Сириус

 

 

Новата книга «Розовый Путь»

 

 

 

Книга Розовый ПутьСкъпи приятели,

от печат излезе новата книга „Розовият Път“.

 

Книгата е предназначена за духовно търсещи и съдържа многобройни практически препоръки.

 

Книгата е съставена основно от Послания на Владиците на Мъдростта, дадени чрез Т.Н. Микушина, а също и от трудовете на известния теософ Е.П. Блаватска.

 

Розовый Путь / Авт.-сост. Т.Н. Микушина.

Омск: Издательский Дом «СириуС», 2021. – 210 с. –

ISBN 978-5-6043718-6-2.

 

Цена книги (без учёта доставки).

 

 

 

 

Книгу можно заказать

в интернет-магазине «СИРИУС»

https://poslanie-book.ru/book/rozovyj-put

или по e-mail: sirius.book@gmail.com

и по телефонам: (3812) 489-187, +7-908-114-2478

 

 

 

 

 

Иисус

„Дадох ви пътя, Розовия Път,

осеян от рози и тръни.      

И няма друг път,

по който можете да достигнете

Царството на Отца си на Небесата“.

 Възлюбеният Иисус

 

 

Въведение

 

Моята задача, като Посланик на Великото Бяло Братство, е да дам колкото може по-пълна представа за Пътя, на който учат човечеството Владиците на Мъдростта или Възнесените Вла-дици, или Великото Бяло Братство.

Затова имам намерение да предприема опит в следващите публикации да представя на вашето внимание материали, разкриващи темата за Пътя на Посвещенията или Вътрешния Път.

В основата на публикациите ще бъдат диктовките, които Владиците дадоха чрез мен, а също и други публикации, които според мен разкриват темата „Розовия Път”.

Татяна Микушина

Светлина и Любов!

 

 

„Колкото и да е парадоксално, но, независимо от безбройните страдания и нещастия, само един на хиляда души е достатъчно проницателен, за да търси Бога, а от многото такива искре-ни търсачи едва ли един от тях притежава духовна упоритост, позволяваща му да неутрализи-ра последствията от лошата карма, да избегне космическата илюзия и да достигне Реалността – Бог“[1].

Йогананда Парамаханса

 

 

  „И такa, Пътят, който ни предстои да изучим, е онзи кратък, но труден път, с чиято помощ човек се развива по-бързо, отколкото в обичайния ход на еволюцията на човека и природата. Това е онзи Път, който като го следва, човек вместо да изкачва планината по спирала, се издига право нагоре по стръмнината ѝ, въпреки пропастите и скалите, бездните и овразите, знаейки, че нищо не може да удържи стремежа на Вечния Дух…“[2].

Ани Безант

 

Е.П. Блаватска

 

Предупреждение към стремящия се да стъпи на Пътя

 

Блаватская

„Само една пътека извежда на Пътя; едва в неговия край може да бъде чут Гласът на Безмълвието. Стълбата, по която се изкачва търсещият, е построена от стъпалата на страданието и болката; може да ги утеши само гласът на праведността. Горко ти, ученико, ако не си изоставил поне един порок. Защото тогава стълбата ще се пречупи и ще те низвергне, а основата й се намира в дълбокото блато на твоите грехове и заблуди и преди да се опиташ да преминеш тази широка пропаст на материята, ти трябва да умиеш нозете си във Водите на Отричането. Бъди внимателен, не трябва да стъпваш на долното стъпало с все още мръсен крак. Горко на онзи, който се осмели да оскверни с нечисти крака дори едно стъпало. Вонящата и лепкава кал ще се втвърди, ще залепне по стъпалата му и ще прикове на място нозете му; и подобно на птица, уловена в коварната примка на ловеца, той не ще може да върви напред. Пороците му ще приемат образи и ще го повлекат надолу. Греховете му ще издигнат глас подобно на чакали, кикотещи се и ридаещи при залез слънце; мислите му ще се превърнат във войска, която ще го залови и ще го отведе като пленен роб”[3].

 

 

 

 

Е.П. Блаватска

 

Препоръки към стремящия се да стъпи на Пътя

 

 

„Убий желанията си, лану,[4], отнеми силата на пороците си, преди да предприемеш първата крачка на сериозното пътешествие.

Удуши греховете си, накарай ги да замълчат завинаги, преди да повдигнеш крак, за да се изкачиш по стълбата.

Укроти мислите си и насочи цялото си внимание към Учителя, когото ти още не виждаш, но когото вече предчувстваш.

Слей чувстватa си в едно, ако искаш да си в безопасност от врага. Чрез това чувство, скрито в пустотата на твоя мозък, пред смутния взор на душата ти се открива стръмния път, който води към твоя Учител.

Дълъг и уморителен е пътят пред тебе, о, ученико. Появата дори само на една мисъл за оставеното минало ще те повлече надолу и ще ти се наложи да започнеш изкачването отново.

Убий в себе си всички спомени за миналите преживявания. Не се оглеждай назад, иначе си пропаднал.

Не вярвай, че въжделението може да се унищожи, когато го храниш и удовлетворяваш – това е отвратителна лъжа, внушавана от Мара. С такова хранене порокът расте и силата му нараства така, както червеят дебелее в сърцето на цветето. <…>

Ученикът трябва да върне изгубеното си детско състояние, преди първият звук да докосне ухото му”[5].

 

 

 

Т.Н. Микушина

 

Какъв е твоят мотив, устремени?

 

ПутьИзвестно е, че мотивът, който ни ръководи, задава направлението на нашето движение. Ето защо е много важно в самото начало на Пътя да сте наясно с мотивите си и да определите вярната посока. Защото, дори ако имаме голям запас от храна, силен кон и много сили, никога няма да достигнем целта, ако препускаме в грешната посока.

 

Има определени стремежи, вътрешни движещи сили в човека, които се формират за много въплъщения и му позволяват безпогрешно да избере Пътя и да тръгне по него. Хората, които нямат достатъчно вътрешни достижения, ще четат същите тези книги, същите тези диктовки, ще слушат същите тези слова, но всички, както им се струва, правилни действия, само ще ги отвеждат далече от Пътя в дебрите на илюзията.

 

Не е в полза на работата, ако чуете някъде, че някакъв мотив е правилен и започнете да убеждавате себе си, че вие имате същия мотив. Човешката психика е така устроена, а плътският ум е толкова лукав, че понякога човек има мотив, който е истински и който е обусловен от нивото на неговото съзнание за дадения момент, но той чува някъде, че правилният мотив трябва да бъде друг и убеждава себе си, че неговият мотив е именно такъв. В този случай неговите действия ще бъдат ръководени от истинския, скрития мотив, независимо, че човекът искрено смята, че мотивът му е друг, този, който той провъзгласява открито на всички, в това число и на себе си.

 

Това обяснява защо някои хора, започнали да вървят по Пътя, след определено време се отклоняват и се увличат от нещо друго. Това обяснява защо по Пътя вървят единици, а само няколко човека на столетие достигат до края.

 

По-долу са приведени няколко варианта на отговор на въпроса какъв е мотивът, който ви ръководи, когато стъпвате на Пътя? Психолозите съветват да се отговаря без замисляне. Тогава съществува възможност да се изясни истинският мотив. Защото когато се намеси плътският ум и започнете да размишлявате и да анализирате, то, по-скоро, вашият отговор няма да ви укаже истинския мотив. Така вие сами се заблуждавате.

 

И така, какво ви движи, когато се устремявате по Пътя:

 

Желанието да общувате с Висшите светове

Стремежът да подобрите здравето си

Да поправите материалното си положение

Желанието да помогнете на ближния

Стремежът да се реализирате в този свят

Да се разделите със своята нереалната част

Служението на Бога

Служението на всички живи същества

Самоусъвършенстването

Любов към Бога

Друго...

 

 

 

Книга Розовый Путь

 

 

 

Заказать книгу

в интернет-магазине «СИРИУС»

https://poslanie-book.ru/book/rozovyj-put

или по e-mail: sirius.book@gmail.com

и по телефонам: (3812) 489-187, +7-908-114-2478

 

 

 

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор издания Татьяна Мартыненко

Мир вам, Свет и Любовь!

 



[1] „Бхагавадгита: Беседи на Бога с Арджуна. Царствената Наука Богопознание. Нов превод и комментари" / Перевод с англ. – М.: ООО Издательство «София», 2008. – С. 739.

[2] Извадки от лекцията «Путь к Посвящению и совершенствование человека», прочитанной в Лондоне в марте 1912 г.

[3] „Гласът на Безмълвието".

[4] Лану (санскр.) – ученик, същото като „чела“ („Теософски речник“).

[5] „Гласът на Безмълвието“.