуване, тъй като всъщност няма какво да еволюира по-нататък.

В това се състои и Учението, неговата основна същност, която ние се опитваме да доведем до съзнанието на човешките индивиди.

И всеки път, четейки Учението, човек го разбира, но в следващия момент той вече тича след поредното удоволствие или изпълнение на поредното желание.

Ето тази непоследователност в действията и забравянето, ни принуждават по много пъти да повтаряме едни и същи истини.

И на пръв поглед изглежда, че ние се занимаваме с безсмислена работа. Обаче ако в хода на поредната наша беседа изведнъж се пробуди дори само един човек и осъзнае истината в цялата и´ пълнота, то енергията за предаването на нашите послания няма да бъде изразходвана напразно.

С придвижването по пътя на еволюцията илюзията става все по-изтънчена и много неща, които през миналите векове не са имали място, сега започват да се проявяват. Да, и с придвижването по Пътя учениците се сблъскват с все по-фини проявления на илюзията както в самите себе си, така и отвън.

Какво струва откритието, направено от някои хора и отнасящо се до това, че дори работейки за Братството и изпълнявайки поръчения на Братството, може, оказва се, да се създава карма.

Според мнозина това твърдение изглежда абсурдно. Но нека да разгледаме този казус чрез конкретен пример.

Човек се заема да изпълнява определена работа за Братството: да разпространява книги, да чете лекции, да превежда послания на други езици и така нататък. И той върши тази работа в продължение на много години. Като че ли в този случай Законът за Кармата трябва да бъде удовлетворен и човек трябва да получи своята заслуга във вид на нарастване на каузалното тяло.

Обаче в повече от 90 процента от 100 случая не само не става нарастване на каузалното тяло, но и се създава карма.

Мисля, че повечето читатели, стигайки до това място, ще си помислят, че явно нещо е объркано в текста.

Нищо не е объркано в текста. Просто някои наши чела поемат върху себе си изпълнението на определени задължения и си мислят, че ще носят в живота си тези задължения като награди и това е напълно достатъчно, за да се удовлетвори Божествения Закон. Но не изпълнението на работата (дори работата за Братството), само по себе си е постижение, а качеството на изпълнението на тази работа. Вие трябва да вършите работата за Братството така, че да забравите за себе си, да забравите за всичко на света, дотогава, докато не изпълните всичко по най-добрия начин. Вие не можете да изпълнявате работа за Братството също така разчетено и планово, както изпълнявате всяка друга работа във физическия свят. Защото резултатът от прилагането на вашите усилия, ако не ги насочвате по подходящ начин и не в подходящо качество на съзнанието, много бързо ще се проявят като гнили плодове на физическия план.

И понякога по-добре би било за вас да не вършите делата на Братство, отколкото да ги вършите в неподходящо състояние на съзнанието и без необходимото усърдие.

Може би е необходимо да се върнете към молитвената практика и работата над себе си, над своите недостатъци и психологически проблеми. Защото, за да вършите работа за Братството, е необходимо още в миналите животи да имате духовни постижения. От великите светци в миналото могат да се получат сътрудници на Братството, способни да вършат работа за Братството на физическия план. И много рядко за едно въплъщение ще ви се удаде да измолите от Бога възможност да работите за Братството.

А при вас става така, че колкото са по-малки постиженията и колкото е по-голямо егото, толкова по-пъргаво се захващате да изпълнявате делата на Братството. Оттук идват и взаимните претенции и неудовлетвореността. Трябва да имате представа за вашето ниво на развитие. Необходимо е трепетно да се отнасяте към най-малката възможност за Служение, която ви дават Владиците.

На мен наистина ми е много неудобно, че съм принуден да обяснявам такива прости истини, които са много добре известни на изток, но съзнанието на западния човек трудно може да ги приеме.

Днешната беседа, надявам се, ще ви обясни вашите несполуки по Пътя и ще ви накара да заемете подобаващо място в опашката за правото да бъдете сътрудници на Братството.

Ние отваряме най-прекия път към Небесата за нашите сътрудници, но съгласете се, че е необходимо нещо да се пожертва в замяна. И това разбира се е вашето его, вашите привързаности, навици, мили увлечения и психологически проблеми, които влачите от далечното минало.

Но аз съм оптимист по натура. И се надявам, че ако не в това десетилетие, то може би в следващото, нашите послания ще окажат онова въздействие, на което разчитахме.

АЗ СЪМ Кутхуми, винаги с надежда.