Напомняне за отговорността

АЗ СЪМ Санат Кумара, отново дошъл при вас чрез моя Посланик. Дойдох днес и се радвам да ви съобщя, че благосклонността на Кармичното Ръководство ми позволи да ви дам днешното послание. Знаете, че по това време се провежда заседание на Кармичното Ръководство. И знаете, че това заседание се провежда два пъти в годината – по време на лятното и зимното слънцестоене. Навярно не ви е безинтересно да научите последните новини от това заседание?

Е, аз дойдох да ви ги съобщя. Днес ние приехме решение работата по предаването на послания чрез нашия Посланик да бъде продължена. След приключването на предишния зимен цикъл диктовки[1] , ние трябваше да видим доколко сте готови за изпълнение на нашите планове във физическата октава. Внимателно наблюдавахме всичко, което се случваше. За съжаление вашето отношение към нашите планове и поставените от нас задачи понякога е огорчаващо. Ние сме готови на сътрудничество с вас и ви даваме указания и препоръки. Но всеки път отново и отново се срещаме с вашата мудност и понякога с пряко саботиране на нашите планове. Ние избираме внимателно човека, намиращ се във въплъщение и го подготвяме за определена мисия в продължение на много години. Някои от вас вече идват във въплъщение с готови мисии. Вие сами поемате тези мисии върху себе си. Сами се устремявате към въплъщение. Минава известно време преди да откриете на физическия план нашето Учение и да се приближите много близо до изпълнение на целта на своето въплъщение. Понякога е достатъчно да приложите съвсем незначителни усилия и задачата ще бъде изпълнена.

В съответствие със Закона, едновременно с пристъпването ви към изпълняване на работа за Братството, при вас идват съблазните от външния свят. Вие получавате алтернативен вариант за развитие на събитията. И на вас ви се предоставя възможност да направите избор. Разберете, това става автоматично. Така действа Законът. Предоставя ви се възможност сами да направите избор: или показвате Устременост, Преданост и Упоритост и оставате на Пътя, проявявайки чудеса от Самоотверженост, Безкористие и Служение, или се поддавате на съблазните, които вашият свят услужливо ви предоставя и тогава избирате по-дългия, лъкатушещ път, който в много случаи не води доникъде.

Затова винаги когато идваме, ние се стараем да ви предупредим за грозящата ви опасност. На вашия ум му се струва, че е нормално да прави това, което прави голямата част от човечеството. Вие сте млади, изпълнени със сили и енергия, защо да не поживеете малко за себе си, защо да не получите удоволствия от живота?

И веднага щом в главата ви тихо възникне подобен въпрос, вие мигновено започвате да се смъквате от достигнатото от вас ниво на вибрации. Устремявате се по хлъзгавата пътечка, която води към урвите на страданията и несгодите. Разберете, вие сами създавате за себе си обстоятелствата на този и следващите си животи.

Веднага щом се открие пред вас възможност да служите на Братството, едновременно с това възниква съблазън, която ви отклонява от Пътя. И когато се поддадете на нашепването на плътския ум, вие губите нивото на вибрации и когато вашето Висше Аз, вашият Учител на физическия план или дори ние самите идваме, за да ви кажем за вашето заблуждение, вие не ни чувате. Вие не желаете да чувате.

В момента, когато се намирате на кръстопът, вашият Учител на физическия план винаги вижда ситуацията и ви казва за нея. И вие отново избирате: да следвате Учителя или да следвате нашепването на плътския ум.

Ние ви даваме патерици, грижим се за вас като досадни бавачки, но вие се отскубвате от грижливите ръце и се устремявате към търсене на приключения, наслаждения и всичко онова, което искате да получите от физическия свят.

Разберете, това, което е добро за голяма част от човечеството – придобиване на житейски опит и игра в илюзията – за онези, които са се приближили към нас, към нашия Посланик, се явява грубо нарушение на Закона.

Представете си, че сте малко дете и си позволявате да вършите лудории. Вашите родители и по-възрастните от вас ви гледат спокойно и се стараят да ви поучават. Но когато пораснете и продължавате да вършите същите лудории, присъщи на малките деца, тогава не ви се позволява да правите това. Представете си, че сте дете, което е взело чужда играчка, защото му е харесала, и си я отнесло у дома. Вашите майка или татко, или баба и дядо непременно ще ви кажат, че не трябва да се вземат чужди играчки, ще вземат играчката и ще я върнат на плачещото дете, останало без любимата си играчка.

Но когато сте достигнали зряла възраст и се опитвате да си присвоите вещ, която принадлежи на друг човек, тогава обществото ви наказва, понякога много строго. Затова не си търсете оправдания в това, че другите хора се отдават на радостите и утехите на живота. Върху вас лежи съвсем друга отговорност, в това число и кармична. Защото вие сте достигнали зрялата възраст на синове и дъщери на Бог.

Сега, когато с пълен ход върви строителството на Ашрама на нашия Посланик, помислете дали сте направили всичко, за да ни помогнете в нашето строителство. Колко често изобщо си спомняте в суетата на вашия живот за това, че ние осъществяваме проект на земята на Русия.

Можете ли да си представите, че минават цели столетия, докато ние се стремим и не можем да осъществим нашите планове. И ето, когато най-накрая се предоставя възможност за осъществяване на замисленото, при вас възникват по-важни грижи: отивате с любимото момиче на море, заминавате в планината на туристически поход, харчите пари за купуване на автомобил или някаква друга престижна вещ.

Призовавам ви да се отнасяте много внимателно към всички свои постъпки. И ви предупреждавам, че от този момент вашата кармична отговорност се удвоява.

Много скъпо ни струва всяка крачка във физическия свят, за да можем спокойно да наблюдаваме как прахосвате своето време, своите пари, своя живот, в гонитба за ненужни вещи, дрънкулки и наслаждения.

Аз дойдох днес при вас и целта на моето посещение беше да ви напомня още веднъж за задълженията, които поехте преди да се въплътите и за задълженията, които поемахте върху себе си в порив на ентусиазъм съвсем неотдавна, когато четяхте нашите послания, и за които тутакси забравяте, веднага щом ви попадне поредната играчка във вашия свят.

АЗ СЪМ Санат Кумара, с предупреждение за отговорността за вашите действия.


Звукозапис на диктовката. Текста чете Т.Н. Микушина.

 

 


 

[1]Цикълът диктовки от 20 декември 2007 г. до 10 януари 2008 г.