Филм „Благословената Русия“.

Трета част. Григорий Распутин

 

Новият филм „Благословената Русия“ е посветен на духовните подвизи на великите светци и посланици на руската земя.

В първата част се запознахме с великият подвижник Сергий Радонежки.

Във втората част – с един от най-почитаните светци Серафим Саровски.

В третата част се разказва за лечителя и ясновидеца Григорий Распутин.

Автор на филма е Шиванг (Казахтан), автор-съставител на текстовете - Елена Илина (Русия).

 

Трета част.

Григорий Распутин

 

Григорий Распутин е велик руски светец, лечител и ясновидец, приятел на семейството на последния руски император Николай II.

Бъдещият светец се родил на 21 януари 1869 г. в малкото сибирско селце Покровско Тоболска губерния. Родителите Ефим и Анна нарекли младенеца Григорий. Семейството на Распутин се смятало за богато за онова време. Както и всички в Покровск, то се занимавало с обичаните за селото работи, а също с превоз на стоки и риболовство.

 Момчето се родило слабо и често боледувало и затова растяло затворено в себе си, предпочитало уединението. Веднъж по време на поредното силно заболяване при него се явила Майка Мария. Григорий разказал на родителите си, че „висока жена“ седяла до леглото му, докато температурата не преминала. Никой не му вярвал, но момчето действително внезапно оздравяло.

Още от детството си Григорий притежавал необикновени способности: можел да успокои буен кон, като положи ръка на шията му; можел да определи, дали някой човек лъже или казва истината. Започнал да лекува животни, а след това и хора. Но най-учудваща била способността му да предвижда. Например, момчето можело да каже, че скоро ще дойде непознат човек, и действително след известно време някой странник почуквал на врата, търсейки работа или парче хляб.

Четиринадесет годишен, Григорий бил завладян от Свещеното писание. Той бил неграмотен, както почти всички жители на Покровск. Но благодарение на необикновената си памет можел да цитира огромни части от Писанието, след като ги е чул само веднъж.

Матрьона, по-малката дъщеря на Распутин си спомня:

„Баща ми ми е разказвал, че първите слова от Писанието, които го поразили били: „Божието царство няма да дойде така, че да се забелязва, нито ще кажат: ето то е тук, или: ето, то е там. Защото ето: Божието царство е вътре във вас.“ <…>

Тези слова не означавали, и не можели да означават нищо друго освен: Бог е в него, Григорий Распутин. И за да го намери, трябва да се обърне навътре в себе си… Баща ми разказваше, че веднага щом разбрал това, се успокоил. Той видял светлина.“

Като светски човек, Григорий се оженил рано за селянката Прасковя Фьодоровна Дубровина, която му родила три деца. Работел много: работел като кочияш, ловил риба, орял земята.

На 18 години Григорий почувствал в себе си „присъствие на някаква сила, нещо, чието съществуване го стопляло и го дарявало с благополучие“.

Веднъж, докато орял земята внезапно почувствал, че светлината, която винаги присъствала в него, се разраства. Той паднал на колене. Пред него имало видение: образът на Казанската Божия Майка. От този ден животът му се превърнал в непрестанно очакване на някакъв знак свише. Но нямало знак. Ставало му все по-трудно да се моли. „Нощта на душата“, както казвал той, просто не свършвала.

Това състояние продължило няколко години, като отслабвало малко в щастливите моменти, когато се раждали децата му, но в края на краищата безпокойството станало твърде силно. В сънищата му се явявала Казанската Божия Майка, но образите се сменяли твърде бързо, и той не можел да разбере тяхното значение. Един негов спътник, студент-богослов му обяснил смисъла на виденията: „Тебе Бог те е повикал“.

За Григорий решението да напусне дома си било трудно. Но още по-трудно било да не се подчини. След като стоял една нощ на колене пред иконата на Казанската Божия Майка, той си казал: „Тръгвам“.

От този момент започнал нов етап в живота на Распутин. Той заминал на дълго странстване по манастирите и светите места на Русия, Гърция, Иерусалим, получавайки постепенно славата на „стареца“, „безумния“ и „божия човек“.

Мълвата за необикновените способности на странника Григорий достигнала до Санкт-Петербург. С Распутин поискал да се запознае архиепископ Теофан, духовник на царското семейство. Той бил човекът, представил Григорий на император Николай II и членовете на неговото семейство.

Специалните отношения на Григорий Ефимович с царското семейство се създали на фона на заболяването на Алексей, който страдал от хемофилия. Когато лекарите вдигали ръце от безсилие, канили Распутин да облекчи болката и възстанови здравето на наследника. Старецът се молил до леглото на болния, а понякога дори намирайки се далеч от Петербург, и болестта отстъпвала.

 

 

 

Царското семейство го наричало не как да е, а „божий човек“. Със своите искрени молитви той пазел и подкрепял венценосното семейство, станал негов ангел-пазител. Царят и Царицата често дълго беседвали с него. Царските деца го обожавали.

Григорий бил за царското семейство не само лечител и приятел, но понякога и съветник, тъй като притежавал дара на ясновиждането. Той можел да погледне в най-потайните кътчета на човешката душа, да види помислите на приближените и да разкаже на императора за тях. Това предизвиквало недоволство в най-близкото обкръжение на царя.

Когато Распутин бил в Петроград, всеки ден пред квартирата му се събирали около сто посетители. Той не отказвал помощ на никой от нуждаещите се, било то княз или занаятчия. Давал пари на бедните, утешавал със съвети и обяснения, изцелявал. Изпратил немалко пари в родното си село за построяване на църква и училище.

Признавайки силата на молитвата на „великия старец“, противниците на самодържавието били разтревожени от неговото влияние върху двора и разгърнали широка кампания по очерняне на неговия морален облик.

За да разклатят престола, от 1910 г. към очернянето на Распутин се включили и някои столични вестници, а провинциалните вестници препечатвали техните статии. На Стареца приписвали магьосничество, секстанство, пиянство и развратно поведение. За доказателство се привличали двойници на Распутин, които се държали неподобаващо на публични места. И много хора вярвали на жълтата преса. Но императорът не реагирал на лъжливите доноси, защото познавал Григорий лично и му се доверявал.

През 1912 г., когато Русия била готова да се намеси в балканския конфликт, Распутин на колене молил царя да не влиза във военни действия. По свидетелство на граф Витте, старецът „посочил всички гибелни резултати от европейския пожар, и стрелките на историята се обърнали по друг начин. Войната била предотвратена“. Онези, които били заинтересувани от разпалването на военен конфликт, се опълчили срещу Распутин.

Първото покушение върху Григорий Ефимович станало в Покровско на 12 юни 1914 г.  Хиония Гусева ранила силно ясновидеца с нож в корема. Той лежал в една от градските болници повече от два месеца. И докато той бил в безсъзнание и не можел да се моли, Царят бил принуден да започне всеобща мобилизация в отговор на обявената война на Русия от Германия.

В нощта на 30 декември 1916 г. Григорий Ефимович бил убит по жесток начин от група заговорници в двора на Феликс Юсупов. Те се опитвали да го отровят, стреляли в него, но старецът оставал жив. Тогава го вързали и го хвърлили в ледената вода на реката. Когато извадили тялото видели, че пръстите на лявата му ръка, освободени от въженцето, били събрани в кръстен знак, като символ на победата над смъртта.

Убийството на Распутин било пролог към свалянето и убийството на царското семейство. Григорий предрекъл: ако бъде убит от обикновени „селски разбойници“, то царят може да не се опасява за съдбата си и потомците на Романови ще царуват „сто години и повече“. Но ако убийството бъде извършено от дворяните, тогава бъдещето на Русия и царското семейство ще бъде ужасно. Старецът писал: „Дворяните ще започнат да бягат от страната, а след две години родът на царя няма да е между живите, и ще въстанат брат срещу брата, и ще се убиват помежду си“. Както е известно пророчеството се сбъднало.

По време на съветската власт предсказанията на Распутин били старателно засекретени и едва след много години станали достояние на обществеността. Григорий записал своеобразно „завещание“ за Николай Втори, казвал, че в страната ще се случат няколко революционни преврата и предупреждавал, че царят и семейството му ще бъдат разстреляни по заповед на новата власт.

Великият ясновидец предсказал появяването на Съветския съюз и неговия разпад, победата във война срещу хитлеристка Германия. Твърдял, че Русия ще стане една от най-великите държави.

Също така старецът предсказал и много катастрофи в целия свят, и развитието на тероризма през 21 век, и много други бедствия, които започнаха да се сбъдват.

 

*      *     *

Но нима дали ще се сбъднат пророчествата или няма да се сбъднат не зависи от избора на хората, от избора на всеки един от нас?

Нравствените заповеди, дадени от нашите светци, техния пример на възвишен живот са за нас образец за това, че вътрешната чистота, добротата и вярата в Бог могат да станат оградна мрежа за злото и да променят нашето обкръжение към по-добро. Необходимо е да започнем от себе си. Руските светци са ни завещали: умей да се радваш на живота, прощавай на хората около себе си, обръщай се за помощ към Бог и всичко ще започне да се променя. Голямото започва от малкото.

 

Литература:

1.       Миронова Т.Л. Григорий Распутин: Оболганная жизнь. Тайна, сокрытая 100 лет. – URL: https://за-царя.рф/imperator/grigoriy-rasputin-obolgannaya-zhizn.

2.       Для очернения образа Г.Е. Распутина работали его двойники. Предисловие к книге «Григорий Распутин Новый. Житие опытного странника. Мои мысли и размышления». – URL: https://за-царя.рф/imperator/dlya-ocherneniya-obraza-rasputina-rabotali-ego-dvoyniki.

3.      Распутина Матрёна. Распутин. Почему? Воспоминания дочери. – URL: https://4italka.su/dokumentalnaya_literatura_main/biografii_i_memuaryi/45268/fulltext.htm.

 

Филм "Благословената Русия".

Трета част. Григорий Распутин