Филм „Благословената Русия“.

Втора част. Серафим Саровски

 

Новият филм „Благословената Русия“ е посветен на духовния подвиг на Великите Светци и
    Посланици на руската земя.

В първата част се запознахте с великия подвижник Сергий Радонежски.

Във втората част се разказва за един от най-почитаните светци Серафим Саровски.

Автор на филма е Шиванг (Казахстан), автор-съставител на текстовете – Елена Илина (Россия).

 

Втора част.

Серафим Саровски

 

Серафим Саро́вски е велик подвижник и един от най-почитаните светци на руската земя.

Бъдещият светец се е родил на 19 юли 1754 г. в Курск, Белгородска област, и му било дадено името Прохор.

Бащата Исидор Мошнин, богат и известен търговец, имал тухларна, занимавал се със строителство, бил смятан за честен и усърден човек. Той положил основите на храма на Сергий Радонежски, но не успял да го довърши, защото починал. Майката на Прохор Агафя продължила строежа, започнат от мъжа й.

От ранните си години Прохор обичал да посещава храма заедно с майка си. Когато бил на 7 години, успял да се изкачи на камбанарията на строящия се храм и паднал оттам. Изплашената майка намерила сина си невредим.

На 10 годишна възраст Прохор сериозно се разболял. Веднъж, след като се събудил, той казал на майка си, че видял в съня си дева Мария, която обещала да го излекува. В този ден близо до жилището на Мошнини минавало шествие с иконата Знамение на Пресвятата Богородица. Майката извела Прохор при шествието. Позволили му да докосне Богородица. Момчето започнало да оздравява и оттогава решило, че животът му принадлежи на Бог.

На 17 годишна възраст тръгнал на поклонническо пътешествие. След като посетил Киево-Печорската лавра, той разбрал, че именно тук ще приеме монашеско подстригване. Агафя благословила избора на сина си.

През 1786 г. Прохор станал монах Серафим Саровския мъжки манастир.

След няколко години той поискал разрешение да стане отшелник и се заселил в глуха гора в малка дървена къщичка на 5 версти от манастира.

Серафим бил истински аскет. Зиме и лете носил едни и същи дрехи, хранил се с даровете на гората, спял малко и строго постил. Прекарвал много часове в четене на светото писание и молитви. До къщичката си направил градина и пчелин.

По време на уединения си живот в гората Серафим изпълнявал обряда столпничество, който предвиждал постоянна молитва върху камък в продължение на хиляда дни и нощи.

При Серафим започнали да идват хора – кой за съвет, кой за утешение. Понякога миряните го намирали да храни огромна мечка.

Веднъж преподобният бил нападнат от разбойници. Виждайки, че Серафим приема богати гости, те решили, че той държи при себе си щедри пожертвования. Неканените гости пребили и вързали преподобния, обърнали цялата къщичка, но не намерили никакви богатства.

Осем дни Серафим страдал много –главата му била разбита, имал счупени ребра, тялото му било цялото в рани. Когато изпаднал в забвение, при него дошла Богородица с апостолите Петър и Йоан. Поглеждайки към болния, Майка Мария казала: „Този е от нашия род“. Привечер Серафим станал от постелята и помолил за храна. От този ден той започнал да оздравява, но така си и останал сгърбен.

Ще отбележим, че Серафим приел побоя с християнско смирение – не се защитавал и не се съпротивлявал. Нещо повече, когато след известно време намерили престъпниците, той помолил да ги помилват.

Започвайки от 1807 г., Серафим ограничил общуването си с хората, като приел обет за мълчание. След като изминали три години, го задължили да се върне в манастира, но още дълго време старецът пребивавал в доброволното си затворничество. В едно от виденията Богородица му казала да излезе от затворничеството си, за да служи на хората.

През 1825 г. самият цар Александър I посетил килията на преподобния. Прозорливият Серафим предварително се подготвил за приемането на този толкова важен гост, жадуващ да получи духовно лекарство срещу разочарованията и умората получени от дворцовите интриги. Твърди се, че преподобният направил предсказание на Александър I, което се отнасяло за рода на Романови.

На знаменателната дата 25 ноември 1825 г. Серафим станал свидетел на поредната поява на Божията Майка, съпроводена от апостолите Павел и Йоан Богослов. Майка Мария ударил със жезъла си в земята и оттам бликнала вода. Богородица съобщила за необходимостта на това място да се построи новата Дивеевска обител. Мястото трябвало да се огради с канавка и вал, да се направи мелница, да се построят килии и църква. Божията Майка дала нов устав на обителта и обещала да я вземе по Свое покровителство.

Строителството на обителта започнало през есента на 1828 г. Преподобният дал указания манастирската земя да се огради с канавка дълбока три аршина и от вътрешната страна да се насипе вал със същата височина. Отец Василий Садовски пише в своите спомени: „Много чудни неща каза батюшка Серафим за тази канавка. Така че канавката – това са стъпките на Божията Майка! Самата Царица Небесна я е обхождала!... Земята била наследство на Самата Госпожа Пречистата Богородица“.

Постепенно манастирът толкова се разраснал, че в началото на 20-ти век на територията му имало 9 храма и над 70 корпуса, в които били разположение килии и работилници, болница, приют за сираци и училище до четвърти клас. В обителта живеели и работили повече от деветстотин сестри.

 

 

Отец Серафим направил Дивеевската обител място на своя подвиг. До края на живота си той се занимавал с делата на манастира, приемал многобройни посетители.

„Радост моя!“ – така ласкаво посрещал преподобния всички, които идвали при него. Отец Серафим казвал: „Радост моя! Уповавай се на Бога и моли за Неговата помощ, прощавай на ближните си и ще ти се даде всичко, за което молиш“.

Преподобният напътствал дивеевските сестри:

„Винаги се радвайте! Когато сте вътрешно напрегнати, нищо не можете да направите, а когато сте радостни, можете да направите всичко, което пожелаете“.

„Нужно е да се избавяте от унинието и да стремите духът ви да бъде радостен, а не тъжен“.

За последно Богородица се появила на преподобния в ранното утро на 25 март 1831 г. по време на Празника Благовещение. Майка Мария казала на отец Серафим, че наближава краят на неговите земни подвизи.

На 2 януари 1833 г. го намерили починал, стоящ на колене пред образа на Богородица.

Народното почитане на „батюшка Серафим“ започнало още докато бил жив. Но той бил канонизиран едва на 19 юли 1903 г. по настояване на император Николай II. Царската двойка била убедена, че именно молитвите на Серафим Саровски помогнали да им се роди наследник.

 

 

  

Благодарение на своя праведен подвижнически живот преподобният Серафим Саровски наред с преподобния Сергей Радонежски, станали светила и защитници на руската земя и нейните народи.

 

 Литература:

1.       1 августа – праздник обретения мощей святого Серафима Саровского. – URL: https://за-царя.рф/news/1-avgusta-prazdnik-obreteniya-moshchej-svyatogo-serafima-sarovskogo.

2.       Павленко Г. И Верою, и делами: о Серафиме Саровском и Серафимо-Дивеевской обители. – URL: https://за-царя.рф/news/i-veroyu-i-delami-o-serafime-sarovskom-i-serafimo-diveevskoj-obiteli.

3.       Петров Д. Народный святой – изображения преподобного Серафима Саровского. – URL: http://www.nsad.ru/articles/narodnyj-svyatoj-izobrazheniya-prepodobnogo-serafima-sarovskogo-blog-art-direktora-neskuchnogo-sada-dmitriya-petrova.

 

 

 

Благословената Русия.
 Филм първи. Част 2. Серафим Саровски. - YouTube