Необходимо е да определите кое за вас е по-важно: този свят или Божествения свят

АЗ СЪМ Бабаджи. Аз отново дойдох при вас.

И днес дойдох, за да поговорим сериозно. До лятното слънцестоене останаха броени часове. И Божествената възможност, която беше предоставена на човечеството в хода на тази мисия на Светлината, приближава към своя край.

На нас ни е тъжно. Не зная как се чувствате вие.

От времето на обръщението на Владиците към народа на Русия изминаха 3 години. Ние наблюдавахме. И аз в това число, наблюдавах. Защото и досега пред очите ми стои моето последно въплъщение. Аз имах възможност да бъда проводник на Божествената енергия. И благодарение на тази енергия привличах твърде много хора, които отскачаха при мен да похапнат от Светлината. Аз виждах същността на всеки от тях. Четях техните мисли и знаех за техните души дори това, което те самите не знаеха за себе си и което се притесняваха сами пред себе си да признаят.

Всички тези хора, които идваха при мен в Ашрама от различни страни по света, основно бяха притеглени от Светлината. А също им беше интересно и да участват в множеството красиви ритуали, които провеждах, и в пеенето на бхаджаните.

Разбира се, много европейци бяха привлечени от екзотиката. Но аз винаги се придържах към курса, който носех вътре в мен. И понасях всички външни поклонения и почитания, защото разбирах, че на много хора това им е необходимо – външното почитание към Гуру. Защото това беше нивото на развитие на тези хора.

Няколкостотин човека идваха при мен в Ашрама всяка година. И сред тези стотици хора имаше само няколко човека, които в действителност ме почитаха като свой Учител и споделяха моята мисия.

Сега ние дойдохме в друга страна, в Русия. И методът, който ползваме, е различен. Ние даваме послания. Защото повечето хора, които използват Интернет или четат книги, възприемат енергиите чрез словото. И за тях е важна не толкова енергийната съставляваща на нашите послания, колкото менталната храна за плътския ум.

И вече не няколкостотин възприемат нашето Учение, а десетки хиляди хора по целия свят.

А ситуацията се повтаря. Твърде много са онези, които идват да погледат чудото, но много малко са онези, които истински са предани на делото, което осъществяват Владиците, и още по-малко са хората, които са предани на нашия посланик.

Външният представител на Йерархията е ключова фигура в този процес. И това как хората възприемат нашия представител и Учението, което дава той – или разкрива Божествената възможност за развитие на цялото човечество, или я прекратява.

И така, имаше срок – три години, отпуснат за това нацията да се погрижи за посланика. Какво се случи през това време?

Две години нашият посланик се занимаваше със строителство. Третата година премина в непрекъснати съдебни дела. Във времето между делата тя се занимаваше със стопански въпроси: поправяше санитарната техника, обработваше полето и ремонтираше онова, което се нуждаеше от ремонт в момента.

Навярно всичко това са необходими неща, и като всеки труд, насочен към Общото Благо, те създават нетленен запас от съкровища на Небесата за нашия посланик.

А нацията? Нацията се лиши от най-главното: от предаването на живото Слово, от обучения и семинари.

Сега се поставете на мястото на Възнесените Владици. Ще продължавате ли да влагате енергия в работа, която не ви донася очаквания доход? Нашето разбиране за доход се различава от вашето разбиране за доход. Вие кой знае защо смятате, че цялата работа е в парите: има ли пари, ще има всичко. Обаче под доход ние разбираме прираст в нивото на съзнанието на нацията. И има критерии, по които ние можем да съдим за това ниво на съзнание. Главният критерий е отношението към посланика на Словото.

Ползва ли се нашият представител на Земята с дължимото уважение?

Има ли хора, които строят своя живот по Учението, което даваме ние?

Вие може да ме убеждавате, че действате в съответствие с полученото Учение и правите всичко, което казват Владиците: четете Розарии, строите жилища сред природата, занимавате се с образование на децата и младежта.

Навярно всичко това действително се прави. Но се прави на нивото на художествената самодейност. Така, както вие го виждате от вашето ниво на съзнание. А ние бихме искали това да се прави така, както ние го виждаме от нашето възнесено състояние на съзнанието. А именно: има маса подводни камъни и водовъртежи, които е необходимо да се отчитат. По същество всяка крачка трябва да се обмисля и да съответства на Божественото направление и на Божествените образци. А вие мерите всичко със своите човешки мерки. Така ви е по-лесно. Не е нужно да променяте нищо вътре в себе си. И скоро, сигурен съм, търгашите от лукавия ще продават общини „до ключ” или ашрами „до ключ”.

И така ще става, ако не се замислите защо ви е всичко това, без най-важното нещо: нивото на съзнание, което е необходимо да достигнете.

А критерият за вашето ниво на съзнание е отношението ви към нашия посланик. Не е възможно да получавате Учение и да се отнасяте пренебрежително към източника на Учението. Всичко, което получавате, тутакси пред очите ви ще се превръща от злато в пепел.

Почитанието към Висшия източник е необходимо условие.

Три години ние давахме нашето Учение независимо от всички препятствия, които стояха на пътя ни. Независимо от строителството, независимо от съдебните дела.

Обаче ще има ли полза от това наше обучение?

Законът е неумолим. Новото ниво на съзнание можете да получите само тогава, когато получавате знанията си въз основа на чувството на безусловна Любов към Учителя и на Преданост към Владиците.

И ние няма да понижаваме нивото на нашите изисквания към учениците в угода на егото на този или онзи индивид, който иска и на Бога да служи, и себе си да не забравя.

Необходимо е да определите кое е по-важно за вас: този свят или Божественият свят.

И цялото привидно многообразие от избори, които правите всеки ден, се свежда само до този един главен избор.

Ние държахме вратите на Божествената възможност през цялото това време широко отворени. А сега цикълът се смени и настъпи друг етап.

Кармичното Ръководство ще направи своите изводи и ще вземе решение още в близките две седмици.


АЗ СЪМ Бабаджи.