Трябва да дадем възможност на Бог да се проявява чрез нас

АЗ СЪМ Конфуций, дошъл при вас чрез този посланик.

Дойдох да ви дам наставления в науката Божествена Мъдрост. От времето на моето въплъщение на Земята са минали стотици години. Аз се радвам на предоставилата ми се възможност да повторя на благодарната аудитория думите на моето Учение.

Винаги е по-добре да се слушат думите от първоизточника, отколкото да се доверявате на трактовката на тези думи от хора, които си мислят, че са постигнали висока степен на познание на мъдростта. Но те се намират в подножието на върха на Божествената Мъдрост и суетата на живота постоянно отвлича вниманието им и не им позволява да направят нито една крачка в посока към този връх.

Мисля, че няма да бъде така с онези, които четат тия редове. Вие ще можете за известно време да се откъснете от заобикалящата ви илюзия и да се съсредоточите върху непреходните Истини, които никак не са свързани с вашето време, с вашата страна и обкръжението, към което принадлежите.

Постарайте се да се съсредоточите върху своето сърце. Върху ударите му. Послушайте дишането си. Вдишване… Издишване…

Работата на сърцето ви и вашето дишане не са свързани по никакъв начин с държавата, в която живеете. И никак не са свързани с тази роля в живота, която изпълнявате.

Същото е и с Божествената Истина. Тя съществува сама по себе си и не зависи от вашето съзнание и от вашите мисли.

Тогава защо съществувате, ако този свят може прекрасно да мине и без вас? Задавали ли сте си този въпрос? Питали ли сте се някога, защо живеете?

Мисля, че поне един път в живота този въпрос е стоял пред всеки от вас. За мнозина този въпрос е стоял така настойчиво и така често, че търсенето на смисъла на живота буквално се е превърнал за тях в смисъл на живота им.

Вие сте прави, мои възлюбени, достойна задача е да разберете защо живеете и защо съществува всичко, което ви заобикаля.

Когато бях във въплъщение, бях буквално обладан от този въпрос. Имаше дни, когато не си намирах място, опитвайки се да намеря отговор отново и отново.

Аз бях вярващ човек и се придържах към мирогледа, който бе приет в моето общество. Докато не разбрах, че този мироглед е създаден от също такива хора като мен. С времето аз започнах да разбирам, че съм несъвършен и затова всяка моя мисъл ставаше несъвършена още преди да съм я изказал на глас. Защо съм несъвършен? И защо, колкото и да се старая, не мога да преодолея тези несъвършенства в себе си?

Познати ли ви са тези въпроси? Вие също ли сте си ги задавали?

С течение на времето отговорът на този въпрос залегна в основата на системата за обучение, която давах на хората, искащи да се учат при мен.

Ясно осъзнавах, че вътре в мен има Висша, по-съвършена част от мен. И аз мога да общувам с тази част от мен самия. Обаче осъзнавах, че сам преча на проявлението на тази моя част. Не някой извън мен, а аз самият.

Предполагах, че аз и всички живи същества сме създадени по образа на този, който е създал този свят и който по своето положение се намира неизмеримо по-високо от нас. И ние всички сме свързани с него и съставляваме неразривно Единство. По същия начин, както аз имам своя Висша част, този Творец и Създател на Света има своя Висша част и своя низша част. И тази Негова низша част съм аз във въплъщение. Това съм аз във въплъщение, и всички други същества във въплъщение, и цялата Земя, която виждах, докъдето ми стигаха очите.

Ние всички бяхме Той във въплъщение.

И Той чрез нас живее и твори, и опознава. Той познава Себе си чрез нас, чрез всяко живо същество.

Ние всички сме Негови клетчици и капилярчета. Ние съставляваме неговото тяло. И ние всички сме свързани с Него и помежду си.

Всичко, което ни разделя един от друг и от Единството с Него, трябва да се преодолее.

Затова аз учех и продължавам да уча и сега само на едно просто нещо. Каня всеки от вас да се заеме с работа над тази част от себе си, която му пречи да стане едно с Твореца. Над тази част от вас самите, която ви отделя от състоянието на пълно единение с Бога, със Създателя, с Атмана, с Висшия Разум. Не е важно как ще наречете това, част от което в действителност сте вие самите.

Вие не можете да правите нещо вместо някой друг. Вие не можете да заставите друг човек да прави това, което е нужно на вас. По-точно, вие можете да го направите, но за това трябва да проявите насилие. Ще ви се наложи със сила да заставите някого да работи за вас или да изпълнява вашите заповеди. Не е важно дали това е груба физическа сила или силата на написания от вас закон.

Опитайте обаче в своето тяло да накарате сърцето си да диша, а белите дробове да движат кръвта по кръвоносната ви система.

Няма да се получи. Ако се обърнете към историята ще видите, че цялата история се състои именно от такива моменти, когато някой се опитва да застави другиго да прави това, което на него му е нужно. Оттук са войните, оттук е проявата на всяка несправедливост в света.

В основата на тази несправедливост винаги стои желанието на някого да направи нещата така, както на него му е нужно.

Върнахме се към темата за собственото си несъвършенство.

Когато бях млад, действително мислех, че мога със силата на своята убедителност и с личния си пример да вдъхновя света да се измени. Загубих много сили и енергия, опитвайки се да убедя хората как трябва да действат, как трябва да се държат.

Не ми достигаха силите да убедя хората да постъпват така, както на мен ми се струваше, че е разумно да постъпват.

Тогава се опитах да действам заедно с хората, които приемаха моята система от убеждения. Но както и преди, силите ми не достигаха.

Повярвайте ми, вложих много сили, за да убедя хората, че живеят неправилно и поне само да ме изслушат как си струва да живеят.

Минаваше година след година, десетилетие след десетилетие, а ситуацията в света не се променяше, колкото и да се стараех и колкото и усилия да влагах.

Защо?

Аз бях само малка песъчинка, малка клетчица в организма на тази Вселена. Опитвах се да убедя цялата Вселена, че трябва да живее по моите закони.

След много десетилетия най-накрая разбрах, че единственият човек на цялата Земя, който ми е пречел, съм бил самият аз. Това е било моето прекалено тщеславие и прекалената ми увереност, че съм разбрал цялата Истина и мога да уча другите на тази Истина.

Моят външен човек вместо да се подчини на закона, който действа в тази Вселена, се опитваше да застави цялата Вселена да живее по неговия закон.

Разбрах главната Истина. Трябва да ви кажа, че си е струвало да загубя цял живот, за да осъзная тази Истина.

Безсмислено и безполезно е да налагаш свои закони в този свят, в който живеем. Ние трябва да се подчиним на Закона, който стои в основата на тази Вселена и който вече е създаден в момента на нейното сътворяване.

Законът изисква от нас да се откажем от желанието да проявяваме себе си, своето его в живота си, изисква да направим всичко зависещо от нас, за да дадем на Бога да прояви себе си чрез нас.

Тогава ще можем да възстановим нашето Единство. Тогава ще можем да участваме в реализацията на замисъла на Твореца на тази Вселена.

Това е задачата и работата, която всеки трябва да изпълни. Няма нито един човек в цялата Вселена, който би я изпълнил вместо вас. Затова тази работа е най-важната. Изпълнението на тази задача е смисълът на вашия живот, който вие търсите извън себе си и не можете да намерите.

Давам ви плода на моите размишления по време на моя земен живот. Но аз не мога да ви накарам да ядете този плод. Това трябва да направите сами.

Никой извън вас не може да свърши тази работа вместо вас.

Оставям ви. Много се надявам, че дадох вярна насока на вашата мисъл.


АЗ СЪМ Конфуций.