СириуС

 Text Box:   Брой № 8(543)                                                                                                  Август, 2007
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Скъпи, приятели,

в броевете на Сириус 1 и 2 за март 2006 г. 3 за май 2006 г и 1 за юни 2006 г публикувахме материали, посветени на възпитанието на децата по метода на Мария Монтесори.  Днес, по повод на рождения ден на Мария Монтесори ви предлагаме да се запознаете с нейната биография.

Благодарим на Илмира Тихонова от Москва, която ни изпрати този интересен материал.

 

Мария Монтесори

 

Мария Монтесори е родена на 31 август 1870 година в малкия италиански град Кяровале. Това е годината, когато Италия става единна страна и въздухът е изпълнен с надежда за прекрасно бъдеще.

Баща й Александър Монтесори бил бизнесмен, имал военно образование. Отделял голямо внимание за възпитание на дъщеря си, която много приличала на своята майка.

Майка й Ренилд Монтесори била грамотна, образована жена и сама обучавала Мария. Всеки ден тя напомняла на дъщеря си за бедните и постоянно се грижила за тях. Впоследствие тя напълно поддържа идеите на дъщеря си  и й помага в работата.

Разказва се, че когато родителите й се скарвали, Мария винаги ги е помирявала. През целия си живот тя обединявала родителите и децата.

На десет годишна възраст тя сериозно боледува, а когато става на 12 години семейството й се премества в Рим , за да даде на дъщеря си добро образование. Мария се влюбва в математиката и решава да постъпи в техническо училище за момчета. Тя искала да стане инженер, което не било обичайно за жени по онова време.  Тя не само попада в това училище, но го завършва с успех. И веднага след 1890 взема друго решение, което в последствие променя нейния живот.  След като интересът към математиката преминава, Мария се увлича от естествознание и избира, най-после, своята професия решава да стане лекар.

В онези години жените не са имали възможност да учат за лекари и да работят по специалността. Независимо от общата забрана, Мария Монтесори преодолява всички препятствия и постъпва в медицинския факултет на Римския университет.

Тук я очакват нови изпитания. Един от аспектите на обучението по медицина е работата в морга, жените и мъжете трябвало да работят заедно над голи тела. Студентите юноши измъчвали Мария с различни насмешки и критични забележки. Затова тя препочитала да работи вечер, сама. Веднъж, идвайки за пореден път в моргата през нощта, тя в отчаяние решава, че не може повече да се занимава с това. Прибирайки се у дома през парка, тя вижда просякиня с дете. Тези хора живеели в голяма нужда. С какво можела да им помогне Мария? А освен бедняците в цяла Италия, има много нуждаещи се по целия свят. Как да помогне на всички? И Мария се връща към медицината, в която вижда възможност да помага на хората и с това започва нейната мисия на земята.

А в собственото й семейство има разногласия. Независимо от голямата подкрепа на майката, бащата не одобрява избора на дъщеря си и дори не разговаря с нея. Затова Мария се издържа сама като работи през свободното си време. При това тя се учи добре и преподавателите са доволни от нея.

На защитата на дипломната си работа тя трябвало да изнесе лекция. Интересно е, че нейният баща не знаел за това и, срещайки свой приятел по време на разходка, решил да отиде с него в университета. След лекцията неговата дъщеря била засипана с овации. Виждайки това признание от публиката, Александър Монтесори простил на Мария и най-после те се помирили.

И ето тя получава диплом диплом на първата жена лекар и започва да се занимава с частна практика. Тя специализира в областта на хируругията и психиатрията, а тъй като пишела и трудове за деца, специализира и в областта на педиатрията.

Не минава много време и Мария Монтесори става известна като много сериозен и грамотен лекар, способен да окаже помощ в сложни ситуации. Тя казвала: Аз съм известна не заради моите постижения, а заради моята настойчивост и противопоставяне на трудностите.

На двадесет и седем годишна възраст тя постъпва на работа в психиатрическа клиника в Рим. Това става още един повратен момент в нейния живот. По него време децата със забавено умствено развитие били в психиатрическите клиники заедно с възрастните. Веднъж Мария вижда как след обяда децата обират трохите хляб от пода. Тази сцена потресла Мария, а съпровождащата я жена възклинала: Какви безобразни деца!. Но Мария Монтесори гледала на тази ситуация не с очите, а със сърцето си: децата нямало с какво да си играят. И тогава се появило предположението, че именно чрез ръцете децата развиват своя мозък. По-късно тази идея била потвърдена  на практика.

По време на работата си с умствено изостанали деца, Мария Монтесори намира книги на двамата французи Жан Пол Гаспар Итар и Едуард Сеген.Тя превежда сама техните работи, щателно преписвайки на ръка в дебели тетрадки 600 страници. Тези работи я вдъхновили. Именно от Сеген Мария узнава, че ако занятията се провеждат по специална методика, то от сто идиота двадесет и пет стават, по същество, нормални хора. Тя интуитивно чувства, че тази методика може да се приложи и към нормални деца.

Тя създава специално училище, а след това и медико-педагогически институт за умствено изостанали деца от бедни семейства и сираци, където разработва и прилага разнообразни дидактически материали, влезли в историята като златния материал на Монтесори. Благодарение на това става възможно онеправданите деца да се учат също толкова успешно, колкото и нормалните ученици.

Първото нещо, което тя изготвя, това са цилиндричните блокчета. Те били направени от цяло парче дърво с направени в него отвори, в които се поставяли дървени цилиндри с диаметър от един до десет сантиметра. Необходимо било да се извадят всички цилиндри и да се дадат на детето да ги постави според размера им. Три годишните малчугани правели това отново и отново повтаряйки едно упражнение повече от 40 пъти. За да утолиш жадата си не е достатъчно да видиш водата или да я опиташ, трябва да изпиеш количеството, от което организма ти има нужда. За да удовлетвориш вътрешния си глад, психичната жажда, не е достатъчно да видиш за малко вещите или да чуеш тяхното описание, необходимо е да ги вземеш и да ги ползваш толкова, колкото е нужно, за да удовлетвориш потребността на вътрешния живот. Този факт е основната психическа конструкция и единствения секрет на обучението. Външният обект е трамплин, върху който се упражнява ума и тези вътрешни упражнения сами по себе си стават цел на дейността. Мария Монтесори установила, че само след много повторения на едни и същи действия у детето се изработва навик, а след това става усъвършенстване на този навик и чрез движението мозъкът се развива и възникват нови невронни връзки. Съвременните учени потвърждават този извод на Монесори.

През 1900 година, на състоялата се в Рим своеобразна олимпиада, учещите в началното училище питомци на Монтесори превъзхождали децата от обикновените училища по писане, броене и четене. Това било като гръм от ясно небе. Истинско чудо нарекъл това събитие английският посланик в доклад до британското Министерство на външните работи. Но тя казала: Нека да помислим какво липсва в обикновеното образование щом умствено изостанали деца могат да показват такива резултати?. Тя разбрала, че методът с пипането и назоваването на предметите развива детето. Най-важното е да се разбуди човекът вътрешно, истинското образование трябва да въздейства на духа това е главното откритие на Монтесори.

През 1898 година на Мария Монтесори и се ражда извънбрачно дете. Синът Марио - е възпитаван на село. По него време неможело да се признават извънбрачни деца, иначе край на кариерата. Има версия за това защо Мария Монтесори не се омъжила майката на избраника не дала съгласието си за този брак.

Когато Марио навършва 10 години, Мария го взема при себе си. Оттогава той живее с майка си и става продължител на нейното дело.

Стремейки се да се опре на съвременните научни знания тя отново постъпва в университет във философски факултет, където изучава експериментална психология и едновременно преподава педагогическа антропология.

Следващият етап от нейното развитие е като завеждащ катедра по антропология в Рим. Написва книгата Психологическа антропология. Чете лекции на тема Истинското обучение помага да не се осъжда, истинското обучение дава на детето енергия, а не го обесилва. Едно от нейните определения истинското обучение помага на живота да тече.

Мария оставя работата с децата с аномалии и посвещава дейността си на работа с нормални деца, които в училище са в значително по-лошо състояние, отколкото нейните възпитаници, страдащи от отклонения в своето развитие.

В 1907 година се появява възможност Мария Монтесоври да провери действието на своята система върху здрави, макар и занемарени деца. На този смел педагогически експеримент се решава не Министерството на образованието, а италианският милионер Едуардо Таламо в Сан Лоренцо. В кварталите, където живеят работниците в неговите текстилни фабрики се открива Дом на детето. Към класовете на дома се насочват 50 малки дивачета, сквернословещи и чупещи мебелите и дидактическите пособия. Само след няколко месеца става възможно тези деца да бъдат показани на най-взискателна публика, комисия. Те работили толкова спокойно и съсредоточено, че някои от наблюдателите сметнали това за признак на жесток деспотизъм и съвсем не можели да повярват, че това поведение е в резултат на предоставената на децата свобода на действие.

През 2007 година се навършват 100 години от първото училище на Мария Монтесори за нормални деца. Не й е било лесно, тя започва своята работа само с няколко единомишленици около нея. Малко от педагозите по него време са я разбирали нали тя нямала педагогическо образование, а лекарите я презирали защото не работела по специалността си.

Мария Монтесори първа в света изработва мебели по размерите на децата. Тя буквално извършва революция в педагогическата дейност, като наема дъщерята на портиера в своето училище, която нямала специално образование, не е ходила на обучение за представяне на материала. И днешната практика на обучение на педагозите на Монтесори показва, че заедно с постиженията на метода, неговата същност, усвояването на представянето на уроците и материалите, учителите преминават терапия, която може да се сравни с развитие и изцеление на духа.

Мария Монтесори казва, че експериментира без да знае до какво ще доведе това. Правейки непрекъснато опити не над децата, а над материалите, тя все повече и повече ги усъвършенства. В основата на своя метод тя поставя наблюдаването на децата и на техните потребности, предоставяне на децата на специална среда за подготовка, в която те правят свой собствен избор с какво да се занимават, а възрастните не бива да им дават указания.

Изборът се подсказва от инстинкта, който природата дава на всеки, като водач в психическото му израстване; ръководената от инстинкта дейност се развива с голяма енергия и с максимален ентусиазъм, благодарение на което децата без всякаква умора изпълняват такива неща, каквито на учителката не й се е присънвало да иска от тях.

Изпълнението на интересно за детето упражнение винаги го довежда до максимална концентрация. В такъв момент през детето минава поток от ментална енергия, както казва мадам Каспари, ученичка на Монтесори, живяла с нея 11 години в Индия и взела активно участие в разработването на стадиите на развитие на детето и която внесла много музика в процеса на обучение. По време на концентрацията в детето се съединяват два потока енергия психическа и физическа и това винаги е благо, това е изцеление и здраве. Мария Монтесори казва, че ако можехме да отгледаме поне едно поколение от такива здрави и свободни хора, животът на планетата би се променил неузнаваемо.

Методът не е създаден от Мария Монтесори изведнъж. Това е продължителен процес на наблюдения. Мария Монтесори открива, че децата обичат порядъка, дисциплината. В първото и училище материалите се намирали в заключен шкаф и учителят сам ги вадил от там и ги раздавал на децата. И веднъж Мария Монтесори видяла, че когато учителката се разсеяла, децата се опитали сами да отворят шкафа и да приберат нещата. А учителката казала: Не, седнете, аз сама ще прибера всичко. Тя решила, че децата са непослушни. Мария Монтесори гледала с очите на сърцето си и видяла, че децата следват своя вътрешен порядък. На следващия ден учителката закъсняла, предния ден не затворила шкафовете, и децата сами взели материалите. Учителката се разсърдила, казала на децата, че са  крадльовци и се оплакала на Мария Монтесори. Но Мария Монтесори гледала с очите на сърцето си и видяла, че децата следват своя вътрешен порядък, че децата са способни да направят свой свободен избор, който утолява тяхната жажда за развитие. И навярно за пръв път в историята на педагогиката децата свободно се движели из класната стая и сами решавали с какво да се занимават.

Имало такъв случай. Намерили ли се богати дами, които решили да помогнат на Мария Монтесори и купили за нейното учлище скъпи играчки. Мария Монтесори им благодарила и занесла подаръците в класната стая, но децата предпочели материалите. И тогава тя стигнала до извода, че децата предпочитат да работят над себе си чрез игрите. Посетителите и гостите предлагали на децата сладки, но те отново предпочели материалите. Мария Монтесори разбрала, че децата усещат сладостта на своето вътрешно развитие.

Мария Монтесори показала на децата как правилно да се секнат, те видели, че това е красиво и й ръкопляскали за това, че им помогнала да се справят с тази неловкост и проблем. И в този момент тя разбрала, че за децата е важно чуството за собствено достойнство и че са й благодарни.

Много хора смятали материалите за уникални. Но успехът на метода не е в материалите, а в естествения спонтанен интерес на детето към една или друга работа, към едно или друго занимание.

В училището момчетата и момичетата спонтанно се учили да четат и пишат като прокарвали пръсти по контурите на буквите. Мария Монтесори сравнявала организираността на децата с организираността на Вселената, в която всеки има своето време. Тя приемала децата за свои Учители.

Материалите, преподаването на уроците представянето на материалите по метода на Монтесори, дава възможност на децата да станат независими от възрастните, премахват наградите и наказанията, което води до развитие у детето на чувство за собствено достойнство и уважение към другите. Наличието на различни възрастови групи води до поява на навици за общуване в социума, към сътрудничество, позволява им да се учат едно от друго, а проявата и развитието на талантите на всяко малко дете в атмосфера без насмешки и критики не позволява да се появи завист и съперничество.

Пре 1909 година е написана първата книга и са открити курсове за обучение на педагози. В следващите години се откриват школи по целия свят САЩ, Аржентина, Санкт Петербург.

След нейната триумфална лекция в САЩ през 1913 година, изобретателят на телефона Александър Бел и неговата жена основават във Вашингтон образователна Монтесори-асоциация, чиито попечител става дъщерята на президента на САЩ Уилсон. По време на второто си пътешествие в Америка Монтесори се изказва в Карнеги-хол и получава 2 златни медала на Панамско-тихоокеанската изложба в сферата на образованието.

След това Европа най-накрая признава нейната значимост. В 1922 година правителството на Италия я назначава за държавен училищен инспектор. А в 1923 година нейният син Марио се обръща към Мусолини, резултат на което училищата Монтесори получават държавна подкрепа и дотации. Популярността на метода на Монтесори в Европа расте. Канят я в Испания където Мария основава институт, в който се водят занимания по проблемите на религиозното възпитание. В Лондон се откриват курсове за подготовка на педагози. Именно там тя се запознава с Ганди, който посещава курса през 1932 година. По това време отношенията на Монтесори с фашисткото правителство на Италия окончателно се развалят.

Много приятели от Америка я канят да отиде при тях, но тя не иска да бъде свързвана с която и да е страна тя се смята за гражданин на света. Мария Монтесори разбира, че да се постигне мир е възможно само чрез децата.

Един от нейните почитатели е Зигмунд Фройд. Там, където е Монтесори, аз не съм нужен. Ерик Ериксон е един от нейните ученици.

През 1934 година Мария напуска родината си и се настанява във Испания, откъдето я прогонва гражданската война. Началото на световната война я застига в Англия откъдето я интернират като гражданин на противникова държава.

Положението спасява едно предложение на теософското общество да посети Индия. Именно там тя прекарва годините на войната. Мария Монтесори носи в продължение на 20 години траур след смъртта на майка си и едва в Индия облича белите одежди. Тя казва, че само в тази страна хората са духовно готови за нейния метод. Тук тя не само развива своите идеи, но и изгражда следващата учлищна степен на своя метод за деца от 6 12 години. Тя вече е разработила своя периодизация на детското развитие, наистина много съзвучна  с идеите на Жан Пиаж, с когото е дружила. Мария смята, че на смяна на сензорното изследване, у децата на възраст от 6 12 години идва развитието на логическото мислене. За детето е важо да узнае не само какво е това?, а и защо това е така?

В продължение на три години я представят за номиниране за Нобелова премия.

Тя се обръща към човечеството: Имаме проблем в центъра на вниманието на цивилизацията се намират възрастните, но ако властите насочат своя поглед към децата, към душата на детето, ние ще можем да създадем мирен свят. Образованието е средството към мира.

След завършването на войната тя се връща в Европа и навсякъде след нея възникват школи на Монтесори.

Продължава напрегнатата научна работа. В своя сборен труд Разумът на детето(1952 г.) М. Монтесори създава не просто ново явление в педагогиката развиване на децата през първите три години, а като че ли открива нова планета, населявана от удивителни същества приличащи на хора, но едновремнно с това напълно различни.

Към третата година децата вече залагат в себе си основите на човешката личност и имат нужда от специална помощ от обучаващо възпитание. Успехите постигнати от тези малки деца са толкова големи, че тригодишното дете може вече да бъде признато за оформен човек. Сравнявайки способностите на децата и възрастните, психолозите твърдят, че на нас ще ни трябват шестдесет години напрегната работа, за да постигнем това, което детето постига само за три години.

В противовес на господстващия снизходителен подход към кърмачетата какво, казват можеш да вземеш от тях педагогът-хуманист  вижда именно в тази възраст огромни потенциални възможности за формиране на човешката личност и нарича периода на развитие от 0 6 години усвояващ разум.

Жизненият път на Мария Монтесори свършва през 1952 година в Холандия, където е погребана, но нейните идеи продължават да шевстват по света. Вторият пик на нейната популярност започва в края на петдесетте години и продължава и до днес. Днес в света съществуват няколко стотици хиляди школи на Монтесори. В Хонландия, където действа център за подготовка на педагози по системата на Монтесоври, те са повече от 200, но най-много такива школи има в Индия. В САЩ, Европа, Русия(Санкт Петербург, Омск), Китай работят специални фабрики произвеждащи нейните дидактически материали.

В Русия първите сведение за успехите от педагогическия експеримент на Мария Монтесори достигат още през 1910 година. През 1913 година се появява нейната книга Домът на детето. Метод на научната педагогика. Първата практическа стъпка по пътя на реализацията на идеите на Монтесори е направена от Юлия Ивановна Фаусек(1863 1943). В Съветска Русия методът на Монтесори е официално забранен през 1928 година. По същия начин, както и в нацистка Италия, на тоталитарната система на нашата страна не са били нужни свободни, самоопределящи се хора.

В Русия системата на М. Монтесори се връща едва през 1992 година. В 1998 година заместник директорът на Центъра С. Сумнителна се среща в Мюнхен с генералния секретар на AMI Ренилда Монтесори и получава одобрение за откриване в Москва на Асоциативна AMI курс за подготовка на учители за предучилищна подготовка.

Като помага на природата, човекът се издига на следващата степен тъй като движението е нагоре такъв е законът на живота. Именно децата създават тази прекрасна стълба водеща все по-нагоре и по-нагоре. Законът на природа това е порядъкът; когато порядъкът дойде, разбираме, че сме достигнали порядъка в света. Ясно е, че природата включва мисия, която тя е поръчала на децата да ни подбудят нас, възрастните, за постигане на висшето ниво. Децата ни водят към висшите нива на развитие на човешкия дух и чрез това се решават материалните проблеми.

Това не е назидание, а по-скоро напомняне, а за нашите учители е призив, вид обучаваща програма, нашата единствена програма:

О, Господи, помогни ни да вникнем в тайните на детството, за да опознаем детето, да го обичаме и да му служим според законите на Твоята справедливост и да следваме Твоята воля!

 

 

Списък на използваната литература:

 

  1. Лекции Мэри Эллен Манц в Санкт - Петербурге, 2007 год;

  2. М Монтессори Мой метод. Метод научной педагогики;

  3. М. Монтессори Дом ребенка. Метод научной педагогики;

  4. М. Монтессори Дети другие;

  5. М. Монтессори Помоги мне сделать это самому. 

 

 

 

 

http://sirius-ru.net/

http://sirius2.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко mtv757@yandex.ru

Мир, Светлина и Любов!