Какво е правилна музика?

В нашия сложен и суетен свят, пълен с информационен хаос, е трудно да се концентрираме върху висшето. Най-простият начин да поддържаме съзнанието си на високо ниво е да слушаме правилна музика.

Музиката е изключително фин инструмент. Тя издига съзнанието по-добре от всяка молитва. Въздействието й е по-силно от това на картините на художниците или произведенията на писателите и поетите. Казват, че архитектурата е застинала музика.

За да бъдем в правилно състояние, необходимо за творчеството и всякакви други дела, трябва да слушаме правилна музика поне два пъти на ден. Това повишава вибрациите на слушателя и на мястото, където се намира. Колкото повече слушаме правилна музика, толкова по-добро става състоянието на планетата.

Физическият план е звук, вибрация. Като изпълваме света с правилни звуци, ние го променяме.

Ако хората нямат време за духовни практики или не умеят да четат молитви и Розарии, достатъчно е просто да слушат правилна музика сутрин и вечер – това вече поддържа съзнанието на висота.

Обаче повечето музикални произведения, изпълващи информационното пространство, не издигат съзнанието. Това се отнася не само за разкъсаните естрадни ритми, но и за съвременното оркестрово изпълнение на безсмъртната класика.

Нека да разберем каква музика може да се нарече правилна.

През 1884 г. италианският композитор Джузепе Верди (1813–1901), загрижен от повишаването на височината на звука, написал писмо до италианското правителство. Верди настоявал да се запази старият музикален строй с опора на 432 Hz за нота „ла". Обяснявал, че такава настройка позволява на оперните певци да запазят естествените регистри на гласа, а също така намалява риска за старинните инструменти. Днес този натурален строй с честота A4 = 432 Hz носи името „вердиевски" в негова чест.

Обаче вече на следващата година на конференция в Мюнхен този стандарт бил отхвърлен. Музикалната комисия постановила всички инструменти и оркестри да използват камертон с честота 440 Hz.

До 1926 г. американската музикална индустрия достигнала този стандарт и някои компании започнали да го прилагат при производството на инструменти.

През 1936 г. Американската асоциация за стандарти препоръчала на световната музикална общност да настрои A4 на 440 Hz. През същата година Германия преминала към стандарта 440 Hz – и военният камбанен звън, проектиран от Диген, скоро бил използван за пропагандни новини по времето на Втората световна война.

В отговор на взетото решение около 23 000 музиканти от Франция подписали меморандум в подкрепа на „вердиевския" строй на основата на 432 Hz, но обръщението им било пренебрегнато.

През 1988 г. италианските оперни певци предложили да се промени камертонът за настройка на оперните оркестри на 432 Hz. Обаче през 1989 г., в съответствие с европейските директиви от 1975 г., честотата 440 Hz била установена в Италия вече на законодателно ниво.

Нека се замислим защо определена група хора, полагайки огромни усилия и колосални финансови средства, така упорито е насърчавала идеята за стандартизация на A4 именно на ниво 440 Hz.

Защо на физика Дж. К. Диген, служещ в ВМС на САЩ, му е трябвало да убеждава американски музиканти да приемат стандарта 440 Hz и, освен това, да разработва специален военен камбанен звън?

Трябва да се отбележи, че точно по това време Фондациите „Рокфелер" и „Карнеги" започнали да предоставят грантове в подкрепа на лженауката „евгеника", чиито постулати, четвърт век по-късно, настойчиво прилагал Хитлер при доказването на превъзходството на арийската раса.

Защо баронетът сър Джеймс Суинбърн, богат промишленик без музикална специализация, така настойчиво на най-високо ниво (чрез Кралското общество, а след това в щаб-квартирата на Би Би Си) насърчавал идеята за 440 Hz?

Защо нацистка Германия, малко преди Втората световна война, въвела стандарта 440 Hz? И направил го не кой да е, а лидерът на Третия Райх в областта на пропагандата и управлението на масите – Паул Йозеф Гьобелс. Нему принадлежи циничната фраза: „Дайте ми средствата за масова информация и от всеки народ ще направя стадо прасета." За тази цел Гьобелс задействал и музиката. Той разбрал, че може да използва честота, която въздейства по определен начин на мозъка на човека, и по този начин да управлява голям брой хора.

Лоран Розенфелд, автор на статията „Как нацистите унищожиха музикалната настройка" (1988), отбелязва, че точно Radio Berlin, рупорът на Гьобелс, само три месеца преди началото на войната организирало конференция в Лондон (1939 г.), за да пропагандира стандарта 440 Hz.

С годините проф. Джеймс Тобиас от Калифорнийския университет (САЩ), получил достъп до архивите на Фондацията „Рокфелер", документално потвърдил изследванията на военните и търговски среди относно използването на акустични колебания за психологическо въздействие върху противника. По думите на Тобиас, Министерството на отбраната на САЩ по времето на Втората световна война извършвало разработки, „включително изграждане на акустични антени, поставяни на бойни самолети, за да въздействат на вражески бойци от въздуха" и да оказват психоемоционално въздействие, водещо до „масова хистерия".