– Учителю, защо ние правим толкова много за света, а той никак не се е променил? Като че ли дори е станал по-лош.

 – Ще ви отговоря с една притча.

Живял на света един човек. Намислил той да спаси света. Свише му било казано, че новият свят ще дойде, когато се повишат вибрациите на физическия план.

И започнал да мисли човекът, как да направи това.

Дошла му мисълта да отлее голяма камбана, звукът на която да се чува от единия до другия край на Земята.

20 години се трудил той, подбирал различни метали, смесвал ги, за да получи ударната мощ, формата на камбаната и необходимото качество на звука, способно да промени вибрациите на пространството.

Най-накрая камбаната била готова.

Много хора дошли да видят тази камбана.

В точно определения ден и час човекът обявил, че камбаната трябва да започне да звъни.

Но колкото и да се опитвал да раздвижи езика на камбаната, не успявал – силите не му достигали.

Тогава човекът започнал да вика хората на помощ. Но нито двама, дори трима човека не можели да раздвижат езика, за да се разнесе звук. Хората си заминавали, идвали други и те също си заминавали. Така и не се събрали достатъчно хора, който да накарат камбаната да звъни.

Натъжил се човекът и тръгнал да види с какво толкова са заети хората, които си заминали и не накарали камбаната да звъни.

За свое учудване видял, че всеки от тях си направил малко звънче. Някой го закачил на ухото си, друг го сложил върху олтара си, трети го надянали на котката или на кучето си…

Но звукът от тези звънчета бил много слаб и понякога го чувал само собственика на звънчето. А вибрацията на малките звънчета не можела да промени пространството, тъй като нямали необходима сила и не били с необходимото качество…

Натъжил се човекът. Имало достатъчно хора, които да променят света и той да стане по-хубав. Но всеки от тях предпочел да се занимава със своите звънчета, вместо да удари камбаната, която можела да промени света.

Т.Н. Микушина, 5 април 2022 г.

На един вече не много млад човек му дошло времето да извърши преход.

Една сутрин при него дошла Смъртта.

Но Тя видяла, че човекът пее мантри и танцува.

„Ще дойда друг път“ – помислила си Смъртта.

Но и на следващия ден човекът пеел и танцувал.

Смъртта ходила-ходила, накрая и омръзнало.

А човекът и до сега танцува и пее!!!

Когато пеем мантри на Шива, ние ставаме Шива.

А Шива е безсмъртен!

Т.Н. Микушина, 14 ноември 2021 г.