Пророчество във Фатима[1]

 

Фатима е местност в Португалия. Там през 1917 година Майка Мария се явила на три деца.
На снимката – трите овчарчета няколко дни преди последното Явление (октомври 1917 г.).>

В неделя, на 13 май 1917 г. три малки овчарчета – десетгодишната Лусия, деветгодишният Франциско и неговата сестра, седем годишната Жасинта от португалското село Фатима – пасли овце на полето Кова-да-Ирия. Изведнъж в небето проблеснала мълния и обръщайки се, децата видели лъчезарно явление. Онази прекрасна дама, която стояла върху лек облак, едва докосващ клоните на дърветата, била самата Мария. Оттогава тя започнала да се явява всеки месец.

По време на третото явление на 13 юли 1917 година прекрасната Дама казала на децата, че през октомври тя ще им открие коя е и добавила, че пак тогава Тя ще извърши велико чудо, за да повярват хората в Нея.

...слуховете за чудото растяли и към момента на последното явление на Девата на 13 октомври 1917 година, освен децата на полето се събрали от 50 до 70 хиляди души. Всички очаквали обещаното знамение, едни с насмешка, други с трепет.

Мария се явила на децата. Никой освен тях не я видял. В продължение на цялото явление валял дъжд. В края на беседата между Лусия с Девата, когато Мария започнала да се издига, Лусия извикала: „Погледнете към слънцето!“ Облаците се отворили, разкривайки слънцето във вид на огромен сребърен диск. То блестяло с невиждана сила. След малко, огромното кълбо започнало да „танцува“. Подобно на гигантско огнено колело, слънцето бързо се въртяло. После започнало да почервенява по краищата и да се плъзга по небето, въртейки се и разпространявайки около себе си червени снопове пламък. Всичко това продължавало около 10 минути. След това слънцето със зигзагообразно движение се преместило на мястото, откъдето започнало своя танц, връщайки се към своето обичайно място и обичайно светене. Слънчевото чудо било наблюдавано от много свидетели в радиус 4 километра от мястото на явлението.

Какво е съобщила Девата?

Първата тайна била в това, че Мадоната показала на децата още в далечната 1917 година портите на ада с мъчениците и дала поръчение да се молят и да се каят за греховете си.

- Видяхте ли ада, където попадат грешниците? - казала тя. – Ако хората правят това, което кажа, много души ще се спасят и ще настъпи мир. Войната (1914-1918 гг.) наближава към края си. Но ако хората не престанат да оскърбяват Господ, то при следващия папа ще започне нова война, по-лоша от тази.

Мадоната също така казала, че две от децата ще вземе със себе си. Те умрели скоро след това. Техните гробове се намират вътре в църквата във Фатима, отляво и отдясно на олтара. Лусия станала монахиня през 1928 година.

През 1930 - те години „тайните на Фатима“ привлекли вниманието и на самия Ватикан и целия католически свят.

През цялото това време Лусия пазела пророчествата на Дева Мария в тайна. През 1936 година тя направила първите записи, свързани с явлението на Богородица. Сестра Лусия завършила своите записи през 1943 година. Те незабавно били напечатани и станали много строга тайна. Ватиканът разкривал „тайните от Фатима“ постепенно.

От втората тайна Лусия разбрала, че на земята скоро ще дойде комунизмът и ще донесе със себе си многогодишно кръвопролитие. Мадоната също така казала, че Русия трябва да се върне към вярата. Ако Русия бъде спокойна, то целият свят ще бъде спокоен. Момичето било малко и неграмотно. Тя мислила, че комунизмът е лош човек.

- Когато видите нощ, осветена от непозната ярка светлина, то знайте, че това знамение ви е изпратено от Бог и означава, че наближава война.

- За да не бъде допуснато това, Аз дойдох, да поискам от вас да се посвети Русия на Моето Сърце и изкупителни причастия всяка първа събота от месеца. Ако се вслушат в молбата Ми и Русия бъде обърната към Бог, ще настъпи мир. Ако отново не я вземат под внимание, Русия ще разпространи своите грешки по целия свят, като предизвиква войни и преследване на Църквата... Нечестивостта ще се разпространи по цялата земя, много народи ще бъдат унищожени... Но в крайна сметка, Моето Непорочно Сърце ще възтържествува. Русия ще Ми бъде посветена, ще се обърне към вярата и ще настъпи период на мир, даруван от Жертвата на Спасителя.

Небивалата светлина, за която предсказвала Богородица като за небесно знамение, което ще бъде предвестник на нови беди, действително е била видяна в нощта на 25 срещу 26 януари 1938 година. Това било странно северно сияние, наблюдавано в различни страни на Западна Европа между 9 и 11 часа вечерта. Видели са го в Бавария, Швейцария, Австрия, Унгария, Норвегия, Лондон, Рим, Ломбардия, Гърция, Полша, Белгия и в Бриансон, където по това време се намирала сестра Лусия. Сиянието било в кървавочервен цвят. Лусия разпознала в него „непознатата светлина“, предречена от Богородица и писала за това до Леирийския епископ, на който била подчинена енорията във Фатима, посочвайки, че „сега всичко започва да се сбъдва“.

Ставайки католическа монахиня, Лусия от Фатима, която видяла Богородица, непрестанно се молела за Русия и напомняла на Светия Престол за необходимостта да бъде посветена Русия и целият свят на Сърцето на Божията Майка. Особената роля на Русия била постоянно подчертавана.

През 1929 година на Лусия, която се молела пред олтара на манастира в град Туе (Испания) се открила Пресветата Троица. От дясната И страна стояла Фатимската Богородица, държейки в ръцете си Своето Непорочно Сърце. Тя казала:

- Времето дойде. Господ иска Папата заедно с всички епископи на света да извърши посвещаване на Русия на Моето Непорочно Сърце. Той обещава с тази цена да спаси Русия.

Чрез своя духовник Лусия предала вест за това откровение във Ватикана. Няма никакви признаци, че Папа Пий е получил това послание.

Отново и отново (според свидетелството на епископ Паоло Хнилица, който много години общувал с майка Лусия – повече от 200 пъти) в беседи и писма, тази която е видяла Богородица се е връщала към темата за Русия, настоявайки да се обърне внимание върху важността на нейното посвещаване. На Ватикана сякаш постоянно се е налагало да преодолява някакво невидимо, но много силно съпротивление. Междувременно историята на Русия вземала все по-трагичен обрат. Игнорирането на Божията воля довело до това, че се разразила Втора световна война, предсказана от Пресветата Дева във Фатима.

Едва 25 години след откровението, на 31 октомври 1942 година, Папа Пий XII, говорел в ефир на португалско радио и тогава посветил света на Непорочното Сърце на Божията Майка. Русия при това не се споменавала. Но през 1952 година, същият Папа посветил на Непорочното Сърце на Мария руския народ.

През 1964 година Папа Павел VI повторил посвещаването на Русия на Непорочното Сърце пред отците на Втория Ватикански Събор. Той извършил посвещаването сам, макар и в присъствието на целия събор.

Това, за което е молила Божията Майка – съборно посвещаване на Русия от всички католически епископи во главе с Папата – както и преди не било изпълнено.

През 1981 година било извършено покушение срещу Папа Йоан Павел II. Главата на Католическата църква бил спасен от смърт, благодарение на това, че в момента на изстрела той се обърнал към момиче от тълпата, което държало в ръцете си образа на Фатимската Богородица. Но понтификът бил тежко ранен. Намирайки се в болницата, Папата разговарял по телефона с майка Лусия, пишели си писма и за времето, което прекарал там на лечение той прочел всичко, каквото могъл за Фатима. Когато вече оздравявал, Йоан Павел II казал на своя приятел Паоло Хнилица: „През тези три месеца аз разбрах какво може да реши всички световни проблеми, да сложи край на войните, да избави от атеизма и беззаконието. Това е обръщането на Русия. Обръщането на Русия – в това се състои основният смисъл на Фатима. След него ще се извърши триумфът на Мария“.

През 1982 година Папата извършва поклонническо посещение на Фатима, благодари на Божията Майка за спасението на живота му и започва подготовка за изпълнението на Фатимското послание. Изпраща писма на всички католически епископи по света, като ги призовава да посветят света и преди всичко Русия на Непорочното Сърце на Мария. Уви, много от епископите не се отзовали. Но Папата, с участието на верни нему епископи, както и редица православни епископи и лидери на протестантски църкви, все пак успява и тържествено посвещава света на Божията Майка, като особено споменава Русия. Това се случило на 25 март 1984 година. В същия този ден, неуморният подвижник на Божията Майка монсеньор Хнилица, тайно намирайки се в Москва, извършил тайнството на посвещението пред олтара на храма „Св. Архангел Михаил“ в Кремъл, след което отслужл тайна меса пред олтара на Успенската църква на Божията Майка. Папа Йоан Павел II възприел известието за това като знамение. Скоро след церемонията във Ватикана Лусия съобщила на представителя на Папата в Лисабон, че условията за посвещаване на Русия са изпълнени.
Трябва да отбележим, че по това време в Русия започва Перестройката, инициирана от Михаил Горбачев.

През 1948 година по молба на Мадоната, Лусия записала предадениете от Мадоната три тайни и ги предала на Папата по онова време. Само четирима души са знаели какво е съдържанието на това писмо – самата Лусия, Папата, личният секретар на Папата и един приближен монсеньор. Първите две тайни са били вече отдавна известни, а последната строго се е пазила във Ватикана до скоро. За него много са размишлявали, тъй като всички знаели, че лицата на Папите се променяли, когато за пръв път четяли съдържанието на ръкописа, предаден от Лусия.

Третата тайна на Фатима била открита от католическата църква едва през 2000 година.

И така, ето пълното описание на третата «тайна», писмото е написано през 1944 година от сестра Лусия (в предлагаемия руски превод, според възможностите са възпроизведени особеностите на синтаксиса, пунктуацията, а също така и съотношението между малки и главни букви спрямо португалския оригинал; българският превод е направен от руския*; в квадратните скоби са попълнени съкращенията):

И[исус]. М[ария]. И[осиф].

Пиша в изпълнение на послушание към Теб, Боже мой, който ми повеляваш това чрез Негово Пр[еосвещенст]во Владика Епископ на Лейрия и чрез Твоята и моята Пресвета Майка.

След двете части, които вече изложих, ние видяхме от лявата страна на нашата Владичица, леко отгоре, Ангел с огнен меч в лявата ръка; пламтейки той създаваше огнени езици, които сякаш изпепеляваха света, но те изчезваха при съприкосновението им със сиянието, което излъчваше насреща му Нашата Владичица от дясната си ръка: Ангелът, сочейки към земята с дясната си ръка със силен глас каза: „Покаяние, Покаяние, Покаяние!“. И ние видяхме безмерна светлина, която е Бог („нещо подобно на това, как хората се появяват в огледалото, когато минават пред него“). Епископът, облечен в бяло („имахме усещането, че това беше Свят Отец“), разни други Епископи, Свещеници, монаси и монахини, изкачващи се по стръмна планина, на върха на която стоеше голям Кръст от грубо обработено дърво, подобно на ствола на дъб (пробковый дуб[2]) с кора. Преди да стигне до него, Светия Отец премина през голям град наполовина в руини и наполовина треперещ в нерешителна крачка, угнетен от болка и скръб той се молеше за душите на труповете, които срещаше по пътя си; като стигна до до върха на планината, стоейки на колене в подножието на големия Кръст, той беше убит от група войници, които стреляха по него с куршуми и стрели и по подобен начин пак там умираха един след друг Епископите, Свещениците, монасите и монахините и разни светски лица, господа и дами от различни класи и положения. Под двете рамена на Кръста имаше два Ангела, всеки с кристална купа (кропильница[3]) в ръка, в които събираха кръвта на Мъчениците и с нея опръскваха душите на доближаващите се до Бога.

Кардинал Рацингер направил богословски коментар към третото пророчество на Фатима:

„Ангелът с огнения меч, прилича на Ангела от Апокалипсиса, „напомня за заплахата на съда, надвиснал над света. В наши дне вече не изглежда чиста фантазия това, че светът може да бъде погълнат от огън“. Но във видението фигурира също така сила, противостояща на силата на разрушението. По този начин се подчертава значението на човешката свобода: бъдещето не е детерминирано необратимо и образът, видян от децата, това съвсем не е предварително видян филм за бъдещето, в което нищо не може да бъде променено. В действителност, целият смисъл на видяното е в това да изведем на сцената свободата и да и зададем вярно направление... Това означава да мобилизираме всички сили на промените в нужното направление. Затова ние сме длъжни напълно да отхвърлим фаталистическите тълкувания на „тайната“, такива като например твърденето, че предвиденото покушение на 13 май 1981 година е било само инструмент на Божествения замисъл, известно на Провидението... Видението по-скоро говори за опасностите и за това, как можем да се избавим от тях“.

Планината, по мнението на кардинала, символизира арената на човешката история, творческата активност на човека, но също така и място за разрушаване на плодовете на неговия собствен труд. Но Кръстът преобразява разрушението в спасение. А пътят на църквата се явява Пътят на Кръста.

В това видение, смята кардиналът, „ние можем да разберем миналия век – века на мъчениците, века на страданията и гоненията на Църквата, века на световните и множеството лкални войни...“. Епископът в бяло, по неговото мнение, това е събирателният образ на Папите от XX в., всеки от които се е приобщил към страданията на целия свят.

Накрая, в заключителната част на видението е показана целителната сила на Бога. От страданията на жертвите излиза очистващата и обновяващата сила, защото техните страдания – това е актуализация на жертвата на Самия Христос.

Обобщавайки, кардинал Рацингер казва, че представените във видението събития се отнасят към миналото и „тези, които са чакали вълнуващи апокалиптични откровения за края на света или за бъдещия ход на историята са обречени на разочарование: Фатима не удовлетворява това тяхно любопитство, както и изобщо християнската вяра не може да бъде сведена до предмета на любопитството...“.

Съществуват няколко други версии за трактуване на третата тайна на Фатима. Сред тях най-разпространена е следната:

1. 1. В пророчеството се говори за покушението върху Папа Йоан-Павел Втори, което се е случило на 13 май 1981 година.

2. 2. В пророчеството става въпрос за холокоста, за гибелта на значителна част от еврейското население на Европа (повече от 6 милиона души, което съставлява повече от 60% от еврейския народ) в хода на систематичното преследване и унищожаването му от нацистите и техните най-близки помощници в Германия и на окупираните от тях територии през 1933-45 гг.

3. Картината, показана от Лусия – това е откровение за Соловецката Голгота[4], от най-великите откровения на Божията слава в Соловки в Русия в средата на XX век, когато бил изкупен съвкупния грях на църквата и за пръв път се открила Жена, Облечена в Слънце, Богородица от III хилядолетие. „Планината, увенчана с кръст“ – планината Голгота на солвецкия остров Анзер, мястото, където са били заклани хиляди новомъченици. „Свещенникът в бяло, бавно изкачващ се в обкръжението на епископи и праведници“ към върха на тази Планина е патриархът на Истинно-православната църква, главата на сърквата на руските новомъченици, архиепископ Серафим Соловецкий. В Соловки през XX век е била разпъната цялата Църква Христова и с тази втора Голгота е изходатайствано бъдещото преобразуване на света. С кръвта на соловецките агнеци, която щателно са събрали ангелите, ще бъде създаден нов живот на земята.

 

Третото пророчество на Фатима напълно би могло да се отнася и към това, че християнството в целостта си ще загуби своите позиции в бъдеще, но пък жертвите, изпитанията и мъченичеството, които са претърпели по своя път много от представителите на тази вяра, не са били напразни. Бъдещото поколение трябва да вземе предвид всички грешки и да получи помощ свише в своето предвижване по Пътя.

 

Русия ще Ми бъде посветена,
ще се обърне към вярата, и ще настъпи период на мир,
даруван от Жертвата на Спасителя.

(От пророчествата на Майка Мария във Фатима)

 

 

Назад към странничката на Майка Мария

 

 


 

[1] Материалът е публикуван в книгата Благословенная Россия.

[2]„Пробковый дуб“ – (лат. Quércus súber) вид дъб, вечнозелен, расте в Югозападна Европа и северна Африка. Кората на този вид дъб се използва за производство на подметки, спасителни пояси, обшивка на подводни лодки, коркови тапи, паркет и др..

[3]„Кропильница“ – (от църковната утвар) съд за светена вода, която се разпръсква при богослужение..

[4]Соловецката Голгота - През XVIII в. преподобния Йов Анзерски основава върху един от Соловецките острови – Анзер – Голгото-Разпетски скит (местообитание за монасите). Според светото предание, на светеца се явила Пресветата Богородица и казала: «Тази планина от днес ще се нарича втора Голгота; на нея ще бъде изградена велика каменна църква, посветена на разпятието на Моя Син и на Господ и ще се основе скит (местообитание за монасите)… Самата Аз ще посещавам възвишението и ще пребъда с вас во веки». Словата на Дева Мария се оказали пророчески. Соловки става наистина славянска „Голгота“ на XX век. Историята на Соловецкия манастир помни мъчениците и изповедниците, изпитвайщи страдания в неволя в многохилядния северен затвор. Източнк на информацията - http://www.pravoslavie.ru/90410.html

При написании этой главы использованы материалы следующих электронных ресурсов:

Портал-Credo.Ru [Электронный ресурс] / Россия избрана орудием Бога. Рассекречено пророчество Богородицы о России. – Электрон. дан. – «Жизнь», 2.06.2006 г. – Режим доступа: http://www.portal-credo.ru/site/print.php?act=news&id=43812, свободный. – Загл. с экрана.

Православное информационное агентство [Электронный ресурс] / Фатимское послание: повод к размышлению о главном. – Электрон. дан. – М.: «Русская мысль», 12.04.2002 г. – Режим доступа: http://www.rusk.ru/st.php?idar=400634, свободный. – Загл. с экрана.