Какво е правилната музика?

Началото на статията можете да прочетете в априлския бюлетин № 2 за 2026 г.

Част 2. 432 Hz или 440 Hz – коя честота е по-добра?

Творението започнало с вибрация, с звук. Вселената е създадена по законите на хармонията.

Основоположникът на науката кимàтика, швейцарският учен Ханс Йени (1904–1972), изучавал акустичните ефекти на звуковите вълни, убедително доказал, че честотата и вибрацията са онези творчески сили, които формират безброй форми. Той провеждал експерименти с въздействие на непрекъснати вибрационни честоти върху различни течности и твърди вещества, за да изследва физиката на звука. Оказало се, че колкото по-висока е честотата на вибрациите, толкова по-сложни са формите, а някои от тях при определени честоти наподобяват източни мандали. Д-р Йени стигнал до заключението: „Без съмнение, в света на неорганичната материя и в живата природа действат едни и същи закони на хармоничната организация" (4).

Музиката е математика, изразена в звуци. Връзката между музиката и математиката е забелязана още в древността. Питагор смятал, че хармонията на числата е сродна с хармонията на звуците.

Музикантът и изследовател Брайън Т. Колинс пише: „Един от най-старите начини на приложение на звука е в церемониални и религиозни цели. Независимо дали става дума за индуистки мантри, еврейски кантор, християнски химн или призив на мюсюлмански муезин, свещеният звук е намерил своето място във всички религии по света. …Целта на музиката в богослужението е да издигне нивото на вибрациите на вярващите до духовно ниво чрез поредица от обертонове¹" (5). Това е възможно, ако основният тон съответства на естествените вибрации на Вселената.

Настройката на нотата „ла" на 432 Hz математически съответства на редицата на Фибоначи и на златното сечение, както и на множество други забележителни факти, за които ще стане дума по-долу. Докато настройката на музиката на 440 Hz не хармонира на нито едно ниво, което би съответствало на космическото движение, ритъм или естествените вибрации на живите организми. Такава музика влиза в конфликт с енергийните центрове на човека.

На снимките ясно се вижда какви форми се образуват при въздействие върху вода с честоти 432 Hz и 440 Hz. Първата е по-отчетлива и красива, с ярко изразени 28 „листенца".

Снимки, направени при въздействие върху вода
със звукови вълни с честота 432 Hz и 440 Hz.

Интересно е, че намерените от археолозите древногръцки и древноегипетски музикални инструменти са настроени предимно на честота „ля" = 432 Hz. Според легендите певецът и музикантът Орфей владеел тайните на музиката, а лирата му е настроена така, че да издига съзнанието на слушателите.

Един от музикантите, цитиран в статията на д-р Л.Г. Хоровиц, казва образно: „Възможно е да се създават звукови хармоники², като 72 Hz (9 х 8 Hz), 144 Hz (18 х 8 Hz), 432 Hz (54 х 8 Hz), а след това допълнително да се синхронизира музиката в бинаурални³ 8 Hz, за да пробуждаме оркестъра на мислите ни в катедралите на разума ни. Такива музикални хармоники могат да дадат резонанс и да стартират у човека геометрична прогресия на хармониката на времето, която се счита за тъждествена с кодоните на аминокиселините в двойната спирала на ДНК" (5).

С това твърдение е в унисон концепцията за „вълновия генетичен код", предложена от доктора по биологически науки П.П. Гаряев (1942–2020). Според нея, последователностите на ДНК се разглеждат като звучащи и видими текстове в сложно ритмична (музикално подобна) вълнова аранжировка (6).

В едно от интервютата си Пьотър Петрович обяснява: „Всеки нуклеотид, т.е. всяка „буквичка" в генетичния текст, има свой честотен спектър. Само 4 „букви" има в ДНК: аденин, гуанин, цитозин, тимин. Ако ги преведеш на честотите на човешката реч – в килохерцовия диапазон – и изсвириш молекулата на ДНК като нотен запис, ще чуеш музика. Защото ДНК е изградена по законите на красотата. И музиката е изградена по законите на красотата. А ако въведеш неправилна последователност от нуклеотиди чрез трансгенни манипулации, възниква какофония, която убива хората" (3).

Изследванията на руските учени М.А. Кулакова и Д.А. Полинцев, публикувани под заглавие „Вибриращата вселена" (2008), доказали, че „многоизмерните вълнови свойства на ДНК са фрактални на хармонията на Вселената в цялото многообразие на нейните прояви (електромагнитна, светлинно-цветова, звукова, формообразуваща)" (7). Учените обосновали прилагането на музика с определени честоти и цветови програми за оздравяване на човека.

За връзката между ДНК и музиката стало известно през втората половина на XX век. Музикантът и преподавател по музика от Германия Симоне Витале цитира откъс от статия в списание „Наука и технологии на XXI век" от 1989 г.: „Изследовател на живите процеси съобщава за нови открития в областта на хармоничната «настройка» на биологичната сфера, в която ДНК изпълнява ролята на камертон, настроен точно на 42 октави по-високо от средното «до»" (2).

В статията се съобщава за изследване на Международния институт „Шилер" в областта на оптичната биофизика, което показало, че „живите тъкани излъчват и поглъщат електромагнитно лъчение на определени честоти, или дължини на вълните. Оказва се, че най-важните от тези честоти могат да бъдат наредени в последователност, много наподобяваща музикална гама, но на 42 октави по-високо. <…> …ивицата на поглъщане на ДНК съответства на дължини на вълните от 263 до 269 нанометра (нанометърът е една милиардна от метъра). Централната честота на този диапазон (съответстваща на дължина на вълната 265 нм) е 1,1283 х 10¹⁵ цикъла в секунда, което е точно на 42 октави по-высоко от честотата 256,54 цикъла в секунда" (2).

Нека припомним, че 256 Hz е честотата на нотата „до" на първата октава (C4) в натуралния ред, която се получава при настройка на нотата „ла" от същата октава равна на 432 Hz (вж. Таблица 1).

Таблица 1

Нека направим отстъпление и да се замислим: ако вибрациите на ДНК (носителя на генетичната информация) са в унисон именно с натуралния музикален ред с честота на нотите „до" = 256 Hz и „ла" = 432 Hz, какво ще се случи с гените на човека, ако върху тях постоянно се въздейства с чужди честоти? Учените П.П. Гаряев дал отговор: „…възниква какофония, която убива хората". Излиза, че съвременната музика, настроена по стандарта A440, разрушава генофонда на човечеството!

Нека се върнем към нашите изследвания и да си припомним думите на Хермес Трисмегист от „Изумрудената плоча": „Онова, което е долу, е подобно на онова, което е горе; и онова, което е горе, е подобно на онова, което е долу, за свършване на чудото на Единия". Този принцип на съответствие установява аналогия между макрокосмоса и микрокосмоса. Нека потърсим числото 432 сред глобалните космически процеси.

Ще открием, че числото 432 е закодирано в знанията на древните цивилизации.

Индуистката космология разделя времевите цикли на четири юги. Най-дългата Крита-юга е 1 728 000 години (432 000 х 4), след нея идва Трета-юга с продължителност 1 296 000 години (432 000 х 3), после Двапара-юга, равна на 864 000 години (432 000 х 2), и накрая цикълът се завършва с Кали-юга, която трае 432 000 години. Общата продължителност на всички юги, или Маха-юга, е 4 320 000 години. Всички по-нататъшни макро-числа, отразяващи продължителността на глобалните цикли на развитие на нашата Вселена – независимо дали е периодът на една Манвантара (308 448 000 години) или един Ден на Брама (4 320 000 000 години) – са кратни на числото 432.

Ще приведем още няколко факта.

Някои астрономически величини са кратни на числото 432, докато при изследването на числото 440 такава кратност не се наблюдава. Така, диаметърът на Слънцето е около 864 000 мили (432 х 2000); диаметърът на Луната – около 2160 мили (432 х 5). Установяваме също, че прецесионният цикъл на планетата Земя, равен на 25 920 години (периодът, за който земната ос извършва едно пълно завъртане по кръг от 360 градуса), е кратен на числото 432 (432 х 60 = 25 920).

Сред математическите свойства на числото 432 може да се отбележи, че то е равно на сумата от четири последователни цели числа: 103 + 107 + 109 + 113.

Числата на Фибоначи⁴ се наричат природният език на хармонията. Редицата на Фибоначи е свързана със златното сечение. Златното сечение е отношение между два елемента, приблизително равно на 1,618, при което по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото се отнася към по-голямата (вж. фигура 3). Делението на произволно число от редицата на Фибоначи на предходното клони към 1,618, което обяснява хармонията на златното сечение, чиито пропорции са естествени за окото и затова се използват в изкуството, дизайна и архитектурата. Ако се изгради акорд по принципа на златното сечение, получените честоти намират своето място в натуралния строй (числата на фигурата показват радиуса на дъгата).

Фигура 3. Вляво – спирала, построена по принципа на златното сечение, вдясно –
честотите на акорд, съставен от нотите с посочените честоти.

В нумерологията числото 432 се счита за ангелско число, символизиращо важността на баланса, стабилността и духовния растеж.

Така можем да направим извода, че числото 432 съответства на хармониките на Вселената и естествено се съотнася с процесите, протичащи в организма на човека.

Нека се върнем към музиката.

През април 1988 г. в Милано (Италия) Институтът „Шилер" проведе конференция по въпроса за необходимостта от връщане на стандартната височина на звука от 440 Hz на 432 Hz. Известните италиански певци Рената Тебалди и Пиеро Капучили изнесоха доклади, подкрепени от такива изтъкнати майстори на вокалното изкуство като Монсерат Кабале, Анелиз Ротенбергер, Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Алфредо Краус и други (2).

Става дума за традиционната техника на виртуозното пеене белканто, усъвършенствана и предавана от поколение на поколение от италиански оперни певци. Тя е резултат от задълбоченото изучаване на естествения глас и неговата динамика. При белкантото се наблюдава специфично преминаване между регистрите на гласа при тенорите и сопраните. Това се случва естествено на нотата „фа-диез", когато инструментите са настроени на „ла" = 432 Hz. Но когато инструментите са настроени на 440 Hz или по-высоко, преминаването настъпва около нотата „фа".

Пиеро Капучили демонстрира звученето на нотите при C = 256 Hz и A = 432 Hz
на конференцията в Милано. Април 1988 г.

Операта на великите композитори от миналото са написани в по-ниска тоналност. А промените в регистрите на гласа са използвани, за да се подчертае смисълът на текста. Следователно тези преходи трябва да се случват на правилните ноти. Затова е важно да се използва еталонна височина на звука, която в най-голяма степен помага за запазването на естествените регистри на гласа при изпълнение на класически произведения. Такива са изводите от конференцията. Както вече беше казано по-горе, силните на деня пренебрегнаха мнението на изтъкнатите оперни певци.

Какво може да се каже за честотата 440 Hz? Само по себе си числото 440 е просто число – нито добро, нито лошо. Но тази честота няма никакви съответствия с хармониките на Вселената, както вече беше посочено по-горе.

За това как точно музиката, настроена на A440 и A4 = 432 Hz, въздейства на човека, ще бъде разказано в следващата глава.

Статията е подготвена от Елена Илина

Следва продължение…