An error occurred.

Try watching this video on www.youtube.com, or enable JavaScript if it is disabled in your browser.

 

  

„Благословената Русия“.

Втори филм. Пролог. Николай Втори

 Представяме на вашето внимание продължение на филма “Благословената Русия”, посветен на духовните подвизи на великите светци и посланици на руската земя.

По-рано се запознахме с филмите за почитаемите свети подвижници Сергий Радонежски, Серафим Саровски и Григорий Распутин.

Новият филм разказва за последния руски император Николай II.

Автор на филма е Шиванг (Казахстан), автор-съставител на текстовете е Елена Илина (Русия).

 

Николай Втори

Цар Николай II, последният руски император и цялото му семейство се почитат като свети царствени страстотерпци.

Бъдещият светец се родил на 6 май 1868 г. в императорското семейството на император Александър III и Мария Фьодоровна Романови. Александър III бил дълбоко вярващ, цялостен човек и добър баща и съпруг. Той възпитавал същите качества в своите деца.

Николай, като най-голям син, наследник на Руската Империя, бил подготвян от детските му години за управлението на страната. Възпитанието и образованието на царския син преминавало под личното ръководство на бащата, върху традиционната религиозна основа и в спартански условия. Бащата приучавал сина си да спи на обикновени войнишки легла с твърди възглавници, сутрин да се облива със студена вода, да закусва с обикновена каша.

Учебните занятия се водели по внимателно разработена програма в продължение на 13 години. Броят на предметите бил значително по-голям в сравнение с гимназиалния курс. Николай изучавал няколко чуждестранни езика, военно дело, икономически и юридически науки, необходими на всеки държавен деец.

Всички преподаватели отбелязвали старанието и прилежността на своя високопоставен ученик. Той имал силна памет и остра наблюдателност. Запомнял завинаги това, което е чул или прочел. Същото се отнасяло и за хората, техните имена и длъжности.

Николай II притежавал изключително самообладание, вътрешно бил изключително упорит. Никога не са го виждали силно разгневен или в състояние на повишена възбуда. Императорът се стараел да се държи доколкото е възможно коректно дори с хора, които не са му приятни. Царят казвал, че е успял да „накара да замлъкне“ в него струната на личното раздразнение.

Николай II се стремял да изгражда отношенията си с всеки човек върху основата на доброжелателността, а не на страха и грубата сила. Мекота в обръщението, приветливост и практически липса на рязкост – тази външна обвивка му създавала сред широките слоеве в страната репутация на доброжелателен, но слаб управник, лесно поддаващ се на внушения. Обаче тази представа била много далеч от истината. Император Николай II проявявал упорита и неизтощима воля в осъществяването на своите планове. Докато планът не бил изпълнен, царят постоянно се връщал към него до постигане на своето. Най-близкото му обкръжение постепенно се убеждавало, че „Царят има желязна ръка, облечена в бархетна ръкавица“.

 

Упоритостта на Николай Александрович при достигането на целта се проявила още в юношеските му години. Бидейки влюбен в немската принцеса Алиса, той отказвал всички партии, които му предлагали. И след време този брак се състоял. Младите влюбени успели да получат съгласието на роднините и от двете страни, въпреки че отначало и английската кралица Виктория, бабата на Алиса, и родителите на царския син Николай били против техния брак. Двамата влюбени свързали живота си на 14 ноември 1894 г., десет години след тяхното запознанство. В деня на венчавката с Николай Втори немската принцеса станала Александра Фьодоровна, императрица на Русия.

Те живели в мир и съгласие 23 години и този съюз никога не е бил помрачен от нито едно скарване или сериозна разправия. И в годините след сватбата те се обичали като младоженци. В любов се родили техните пет деца – Великите княгини Олга, Татяна, Мария, Анастасия и наследникът на престола царският син Алексей.

Сам давайки прекрасен пример за отзивчивост към нуждите на другите, царят възпитавал и децата си в същия дух. „Колкото по-високо е положението на човека в обществото – казвал – той – толкова повече трябва да помага на другите, без никога да им напомня за своето положение“.

Едно от качествата на Царя било огромната му трудоспособност. Той можел да работи от сутрин до късна вечер, изучавайки многобройните документи, които постъпвали на негово име. Със своя жив ум и широк кръгозор царят бързо схващал същността на въпросите. Изключителната памет му помагала не само да запомня събития и основни документи, но и да помни лицата на повечето от хората, с които му се налагало да се среща, а те били хиляди.

Именно благодарение на упорития труд на императора в полза на държавата в страната се извършвали много положителни промени. Недаром в периода на социалистическите петилетки икономическите достижения дълго време били сравнявани с аналогичните показатели през 1913 г. при това не винаги тези показатели били в полза на съветския период.

По време на управлението на Николай II Русия започва да се превръща в аграрно-индустриална държава. Израстват градовете, строят се железопътни линии, нови предприятия, внедрява се прогресивната Столипинска аграрна реформа. В икономическата, социалната, културната – във всички области на живота – се извършват динамични промени.

Русия стремително влиза в петорката на най-развитите страни в света. Промишлената й продукция нараства пет пъти. Населението се увеличава с 62 млн. души. Доходите на народа нарастват почти три пъти. Общите разходи за народното образование и културата нарастват 8 пъти, изпреварвайки същите разходи във Франция и Англия.

По производство на най-важните селскостопански култури Русия излиза на 1-во място в света и става първата „житница на Европа“.

Речният флот става най-голям в света. Построени са 74 железопътни линии, в това число най-голямата и досега Транссибирска магистрала. От нулата е създадена отечествена авиация, построени са подводници.

 

Русия има най-големият златен запас в света! Руската рубла не зависи от долара и валутите на другите държави. Тя изпреварва марката и франка, отстъпвайки само на долара и фунт-стерлинга.

Работническото законодателство, създадено от Николай II се определя от чуждестранните политици като най-доброто в света.

Въвежда се безплатна медицинска помощ. По брой на лекарите страната е на второ място в Европа и на трето в света.

От края на 19-ти век царят започва провеждането на реформи, насочени към изкореняване на пиянството. Дори по време на войната Държавната Дума по предложение на царя утвърждава бюджет, в който не се предвижда доход от продажбата на спиртни напитки! Потреблението на алкохол в Русия намалява няколко пъти.

Императорът активно съдейства за развитието на руската култура, изкуство и наука. Такъв мощен, главозамайващ възход на руската живопис, руската архитектура, руската литература и музика не познава нито една страна в света. Един от първите актове на Николай II е разпореждането за отделяне на значителни средства за оказване помощ на нуждаещите се учени, писатели и публицисти, а също на техните вдовици и сираци.

По време на царуването на Николай II са прославени повече светци, отколкото за целия 19-ти век. Благодарение на настояването на царя и въпреки противопоставянето на някои членове на Синода през 1903 г става канонизирането на Серафим Сарофски.

На Николай II принадлежи идеята за всеобщо и пълно разоръжаване. По негова инициатива е предприет първият в историята на цивилизацията опит за ограничаване на гонката във въоръжаването чрез широкообхватен международен договор. Резултат от това са мирните конференции през 1899 и 1907 години в Хага и създаването на Международен съд, който действа и до днес. Само този исторически почин дава на Николай Александрович Романов правото на безсмъртие. Решенията и уставите на двете конференции в Хага стават основа на уставните документи на Лигата на нациите и Организацията на Обединените нации.

По време на Първата световна война, след неуспехите на фронта, царят поема Върховното командване на войските през лятото на 1915г. Титаническият труд на императора, умелото организираната работата на висшето командване, знанията му във военната област променят ситуацията. За кратък срок е преодолян „снарядният глад“, уредено е снабдяването, повдига се бойният дух на армията.

През 1916 г. руската армия отговаря с мощно настъпление и пречупва хода на войната.

Императорът влага цялото си наследство от 200 млн рубли за превъоръжаване на армията и в помощ на семействата на загиналите и ранените във войната!

Парадът на победата бил насрочен за лятото на 1917 г. И той би могъл да се състои, ако не било предателството на приближените на царя.

В заговора са въвлечени и поддържат държавния преврат министри от Държавната дума, представители на висшите слоеве, генерали от главното командване и висшето командване на фронтовете. Някои съзнателно изменят на царя, други страхливо се подчиняват на изменниците, трети, измъквайки от императора отричане от престола, го лъжат, че това се прави в полза на наследника, а в действителност се стремят към сваляне на монархията.

Пръст в гибелта на руската империя има „съюзническа“ Англия. В донесение на френското разузнаване се съобщава, че „виден организатор на заговора се явява британският посланик сър Джордж Бюканън, главен водач на всички заедно с Гучков. В дните на революцията руски агенти на английска служба раздават пачки с рубли на войниците, насърчавайки ги да носят червени кокарди“.

Февруарският преврат и последвалата го октомврийска революция през 1917 г. се осъществяват с помощта на американски и английски капитал.

На 1 март 1917 г. царят остава сам, пленен във влака, предаден от подчинените си, разлъчен със семейството си.

След ареста на царското семейство последва заточение в Тоболск, а след това и в Екатерингбург. В нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. царското семейство заедно с преданите му слуги е разстреляно в мазето на Ипатиевския дом.

 

Предателството съпровожда Николай II по време на целия му живот – като се започне от роднините на царската фамилия, министрите и военните чиновници и се стигне до т.н. „съюзници“. Изглежда всички са имали пръст в това да се оклети и очерни светлият царски лик по време на цялото управление, а след ареста по безпрецедентен начин да издевателства над царското семейство, което стоически, с истинско смирение и кротост понася тази голгота.

Философията на царя е изразена просто и силно в едно от последните писма на княгиня Олга от заточението: „Баща ми моли да предам на всички, които му останаха верни, и на онези, на които те могат да повлияят, да не отмъщават за него, тъй като той е простил на всички и се моли за всички, и да не си отмъщават и да помнят, че злото, което сега е в света, ще бъде още по-силно, но не зло ще победи злото, а само любовта“.

 Според някои хора, царят е трябвало да се съпротивлява: да отстоява своето право на престол, да събере войска и да потопи метежа в кръв. Но царят не прави това – той демонстрира принципа на ненасилието: човек може да пожертва единствено себе си, но не и другите.

Николай II и цялото му семейство осъзнато приемат своето разпятие на кръста. Жена му и децата знаят какво ги застрашава, но не пожелават да изоставят царя, това бил техен собствен избор. Царят знаел предсказанията за мъченическата смърт, която предстояла за него и семейството му. Имало е много възможности да запази живота си и да избяга зад граница. Царят и семейството му отхвърлят тези възможности.

Царят приема това, което му е определил Бог. И принесъл в жертва себе си и семейството си, за да даде възможност на хората на Русия да получат шанс за светло бъдеще. Той повторил подвига на Христос.

Император Николай II бил не само забележителен управник, който бащински се грижи за своя народ и за кратко време превръща Русия в една от най-развитите държави в света. Той бил Посланик на Бог на Земята, висок пример на ръководител, грижовен баща и съпруг, благороден и високонравствен човек. Николай II бил последния руски император, който претворява божествените образци в управлението на държавата и цялото му семейство го подкрепяло в това. Но царят и семейството му били убити.

Преследването и убийството на посланиците на Бог поражда огромна карма, която без закъснение се проявява под формата на многобройни бедствия през целия 20-ти век и продължава да се спуска над Русия и досега.

Именно затова е нужно да се покаем, за да облекчим последствията от зверската постъпка, която като тежък товар лежи върху много поколения руснаци. Само след всенародно покаяние ще бъде открита възможност за новия път за Русия, предсказан от пророците.

 

*        *        *

„Свещен обет пред лицето на Всевишния е винаги да имам за цел преуспяването, могъществото и славата на скъпата Русия и осигуряване на щастие за всички верноподаници“

Из записите в дневниците на Николай II

 

„Силна и непоклатима е само онази държава, която свято пази заветите на миналото“.

Слова, казани от царя пред депутати в Петерхоф на 21 юни 1913 г.

(по спомени на В.Ф. Джунговски)

 

„Забогатява се не чрез грабежи на чуждо добро, а от честен труд, грижливост и живот по Божиите заповеди“.

Из речта на Император Николай II пред длъжностни лица

в Курск през септември 1902 г.

 

„Ако на Русия е нужна изкупителна жертва, аз ще бъда тази жертва. Да се изпълни Божията воля“.

„Няма жертва, която не бих принесъл, за да спася Русия“.

От книгата на Е.Е. Алферев „Император Николай II като човек със силна воля“

 

„Обединявайте се руски хора; Аз разчитам на вас. Вярвам, че с ваша помощ Аз и Руският Народ ще успеем да победим враговете на Русия“.

Царски слова, отправени към Съюза на Руския Народ на 23 декември 1905 г.

 

 

Литература:

1.      Император Николай II. Крестный Путь / авт.-сост.: Т.Н. Микушина, Е.Ю. Ильина, О.А. Иванова. – Омск: Издательский Дом «СириуС», 2016. – 172 с.

2.      Он просто менял историю. Художественная галерея. – URL: https://за-царя.рф/gallery/on-prosto-menyal-istoriyu-galereya.

3.      Отречёмся от старого мифа. О достижениях Российской империи во всех сферах жизни. – URL: https://за-царя.рф/myth.

 

Филм Благословената Русия".

Филм 2. Пролог. Николай Втори

 

 

Филм 1. Част1. Григорий Распутин

Филм 1. Част2. Серафим Саровский

Фильм 1. Част3. Сергий Радонежский

 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартненко

Мир, Светлина и Любов!

 

Сириус №1(1851), февраль 2024 год (sirius-ru.net)