An error occurred.

Try watching this video on www.youtube.com, or enable JavaScript if it is disabled in your browser.

 

 

Новата книга Бабаджи

Скъпи приятели,

в този брой на „Сириус“ публикуваме края на предисловието към книгата „Бабаджи“.

Началото можете да прочетете в „Сириус“, бр.2 за март 2021г.

 

Ашрамът на Бабаджи в Хайдакхан през XX век

 

Около средата на XX век се появиха пророчества и откровения за идването на Бабаджи в нашия свят със специална, видима цел. Дори бяха публикувани разкази на хинди, как трябваше да стане това и бяха дадени наставления как да се подготим за неговото идване. През 1970 г. един жител на северна Индия видял в съня си появяването на Бабаджи в една пещера в Хайдакхан. На следващия ден, отивайки в тази пещера, той намерил там Бабаджи в образа на юноша, много силно напомнящ на описанието, дадено от неговите ученици в книгата на Йогананда.

На първо време Бабаджи живял, седейки в медитация по няколко часа, практически без да разговаря и само повдигайки дясната си ръка за благословение, когато хората извършвали в краката му пранам (простиране). И едва след време той започнал да общува по-отблизо с хората.

Бабаджи основал свой ашрам на мястото, където се появил, в подножието на Хималаите близо до планината Кайлас – в свещеното място на раждане и аскетизъм на много индийски светци.  През 1970-те години това било недостъпно, каменисто, неравно и непригодно за живеене място, дори птиците не можели да живеят там. По благословение на Бабаджи хора от цял свят пристигали, за да направят това място процъфтяващо и щастливо, да „пренесат красота от Небето на земята“[1]. За достатъчно кратко време склонът на планината се превръща в равна площадка, издигната е стълба със 108 стъпала, за изкачване до ашрама, построени са жилища, храмове, краварници, започва създаването на градина на Братството.

Чрез упорития и съзидателен труд Бабаджи посвещавал хората в карма йога, считайки работата за най-висша форма на служение на Бог. Учителят говорел на всички духовно търсещи, пребиваващи в ашрама от цял свят: „Преди всичко аз ви давам карма йога. Вие ще можете да се усъвършенствате само благодарение на карма йога, с помощта на карма йога ще можете също така да носите полза на другите“

И самият Бабаджи всекидневно показвал пример за такъв труд. Всичката работа в ашрама протичала в неговото присъствие. Въпреки жаркото слънце, дъждовете, студения вятър, той участвал във всичко: наблюдавал детайлно работата, насочвал нейния ход по съответния начин и дори понякога работел като работник, показвайки на другите как да копаят земята и да събират камъните. Хора, които са работили с Бабаджи в Ашрама, разказват: „Ние сме свидетели, че сам Шри Махапрабхуджи[2] е велик карма йог. Той постоянно е сред нас, за да ни учи на карма йога, неуморно направлявайки цялата работа от сутрин до вечер, без да иска нещо в замяна. Той е потопен в дейност. Вижте, Бабаджи работи тук от сутрин до вечер като навита пружина“

Един от подвижниците говори за дисциплината на живота с Бабаджи като най-тежката, която може човек да срещне, но ако я приеме с ентусиазъм и откритост, „ще станеш достатъчно чист, за да опознаеш Бабаджи и да получиш Любовта, която Той предлага“.

Дисциплината при Бабаджи се състояла в следното: „Аз искам цялата работа да се изпълнява точно и навреме. Аз ви наставлявам винаги да се разпореждате предвидиливо с времето си… Винаги трябва да бъдете точни при изпълнението на всяко задължение. Онези, които не изпълняват това, не могат да останат тук. Който не може да бъде акуратен няма право да бъде тук. Необходимо е хората, предани на Бог, да се учат на дисциплина, да бъдат пъргави, като агентите от службата за безопасност на Скотланд Ярд или ЦРУ… Вие всички трябва да се учите да бъдете дисциплинирани. Бъдете бдителни 24 часа в денонощието. Ако не сте дисциплинирани и губите времето си напразно, няма смисъл да идвате в Хайдакхан“.

Дневният порядък, установен от Бабаджи в ашрама бил: целият ден да се посвещава на съзидателен труд – карма йога, а сутрин и вечер времето да преминава в четене на свещените писания и литературата на Хайдакхан.

Всички, които пристигали в ашрама били длъжни да живеят и работят като едно семейство. Нямало разлика нито по националност, нито по касти, нито по вероизповедние. Бабаджи говорел: „Може да се придържате към всякаква религия, всякаква практика и всякакъв път, но е нужно да бъдете човечни… Откъде идват разприте между вероизповеднията и кастите, когато Човечеството е едно? Те са измислени“.

Бабаджи обединява всички религии под Закона за Истината, Простотата и Любовта. „Ние всички сме едно цяло. Ние сме световно семейство. Не дръжте в главата си мисълта за разделение, за установяване на личност – избавете се от чувството за обособеност“.

За хората от различните вероизповедания на територията на ашрама били построени девет храма – символи на всички религии. Освен религиозните индийски празници Бабаджи организирал ежегодно в Хайдакхан международно празнуване на Рождество – „забележително благочестиво събитие“. „Празникът Рождество е много значимо събитие в историята на човечеството. Хората ще помнят това векове, а не години. Хората от цял свят трябва да знаят, че Рождество Христово се отбелязваше в сърцето на Хималаите“. В този ден Бабаджи даряваше своето благословение за щастие и мир на всеки, който идваше да отбележи Рождество: „Днес вие сте благословени. Вашето тяло, ум и душа са очистени. Вие дойдохте със същата вяра, любов и преданост както и по-рано, за да отбележите с голям ентусиазъм раждането на Христос. Нека това да бъде един щастлив ден! Бъдете щастливи и умиротворени!“

По думите на очевидци, Бабаджи притежавал неизмерими сили – имал „власт над елементалите на природата, над духовния свят“. Когато говорел, страшният проливен дъжд спирал и силният студен вятър стихвал. По благословението на Бабаджи по време на свещените празници времето винаги било прекрасно[3]. „Виждате ли, природата закри слънцето с прекрасен воал от облаци – не е много горещо и не вали дъжд. Дори природата се потруди по повод на днешния случай!“

Бабаджи показвал с примера на своя всекидневен живот всичко, на което обучавал, проявявайки във всичко върха на съвършенството, пребивавайки в съвършенство. По време на едно вечерно омиване той казал: „Моето тяло някога ще изсъхне, затова не се страхувайте да излеете повече масло. Това тяло е тук само за да служи на хората. Всички живи същества, зверовете, цветята, растенията и камъните са получили своята форма от Бог, за да изпълнят своята роля в този свят. Затова дори моето тяло съществува, само за да изпълнява дълг и да служи на всички хора и живи същества. Но когато хората идват в този свят, забравят за своя дълг и попадат в зависимост от илюзията и понятията „аз“ и „мой“, и по този начин забравят Бог“.

Бабаджи винаги и във всичко проявявал пълно безкористие и абсолютна непривързаност към материалните вещи. Той раздавал всичките скъпи дрехи, които му дарявали и дори сам чистел плодове и угощавал с тях всички около себе си. По този начин „той ни учи да споделяме по братски всичко, което имаме. Всяка частица от творението на Господ принадлежи не на един човек, а на всички“. Бабаджи призовавал: „Забравете за изгодите и загубите, бъдете равнодушни към похвалите и оскърбленията, вървете с марш през живота!, „Мислете за доброто. Бъдете добри. Правете добро“.

В ашрама на Бабаджи в Хайдакхан било организирано безплатно раздаване на дрехи, безплатно медицинско обслужване, бедните можели да получат безплатно образование за сметка на ашрама. Такива ашрами, посветени на Бабаджи, се появили на други места в Индия и в други страни, в това число и в Русия[4]. С помощта на Бабаджи били възстановени разрушени храмове и възродени религиозни центрове в Индия. Той пътувал из страната, за да дава благословение на хората индивидуално, влизайки във всяко жилище. Той извършил 147 свещени огнени ритуала „ягя“ в провинциите на Индия и това помогнало да се реши въпроса с продоволствието – Индия станала самодостатъчна по отношение на зърното. Бабаджи благославял страната и целия свят: „В Индия има лозунг – „ДЖЕЙ ХИНД!“, което означава „Победа за Индия!“. Но аз искам благополучие за цялата вселена, затова въвеждам нов девиз: ДЖЕЙ ВИВША!“ – Победа за цялата Вселена!“… И така, моята цел е да донеса полза на целия свят, а не на един човек или страна. ДЖЕЙ ВИВША!“

Обичайки всички хора и цялото човечество, Бабаджи се стараел да помогне и на всеки поотделно, не само като лекувал телата на хората, но и като ги въодушевявал и наставлявал по правилния път. „Ако вие сте в света и аз съм в света, ако вие се тревожите и аз се тревожа, ако вие имате проблеми и аз имам проблеми… Трябва да търсите хармония във всичко, което правите. Аз съм хармония. Благодаря ви за любовта“.

На общите събрания, провеждани в ашрама Бабаджи отговарял на всякакви въпроси, които му задавали, например такива: как да успокоя ума си?; какво да направя, за да бъда щастлив, за да бъде сърцето ми винаги отворено?; кой е най-бързият път към Бог?; необходимо ли е да имаме деца в тези времена?; добре ли е или е лошо да се страхувам?

Веднъж един ученик от Запад попитал Бабаджи дали може да приеме посвещение в йога от друг ученик и в същото време поискал разрешение да се премести да живее в ашрама и да предаде цялото си имущество на Бабаджи. На което Бабаджи му отговорил да приеме посвещение от друг и да се върне в страната си. И продължил: "Изпращат те обратно у дома, защото си изгубил вярата си. Ако беше истински предан на Бог, ти щеше да имаш несъкрушима вяра и непоколебим ум. А какво правиш, когато смяташ, че човек, който не е йог, би могъл да те посвети в йога? Това не ми харесва. Давайки ти задължения по храма, аз те допуснах като предан. На преданите аз давам Абхаяна Дхан – благословение на моята защита, с което вие винаги ще бъдете защитени и сте длъжни да бъдете безстрашни. Аз отговарям за вас и за вашето освобождение. Каквото и посвещение да поискате, аз ще ви го дам. Защо тогава се съмнявате и търсите още нещо друго?“ Ученикът отговорил, че духовното му търсене го подтикнало към това. На това Бабаджи отговорил: „Какво не получавате от мен? Вашата вяра трябва да бъде могъща като планината Меру. Дори слънцето и луната могат да се отклонят от своите траектории, но вярата на ученика трябва да бъде непоколебима. Истински преданият ученик е готов да отдаде живота си за Бог и ще има вяра до последния си дъх. Никога не се заблуждавайте с лъжливи цели. Вие сте винаги защитени.

Бабаджи предсказвал настъпващи разрушителни промени в света (Маха Кранти) и указал начина, по който може да се помогне на хората в това време – чрез осъзнаване на Истината в себе си и промяна на сърцата на хората, чрез разпространение на неговото Учение и разказвайки на света за неговите Послания: „Всичко, което правите, трябва да принесе полза на човечеството. Спасявайки човечеството, всеки ще спаси себе си“.

Съвместната работа учи всички и всеки на чувство на любов, дружба, човечност. Това не може да се развие с лекции и разговори. „но е нужно във всеки дух да се пробуди духът на човечността, като се заличи границата между себе си и другите, работейки като едно цяло“. Това има отношение не само към ашрама в Хайдакхан – „вие трябва да насищате с атмосферата на този Път всяко място, където и да отидете или където работите“.

На 14 февруари 1984 г. в Хайдакхан Бабаджи произнася своите последни думи:“Аз съм винаги с вас“.

Няколко дни преди да напусне този свят Великият Учител оставя на света духовно завещание:

„Обичайте цялото човечество и му служете.

Помагайте на всички.

Бъдете щастливи.

Бъдете вежливи.

Бъдете източник на неугасваща радост.

Узнавайте Бог и всичко най-добро във всяко лице.

Няма светец без минало и грешник без бъдеще.

Почитайте всички хора. Ако не можете да почитате някого… нека той или тя излезе от живота ви.

Бъдете оригинални.

Бъдете изобретателни.

Бъдете мъжествени. Събирайте мъжество отново и отново.

Не подражавайте.

Не се опирайте на чужди патерици.

Мислете със собствената си глава. Бъдете себе си.

Цялото съвършенство и всички божествени добродетели са скрити вътре във вас – покажете ги на света.

Мъдростта също е заложена във вас – нека тя засияе по-ярко.

Нека Божията милост ви направи свободни.

Нека животът ви да прилича на живота на розата – в тишина тя говори с езика на благоуханието“[5].

 

Послания на Бабаджи през XXI век

 

Всяко време има своите особености. Нашето време, наречено също Великият Преход, ознаменува не само смяната на столетията, но преди всичко смяната на епохите. Новата епоха предоставя и нови Божествени възможности – да променим съзнанието си, за да следваме еволюционния път заедно с планетата Земя.

Тъй като човечеството в основната си маса не е готово за новия етап, предвиден в еволюцията, Великите Учители правят всичко възможно да помогнат за пробуждането на колкото е възможно повече души.

Но ако в предишните времена Учителите са можели да оказват непосредствена помощ, въплъщавайки се сред земното човечество като мъдри управници, жреци, основатели на религии и други видни дейци, то сега вибрациите на съвремення свят са станали твърде ниски за присъствието на Великите Учители. Затова те могат или да се въплъщават частично, или да присъстват кратко временно във въплътени хора, които са достигнали високо ниво на съзнанието си.

През XXI век изборът на Великите Учители, или Владиците на Мъдростта, пада върху рускинята Т.Н.Микушина, която преминава трудни изпитания и тестове, доказвайки своята преданост и готовност да се труди за благото на човечеството заедно с Учителите. Владиците работят дълго време с фините тела на Татяна Николаевна, преди тя да стане чист проводник, способен да прокарва на Земята тяхната енергия. Учителите я даряват с мантията на Посланик на Великото Бяло Братство и започват да предават своите Послания. В тази грандиозна мисия участват повече от 50 Същества на Светлината, които през периода 2005 – 2015 гг. предават Ново Учение чрез Посланика. Учението може да се нарече ново условно, то е много древно. Но древните Истини се дават в нова форма, достъпна за по-голямата част от представителите на човешкото общество на дадения етап.

Ако човек разбере Учението, пропусне го през себе си, приложи го в живота си, тогава неговото съзнание ще се промени и той ще получи пропуск за Новия свят.

Един от Владиците на Мъдростта, който работи работи с Посланика Т.Н.Микушина е Бабаджи. Той идва, за да ни даде импулс, ускорение, да ни поощри, а също и да ни напомни за онези истини, на които е обучавал в миналото, докато е бил на Земята във физическо тяло.

Бабаджи казва:

Когато бях във въплъщение, аз прилагах всичките си усилия за да може хората, които идваха при мен от цял свят, да изгубят интерес към външните проявления и да се устремят с цялото си същество към вечния свят. [6]

Както и по-рано, Бабаджи отново ни призовава да се ръководим от Висшата Мъдрост и да вървим по Висшия Път, който се нарича още Път на Посвещенията.

Както и по-рано, Бабаджи насочва вниманието ни към карма йога и, развивайки предишните постулати, дава Учение за труда и отношението към парите:

 „Аз давах Учението за карма-йога. И сега продължавам да твърдя от своето възнесено състояние на съзнанието, че само карма-йога, правилно насочените от вас усилия за съзидателен труд за Общото Благо, е в състояние да промени и пречупи ситуацията, която се е получила в света.

Именно трудът, правилният труд е способен да промени всичко.

Дотогава, докато се трудите, за да спечелите пари, вие не се придвижвате наникъде. Каква глупост: да обвързвате вашия труд с някакъв резултат на физическия план. Самият труд представлява велика ценност. А истинският труд е висше благо за развитието на човешката душа.

<…>

 Глупаво е да се мисли, че Учението може да се получи срещу пари.

Никаква истинска ценност не е възможно да се получи срещу пари. Любовта е невъзможно да се получи срещу пари. Предаността е невъзможно да се получи срещу пари. Служението е невъзможно да се получи срещу пари.

 Както и преди, Бабаджи ни прозовава да преодолеем в съзнанието си стреотипите, пораждащи религиозни противоречия:

Вашите противоречия на религиозна почва са измислени и създадени от онези хора, които се опитват да настояват на своето и са готови на всякакви неблаговидни постъпки за това. Изберете Висшия Път! Винаги се стремете да видите общото, което съществува в различните религии и религиозни течения и ще видите, че общото е много повече, отколкото различията.

Ние всички сме едно семейство.

Опирайки се на своя изключително богат опит от дългото си пребиваване в земно тяло в качеството си на Гуру, Бабаджи повдига въпроса за трепетното отношение към Учението и почитането на Посланика като представител на Братството на Великите Учители на Земята. Той говори за това, че хората, както и преди, проявяват любопитство и жадуват за чудо при запознаването си с Учението, но при това се отнасят с пренебрежение към Посланика на Владиците.

Твърде много са онези, които идват да погледат чудото, но много малко са онези, които истински са предани на делото, което осъществяват Владиците, и още по-малко са хората, които са предани на нашия посланик.

Външният представител на Йерархията е ключова фигура в този процес. И това как хората възприемат нашия представител и Учението, което дава той – или разкрива Божествената възможност за развитие на цялото човечество, или я прекратява.

<…>

критерият за вашето ниво на съзнание е отношението ви към нашия посланик. Не е възможно да получавате Учение и да се отнасяте пренебрежително към източника на Учението.

Почитанието към Висшия източник е необходимо условие.

… вие разговаряте с Бог. И затова сте длъжни да правите това трепетно, с голямо благоговение в сърцето“.

Запознавайки се Учението и встъпвайки в отношения с Посланика, хората получават енергия и помощ от Владиците. Тази енергия започва да изтласква всичко несъвършено, цялата негативна енергия, събирана за много въплъщения и затова се увеличават трудностите в живота на всеки. Кармата от много десетки въплъщения се връща за няколко години. Това именно е пътят на ускореното развитие, или Пътят на Посвещенията, който, както отбелязва Бабаджи, в днешно време стана достъпен за милиони хора, желаещи да преминат към новата откриваща се космическа възможност  за еволюция на планетата Земя.

В последното си въплъщение в Индия в края на миналия век Бабаджи предрича настъпването скоро на Маха Кранти – революционните промени в света. Маха Кранти не е някаква кървава революция, това е революционна промяна в нашето съзнание, освобождение от старите навици и привързаности.

Когато се намирах във въплъщение, аз говорех за това, че революцията наближава. И всички срокове, отпуснати за настъпването на революцията вече минаха. Затова гответе се за промени, които ще бъдат наистина революционни! И тези промени трябва да станат във вашето съзнание. И след като те станат в съзнанието ви, мигновено всичко около вас ще започне да пламти с огньовете на революцията. Защото ще бъде пометено всичко, което сега командва парада. Цялото ви привично обкръжение. Всичко, с което сте свикнали. Всички ваши навици и привързаности.

И това неминуемо ще се случи

<…>

Затова аз не се уморявам да идвам и да ви викам в ушите: „Времето дойде!”

Дойде времето за извършване на революция във вашето съзнание!

Учителят Бабаджи прекрасно разбира, че разделянето със своите недостатъци е много болезнен процес, но той напомня, че само ние самите можем да се разделим със своя кармичен багаж и със своите проблеми, никой няма да ни ги реши.

Бабаджи съветва: постоянно да се стремите да държите своето съзнание на нивото на високите Божествени вибрации. В това състояние ставате по-добър и по-търпелив. Цялото ви същество излъчва любов, добродушие, радост, умиротворение. <…> Само когато се намирате в това състояние на съзнанието, можете да възприемате Божествената Истина.

За да докажем своята вяра и предаността си към Владиците не е нужно да скачаме в пропастта, както постъпил един човек, желаещ да стане ученик на Махаватара Бабаджи. Нужно е просто да прилагаме ежедневни усилия по своя Път на Посвещенията, да се трудим като истински карма йоги, считайки всяка работа за висша форма на служение на Бог.


 

https://youtu.be/9qYWd89IG8o

 


[1] Тук и по-нататък в тази глава цитатите и изказванията на Бабаджи са приведени по книгата: Учение Бабаджи. Истина. Простота. Любовь. Служение человечеству. Летопись Хайдакхана. – Омкар Шива Дхам, Окунёво, 2004.

[2] Едно от имената, с които са наричали Бабаджи.

[3] Ще отбележим, че властта на Бабаджи над силите на природата се проявяваше и през XXI век по време на неговото опосредствано присъствие. Виж бележката под черта към Посланието на Бабаджи от 23 декември 2006г.: От сутринта беше облачно, валеше сняг. В момента, когато дойде Бабаджи, зад облаците се показа слънчев лъч и слънцето грееше през цялото време, докато се предаваше диктовката, а после отново стана облачно и заваля сняг (цит. по «Книге Мудрости», с. 497).

[4] В Сибир, който Бабаджи считаше за най-свещеното място в Русия, в селцето Окуньово, което е на 240 км на север от Омск, се намира ашрамът на Бабаджи Омкар Шива Дхам.

[5] Духовното завещание на Бабаджи е включено в Розария „Карма йога, съставен от Т.Н. Микушина  в 2008 г.

[6] Тук и по-нататък в тази глава цитатите се привеждат по „Книга на Мъдростта“ /Т.Н.Микушина – София, „Път към новия свят“, 2020 г. – 1200 стр.

 

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко

Мир, Светлина и Любов!

 

https://r.sirius-ru.net/2021/2021-03-04.htm