Нов филм „Благословена Русия“.

Първа част. Сергий Радонежски

 

Скъпи приятели!

На ютюб-канала на Татяна Николаевна Микушина е показан новият филм „Благословена Русия“.

Филмът е посветен на духовните подвизи на Великите Светци и Посланици на Руската земя.

Бог никога не е изоставял Русия. И дори в нашето не лесно време Висшият Божествен Път е отворен пред Русия. Обаче много неща зависят от избора на хората, които живеят на тази свещена земя. От ежедневния избор, който прави всеки от нас.

Нека примерите за възвишен живот и труд, за обновеното Божествено Слово, за които се разказва в този филм, да насочат нашия поглед към нравствените основи.

В първата част се разказва за великия подвижник на Русия Сергий Радонежски.

Автор на филма е Шиванг (Казахстан), автор-съставител на текстовете е Елена Илина (Русия)

 

Встъпление

 

Русия е любима страна на Бог. Бог никога не е изоставял руската земя и е изпращал святи подвижници, посланици, които със своя възвишен живот и труд са указвали пътя на много поколения напред.

Днес Русия се намира в сложно положение. Тя е изправена пред избор – да върви по висшия Божествен Път или да избере пътя към небитието. Много неща днес зависят от избора на хората, които живеят на тази свещена земя.

Да се обърнем към нравствените основи, които ни бяха завещани от руските светци. Да си спомним за подвига на тяхното служение.

 

Първа част.

Сергий Радонежски

 

Наричат Сергий Радонежски „баща на Руската земя“ – толкова голямо е било неговото високо нравствено влияние върху съвременниците му и следващите поколения. Той е изграждал руската духовна култура в най-трудните времена, когато Русия, разорена от Ордата, още е стенела от ужаса на монголо-татарското нашествие.

Бъдещият светец се е родил в село Вáрница, близо до Велики Ростов, на 3 май 1314 г. в семейството на благочестивите и знатни боляри Кирил и Мария. При кръщаването му било дадено  името Вартоломей. Още от раждането си той проявявял необичайни наклонности: отказвал се от майчиното мляко всяка сряда и петък и когато майка му е приемала месна храна. Когато пораснало, момчето продължило да пости и да прекарва много време в молитви.

Когато Ростов бил разорен по време на княжеските междуособици, семейството се преместило в селището Радонеж близо до Москва.

Дълго време Вартоломей не можел да се научи да чете, което много го разстройвало. Веднъж той срещнал на поляната необикновен старец в монашески дрехи и му разказал за бедата си. Изслушвайки внимателно момчето, монахът извадил парче просфора и го сложил в устата му с думите: „От сега нататък ще можеш да четеш и да разбираш написаното“. От този ден четенето станало лесно за Вартоломей и скоро той изпреварил в ученето всички деца. Старецът пояснил на родителите много знамения, които съпровождали раждането и детските години на момчето и предрекъл, че на техният син „му предстои да бъде обител на Пресвятата Троица, за да даде на мнозина разбиране на Божествените Заповеди“.

 

 

 

От тогава във Вартоломей се зародила мечтата да стане монах, за да служи единствено само на Бог. Но той направил първата крачка към изпълнение на мечтата си само след като отдал своя дълг пред родителите си. След като погребал родителите си, Вартоломей заедно с по-големия си брат Стефáн се отправил към радонежските гори. Навлизайки навътре в гъсталака, братята намерили подходящо място на склона на гористата Планина Маковéц и направили две дървени къщички – едната за църква, другата за жилище. Така било положено началото на изпълнението на пророчеството на тайнствения старец.

Стефан не издържал дълго на тегобите на усамотения живот и отишъл в друг манастир. Вартоломей останал сам. Отначало при него понякога идвал на богослужение старецът Митрофан, който и подстригал Вартоломей и му дал монашески чин с името Сергий. След това започнали дни, месеци, години на пълна самота със всички тегоби и опасности на това диво и безлюдно място.

 

 

 

Скоро из околностите се разнесли слухове за подвижническия живот на Сергий и при него започнали да идват хора и да го молят за съвети. Младият подвижник намирал утешителни и ободряващи слова за всеки. При него идвали и такива, които също искали да живеят усамотения монашески живот. Сергий им позволявал да се заселят при него, помагал им да си построят килии. Така се зародила великата Троицо-Сергиева Лавра.

В първите години от съществуването на обителта се чувствал силен недостиг на най-необходимите неща. Сергий казвал на новаците: „…с много скърби подобава да се влезе в Царството Небесно… Но не се страхувай… Сега ще бъдем изпълнени с печал, а утре нашата печал ще се превърне в радост и ще пребъде, и никой не може да ни вземе радостта. Дерзайте, дерзайте, хора Божии!“

Думата „радост“ се среща често в обръщенията на игумена към учениците и посетителите. Не е ли това онази звучаща радост, която той внасял във всяко действие, привлякла към Сергий толкова сърца и „направила в последствие неговата Обител средоточие на духовна култура, опора и убежище във всички трудни за руската земя минути?“

Самият Сергий бил образец във всякакъв вид труд: носил вода за братята, мелел зърно с ръчна мелница, изпичал просфори, варил квас, правил църковни свещи, кроил и шиел дрехи, обувки и работел за братята „като купен роб“ по израза на Епифания, съставителката на житието на преподобния Сергий. Сергий носил едни и същи дрехи през лятото и през зимата и независимо от оскъдната храна, бил много здрав и силен. На службите бил първи.

Тъй като манастирът се разраствал, Сергий въвел нови порядки. Във времето между службите монасите прекарвали по-голямата част времето си в четене на свещеното писание и молитви, а също работили в градината, шиели дрехи, преписвали книги. Въведената от Сергий сурова дисциплина, която изисквала от учениците постоянна бдителност над своите мисли, слова и постъпки, направили от неговата обител възпитателна школа. Тук се създавали мъжествени, безстрашни хора, възпитани да се отказват от всичко лично и да работят за общото благо.

 

 

  

Запазили са се много разкази за чудесата, които творил светецът. Той лекувал болни. Слепци проглеждали от докосването на неговите ръце.

Когато манастирът се разраснал и започнал да изпитва недостиг на вода, по молитва на преподобния Сергий, в указано от Богородица място, близо до манастира бликнал мощен извор, който съществува и до днес.

Пресвятата Богородица, Майка Мария, заедно с двама апостоли, неведнъж се явявала на Сергий и напътствала светия подвижник.

Простотата в отношенията и сърдечността на Преподобния, неговата отзивчивост на всяка мъка, неговата непреклонна вяра в застъпничеството на Висшите сили привличали към него и селяните, и князете.

Обикновените хора, живеещи в постоянен страх от нападение на татаро-монголските ковчежници, уморени от разприте между князете, постоянно идвали при Сергий в обителта и, виждайки с очите си колко мирно и дружно живеят монасите, се замисляли, защо и те да не живеят така.

По почина на Преподобния пустинният живот се разпространил широко в Московска Русия. Ученици и последователи на игумена основали до 40 манастира от нов тип, учениците на неговите ученици – още около 60. Ето как станало така, че през XV и XVI век горите на Северна Русия били населени с духовни чеда и подражатели на Преподобния. Те развивали земеделие, строителство, занаятчийство.

Благодарение на широкото възникване на нови обители силно се повдигнала нравствеността на народа. Възникналите около такива манастири-школи цели селища имали пред себе си образец на високо самоотричане и безкористно служене на ближния.

Когато през 1380 г. въоръжените орди отново тръгнали към Русия, Сергий благословил княз Дмитрий за битка с татарския хан Мамай.

 

 

 

По съвета на Преподобния Дмитрий призовал князете да забравят за предишните разпри и да съберат своите дружини в единна войска. На Куликовското поле се събрали войници от цялата руска земя, начело с княз Дмитрий. В помощ на войниците Сергий изпратил двама свои монаси - Андрей Осляб и Александър Пересвет. Подвигът на Пересвет, който сразил могъщия Челубей, въодушевил руската войска и предизвикал смут в редиците на врага.

По време на продължилата много часове кървава битка Сергий, заедно с братята се молил за победа. Той видял с духовното си зрение, че врагът бил разгромен. Това било наистина битка между силите на Светлината и тъмата.

Княз Дмитрий Донски неведнъж се обръщал към Сергий за помощ в държавните дела. Сергий помирявал князете, гасил враждите и караниците между тях, и те, оставяйки настрани обидите, помагали на Московския княз да укрепва руската държава. Така лаврата ставала духовен център на освободилия се от татарското иго народ.

През есента на 1392 г. предвиждайки своята земна кончина, Преподобният си наложил обет на мълчание, за да посвети оставащото му време на молитва.

А когато дошъл смъртният час, Сергий завещал: „Живейте чисто, както ни е заповядал Бог. Поддържайте мир помежду си и си прощавайте всичко един на друг, като деца на един Отец. Аз ще се моля за всички вас, и ще дойда на помощ на всеки, който ме помоли с вяра“.

 

Литература:

1.       Преп. Епифаний Премудрый. Житие и чудеса преподобного Сергия игумена Радонежского. – URL: https://azbyka.ru/otechnik/Epifanij_Premudryj/zhitie-i-chudesa-prepodobnogo-sergija-igumena-radonezhskogo/#source.

2.       Яровская Н. (Е.И. Рерих). Преподобный Сергий Радонежский. // В сб. «Знамя преподобного Сергия Радонежского». – Новосибирск, 1991; URL: https://sibro.ru/teacher/books/813/24334.

 

 

Нов филм "Благословена Русия".
Първа част. Сергий Радонежски

;