Благословената Русия. Филм 2. Част 1.

„Благословената Русия“.

Втори филм. Част 1. Елена Петровна Блаватска

Филмът „Благословената Русия“ се посвещава на духовните подвизи на великите Светци и Посланици на земята на Русия.

Във вече се запознахме с почитаните руски светци Сергий Радонежски, Серафим Саровски, Григорий Распутин, а също с царствения страстотерпец Николай Втори.

Новият филм разказва за основоположницата на Теософсковото учение Е.П. Блаватска.

Автор на филма е Шиванг (Казахстан), автор-съставител на текста е Елена Илина (Русия)

Елена Петровна Блаватска

Елена Петровна Блаватска е легендарна личност с удивителни способности. Тя става основоположник на Теософското учение и посвещава живота си на обединението на древните духовни истини на Изтока с традициите на Запада. Тя идва в този свят, за да покаже и защити Истината.

Елена Петровна Блаватска върви към своята мисията през целия си живот. Още в детството се проявява нейната връзка с Учителя, който заставал пред вътрешния й взор като величествен, с много висок ръст индус в бял тюрбан. Тя го нарича своя Хранител и казва, че той винаги я спасява от всякакви беди. Така, когато е на 13 години Елена е изхвърлена от седлото на изплашен кон и увисва, оплетена в стремената. През цялото време, докато спрат коня, тя чувствала, че нечии ръце поддържат тялото й.

Първата явна среща с Учителя се случва през 1850 г. в Англия. След една година, по време на втората среща, Учителят й говори за Теософското общество и казва, че иска да я види като негова основателка, но първо трябва да прекара три години в Тибет, за да се подготви за изпълнението на тази много трудна работа. След пътешестване из много страни Блаватска прекарва около три години (от 1868г. до 1870г.) в Малък Тибет, в дома на Учителя Кутхуми.

За това, защо именно Елена Петровна е избрана от Великото Бяло Братство за такава важна мисия, разказва нейният Учител Мория в писмо до А.П. Синет през февруари 1882 г.

По думите на Мория Блаватска „притежава чудесни и изключителни дарби. Едновременно с това тя има множество явни лични недостатъка, но дори и такава, каквато е, няма никой друг, който може да се сравни с нея по степен на пригодност за тази работа“.

Махатмите намират помощник на Елена Петровна - Хенри Олкът. Както пише Учителят Мория, „той притежава огромно морално мъжество, не е егоистичен и има много други добри качества“. Полковник Олкът, знаменит адвокат от Ню Йорк, се славил със своята ерудиция, интелигентност и порядъчност. Той става най-близкият сътрудник на Елена Петровна, ученик и другар, с когото тя работи до края на живота си.

Блаватска запознава Олкът с четирима Учители, за които той пише следното в книгата си „Страници от стария дневник“: „…единият от тях е копт, другият е представител на Неоплатоническата школа, третият е височайш Учител, именуван Венецианеца, и последният е англичанин, философ, скрил се от приближените му хора, и който мнозина са смятали за умрял. Първият от тях стана мой Гуру, той беше човек на строгите правила и притежаваше мъжествен характер“.

Знаменателното събитие за основаването на Теософското общество се състояло на 17 ноември 1875 г. в Ню Йорк.

По повод създаването на Обществото Блаватска пише: „Обществото беше сформирано и постепенно в него бяха привнесени началата на Учението от Тайната Доктрина – най-древната школа по Окултна Философия, която в миналото е била реформирана от Господ Гаутама. Това Учение не може да бъде предадено мигновено. То трябва да се влива постепенно, капка по капка“. Елена Петровна се занимава с тази нелека работа през целия си живот.

Групичка от най-близки ученици получава наставления от Учителите чрез Блаватска или във вид на лични писма, които по-късно са издадени под наименованието „Писма на Махатмите“. През 1880 г. в едно от тях Учителят Кутхуми пише: „Старшите Махатми желаят да бъде положено началото на „Братство на Човечеството“, истинско Всеобщо Братство, което трябва се прояви по целия свят и да привлече вниманието на най-великите умове“.

По такъв начин, към 1880 г. са формулирани три основни цели на Теософското Общество:

1. Да постави основите на ядрото на Вселенско Братство на Човечеството без разлика на раса, вероизповедание, пол, каста или цвят на кожата.

2. Да съдейства за изучаването на сравнителна религия, философия и наука.

3. Да изследва необяснените закони на Природата и скритите сили на човека.

Дейността на Е.П. Блаватска не се ограничава до работата в Теософското общество.

Една от най-важните задачи на живота й става написването на изследователски научно-литературни трудове – книги и статии. Най-известни и значими са книгите „Разбулената Изида“ (1877 г. изд.) и „Тайната Доктрина“ (1888 г. изд.)

Полковник Олкът разказва за трудоспособността на Блаватска:

„Тя прекарваше всичкото си време над масата за писане, пишеше, пишеше. Пишеше основно през деня, а понякога и до късна нощ, работейки над огромната кореспонденция… Всеки ден тя изписваше със своя неравен почерк по двадесет и пет страници“.

Елена Петровна неведнъж е казвала, че няма задълбочените научни познания, необходими за създаването на толкова сериозни трудове, а Учителите й помагат да ги създаде. Тя описва на своите роднини начина, по който става предаването на информацията:

„Когато пишех „Изида“, тя ми се удаваше толкова лесно, че това не беше труд, а истинско удоволствие… Когато ми казват да пиша, аз се подчинявам и след това мога да пиша лесно почти за всичко – за метафизика, психология, философия на древните религии, зоология, естествени науки и за много други неща. Никога не си задавам въпроса: „Мога ли да пиша за това?“ или „Ще се справя ли с тази задача?“ Просто сядам и пиша. Защо? Защото ми диктува онзи, който знае всичко… Моят Учител…

Той ми дава възможност просто да преписвам от ръкописи, и дори от печатен материал, който се появява пред очите ми във въздуха и по време на което нито веднъж не съм била в безсъзнателно състояние. Именно осъзнаването на Неговото покровителство и вярата в Неговото могъщество ми позволиха да стана толкова силна умствено и духовно“.

Всички, които познават Блаватска, казват, че тя притежава необикновена душевна сила и свръхчовешко търпение, когато става въпрос за служение на идеята, за изпълнение на волята на Учителя. И също така единодушно отбелязват нейната поразителна искреност, която си личала във всяка проява на пламенната й душа.

Учителят пише за нея: „…Самотна, беззащитна, но непоколебима, тя ще се изправи и срещу най-големите опасности…“

Най-близките съратници и ученици говорят за Блаватска така:

Хенри Олкът: „В нея живееше душа на герой, и хората, които не притежаваха подобно душевно богатство, инстинктивно чувстваха тази титанична природа и мощ… Открита и наивна до непредпазливост и твърде искрена, за да подозира другите в лицемерие, тя често се оказваше обект на обвинения и нечестно хитруване от страна на враговете си… Поразително безстрашна, тя винаги беше пълна с жалост и нежност. И така беше във всичко, всеки недостатък на нейния характер се заместваше от стотици ярки достойнства“.

Анна Безант: „Нейната правдивост и чистотата на нейните намерения бяха поразителни… Щедростта й беше наистина царска; всичко, което имаше: вещи, пари, дрехи – всичко даваше на първия срещнат, нуждаещ се от тях…

Тя винаги разсъждаваше от по-висока гледна точка, беше снизходителна и проявяваше търпимост към чуждите мисли и чуждия характер и не обръщаше внимание на външността на човека, ако вътре в него всичко беше в ред.“

Констанс Вахтмейстер: „Тя мигновено разпознаваше слабите страни в характера на всеки човек. …за много от нейните ученици процесът на самопознание не беше твърде привлекателен – на кого е приятно да се окаже лице в лице със собствените си слабости! Затова мнозина си тръгваха от нея. Но онези, които можеха да издържат на това изпитание и да й останат верни, намираха в себе си признаци на вътрешно развитие“

Елена Петровна има много последователи, но още повече са нейните враговете, както сред християнските ортодокси, така и сред атеистите. Първите се опълчват срещу нея за това, че ги упреква за неправилно тълкуване на Библията и другите свещени книги. Вторите не могат да й простят мистицизма, наричайки я шарлатанка.

Както и много подвижници и Посланици, носещи светлината на Истината, Елена Петровна преминава през много страдания. В последните години от живота й върху нея се изсипва лавина от клевети и тормоз. Предават я най-близките й хора. Тя страда, но до последната минута продължава да работи.

В писма до приятелите си тя пише:

„Когато умра и повече няма да ме има, хората може би ще въздадат дължимото на моите безкористни стремежи. Аз дадох клетва да помагам на хората по пътя към Истината, докато съм жива, - и ще удържа своята клетва. Нека ме хулят и оскърбяват. <…> Ще дойде ден, когато бъдещите поколения ще се научат по-добре да ме разбират“.

Учителят казва за своята любима ученичка: „Приятно е да се гледа и критикува мъченичеството, но най-трудно от всичко е да се изтърпи. Никога не е имало по-несправедливо обвинявана жена от Е.П.Б[лаватска]“.

През май 1891 г. Елена Петровна умира в работното си кресло, като истински воин на Духа, какъвто е била през целия си живот. И въпреки че главният труд на живота й остава незавършен, тя успява да изпълни главната задача, която са поставили пред нея Учителите – да даде мощен тласък на съзнанието на човечеството към постигане на Истината.

Литература:

1. Блаватская Е.П. Избранные статьи. Часть II. – М., 1996.

2. Блаватская Е.П. Письма друзьям и сотрудникам. Сборник / пер. с англ. Р. Ахунова. – М.: Сфера, 2002. – 784 с.

3. Елена Петровна Блаватская. – URL: https://nowimir.ru/DATA/030007.htm.

4. Крэнстон С. Е.П. Блаватская: Жизнь и творчество основательницы современного теософского движения. – М.-Рига, 1999.

5. Письма Махатм. – Самара, 1993.

6. Письма Учителей Мудрости. 1881-1888 / предисл. А. Безант. – М., 1997.

7. Тайны Великого Белого Братства / авт.-сост. Е.Ю. Ильина. – Омск: Издательский Дом «СириуС», 2021. – 166 с.

Филм "Благословената Русия".

Филм 2.

Част 1. Елена Петровна Блаватска