В нашия сложен и суетен свят, пълен с информационен хаос, е трудно да се концентрираме върху висшето. Най-простият начин да поддържаме съзнанието си на високо ниво е да слушаме правилна музика.
Музиката е изключително фин инструмент. Тя издига съзнанието по-добре от всяка молитва. Въздействието й е по-силно от това на картините на художниците или произведенията на писателите и поетите. Казват, че архитектурата е застинала музика.
За да бъдем в правилно състояние, необходимо за творчеството и всякакви други дела, трябва да слушаме правилна музика поне два пъти на ден. Това повишава вибрациите на слушателя и на мястото, където се намира. Колкото повече слушаме правилна музика, толкова по-добро става състоянието на планетата.
Физическият план е звук, вибрация. Като изпълваме света с правилни звуци, ние го променяме.
Ако хората нямат време за духовни практики или не умеят да четат молитви и Розарии, достатъчно е просто да слушат правилна музика сутрин и вечер – това вече поддържа съзнанието на висота.
Обаче повечето музикални произведения, изпълващи информационното пространство, не издигат съзнанието. Това се отнася не само за разкъсаните естрадни ритми, но и за съвременното оркестрово изпълнение на безсмъртната класика.
Нека да разберем каква музика може да се нарече правилна.
В продължение на векове музиката постоянно се усложнявала, появявали се нови музикални инструменти, раждали се гениални композитори.
Особено бързо се развивала западната класическа музика, в която се менели тоналности и тембри. Единен стандарт за настройка на инструментите не съществувал – всеки композитор, музикант и оркестър настройвали инструментите си по своему.
През XVIII век ситуацията се променила: западната музикална общност избрала нота „ла" от първа октава (означавана като A4) за стандарт при настройката на инструментите. Всички останали ноти се настройват спрямо нея по стандартни математически съотношения.
Камертонът е изобретен през 1711 г. и позволил калибриране на височината на звука. Обаче камертоните звучели в различни тоналности. Например камертонът от 1740 г., свързан с Георг Фридрих Хендел, бил настроен на „ла" = 422,5 Hz. Камертонът на Бетховен от 1800 г. имал 455,4 Hz – повече от половин тон по-висок. Моцарт (1756–1791) експериментирал с различни стандарти и притежавал камертон с „ла" = 421 Hz.
Към края на XVIII век се очертал диапазон за нота A4 между 400 и 450 Hz.
През 1884 г. италианският композитор Джузепе Верди (1813–1901), загрижен от повишаването на височината на звука, написал писмо до италианското правителство. Верди настоявал да се запази старият музикален строй с опора на 432 Hz за нота „ла". Обяснявал, че такава настройка позволява на оперните певци да запазят естествените регистри на гласа, а също така намалява риска за старинните инструменти. Днес този натурален строй с честота A4 = 432 Hz носи името „вердиевски" в негова чест.
Обаче вече на следващата година на конференция в Мюнхен този стандарт бил отхвърлен. Музикалната комисия постановила всички инструменти и оркестри да използват камертон с честота 440 Hz.
| Нота | Обозначение | Честота при „ла" = 440 Hz | Честота при „ла" = 432 Hz |
|---|---|---|---|
| До | C4 | 261,63 | 256 |
| Ре | D4 | 293,67 | 288 |
| Ми | E4 | 329,63 | 324 |
| Фа | F4 | 349,23 | 342 |
| Сол | G4 | 392,00 | 384 |
| Ла | A4 | 440,00 | 432 |
| Си | B4 | 493,88 | 484 |
Ако изчисленията се водят не от нота „ла", а от нота „до" с честота 256 Hz, получаваме малко по-различни данни: „ла" се равнява на 430,54 Hz, а не точно на 432 Hz. Затова в Таблица 1 са дадени закръглени стойности.
През 1910 г. физикът Дж. К. Диген, служещ в Морските сили на САЩ и ученик на Херман Хелмхолц, убеждавал Американската федерация на музикантите да приеме 440 Hz за стандарт. Тъй като Диген бил специалист по теорията на светлината и звука, към мнението му се прислушали.
До 1926 г. американската музикална индустрия достигнала този стандарт и някои компании започнали да го прилагат при производството на инструменти.
През 1936 г. Американската асоциация за стандарти препоръчала на световната музикална общност да настрои A4 на 440 Hz. През същата година Германия преминала към стандарта 440 Hz – и военният камбанен звън, проектиран от Диген, скоро бил използван за пропагандни новини по времето на Втората световна война.
През 1937 г. сър Джеймс Суинбърн, член на Кралското общество, изнесъл лекция в Кралската музикална асоциация, в която предлагал настройка „в съответствие с чисти пропорции". Твърдял, че „кръглото число 440 е по-лесно да се разложи на множители и да се синтезира с помощта на електроника". През 1939 г. делегатите на водещите европейски страни и САЩ на конференция в Лондон се съгласили с позицията на Суинбърн и приели стандарта 440 Hz.
През 1955 г. Международната организация по стандартизация (ISO) приела стандарт ISO 16, закрепвайки честотата на еталонната „ла" от първа октава на 440 Hz. Нотата получила обозначение A440.
В отговор на взетото решение около 23 000 музиканти от Франция подписали меморандум в подкрепа на „вердиевския" строй на основата на 432 Hz, но обръщението им било пренебрегнато.
През 1988 г. италианските оперни певци предложили да се промени камертонът за настройка на оперните оркестри на 432 Hz. Обаче през 1989 г., в съответствие с европейските директиви от 1975 г., честотата 440 Hz била установена в Италия вече на законодателно ниво.
По този начин стандартната честота за настройка на музикални инструменти в целия свят се счита за честотата на нота „ла" от първа октава, равна на 440 Hz.
Обаче много музиканти категорично не са съгласни с този стандарт, твърдейки, че честотата 440 Hz е противоестествена.
Нека се замислим защо определена група хора, полагайки огромни усилия и колосални финансови средства, така упорито е насърчавала идеята за стандартизация на A4 именно на ниво 440 Hz.
Защо на физика Дж. К. Диген, служещ в ВМС на САЩ, му е трябвало да убеждава американски музиканти да приемат стандарта 440 Hz и, освен това, да разработва специален военен камбанен звън?
Трябва да се отбележи, че точно по това време Фондациите „Рокфелер" и „Карнеги" започнали да предоставят грантове в подкрепа на лженауката „евгеника", чиито постулати, четвърт век по-късно, настойчиво прилагал Хитлер при доказването на превъзходството на арийската раса.
Защо баронетът сър Джеймс Суинбърн, богат промишленик без музикална специализация, така настойчиво на най-високо ниво (чрез Кралското общество, а след това в щаб-квартирата на Би Би Си) насърчавал идеята за 440 Hz?
Защо нацистка Германия, малко преди Втората световна война, въвела стандарта 440 Hz? И направил го не кой да е, а лидерът на Третия Райх в областта на пропагандата и управлението на масите – Паул Йозеф Гьобелс. Нему принадлежи циничната фраза: „Дайте ми средствата за масова информация и от всеки народ ще направя стадо прасета." За тази цел Гьобелс задействал и музиката. Той разбрал, че може да използва честота, която въздейства по определен начин на мозъка на човека, и по този начин да управлява голям брой хора.
Лоран Розенфелд, автор на статията „Как нацистите унищожиха музикалната настройка" (1988), отбелязва, че точно Radio Berlin, рупорът на Гьобелс, само три месеца преди началото на войната организирало конференция в Лондон (1939 г.), за да пропагандира стандарта 440 Hz.
Стандартът 440 Hz бил установен въпреки широкомащабното неприемане на тази честота от музиканти по целия свят – и точно по времето, когато нефтохимическите и фармацевтическите компании, финансиращи войната, завършвали подготовката си за Втората световна война.
Накрая, защо властите на САЩ след приемането на стандарта A4 = 440 Hz през 1936 г. така настойчиво го налагали в целия свят, докато той не станал международен стандарт ISO 16 през 1955 г.? И защо всички опити на италианската, френската и друга европейска музикална общественост да се върне към стандарта 432 Hz претърпели неуспех?
С годините проф. Джеймс Тобиас от Калифорнийския университет (САЩ), получил достъп до архивите на Фондацията „Рокфелер", документално потвърдил изследванията на военните и търговски среди относно използването на акустични колебания за психологическо въздействие върху противника. По думите на Тобиас, Министерството на отбраната на САЩ по времето на Втората световна война извършвало разработки, „включително изграждане на акустични антени, поставяни на бойни самолети, за да въздействат на вражески бойци от въздуха" и да оказват психоемоционално въздействие, водещо до „масова хистерия".
Логичното обяснение, даващо отговор на всички горепосочени въпроси, е само едно: гигантски финансови корпорации, стремящи се към тотална власт в целия свят и във всички сфери на живота, са посегнали и към музикалната индустрия. Представляващата техните интереси Фондация „Рокфелер" е имала интерес от стандарта A440 в рамките на „войната за съзнанието", водеща до музикален культов контрол.
„Монополизирането на музикалната индустрия отрежда ключово място на тази наложена честота (A440), която „затваря" населението в още по-голяма агресия, психосоциално безпокойство и предизвиква емоционални разстройства, провокирайки у хората физически болести и финансови задължения, изгодни за началниците, агенциите и компаниите, включени в монопола."
Следва продължение…