An error occurred.

Try watching this video on www.youtube.com, or enable JavaScript if it is disabled in your browser.

 

 

По повод на 20-та годишнина

 на бюлетина „Сириус“

 

Продължаваме публикуването на избрани бюлетини по повод 20-та годишнина на бюлетина "Сириус". Ще се обърнем към коментарите за аспектите на Закона за кармата, които даде Татяна Николаевна в два бюлетина през 2017 г.: в априлския брой „Как да излезем от Колелото на сансара и в майския брой За кармата. Някои пояснения.

 

Как да излезем от Колелото на сансара

Отговор на Т.Микушина на въпрос на читател на сайта

 

 Въпрос

В Посланието на Гаутама Будда от 22 юни 2011 г. се казва:

"И единственият път за излизане от колелото на сансара, поредицата от въплъщения,  е да спрете да пораждате причини, както за доброто, така и за злото.  Това означава да станете стопанин на своята съдба.   Това означава да станете Бог, богочовек и да преминете на следващото стъпало на еволюционното развитие".

  Въпросът е във връзка с този цитат.

  Как да не създаваме причина за злото, това e повече или по-малко разбираемо.  Ако не в това, то в следващото въплъщение ще се наложи да се разплащаме.

 Ако създаваш причини за добро, отново ще дойдеш във въплъщение, за да получиш благодарност -  това, като че ли, също е разбираемо.  

Но нали сме тук, за да творим Добро?  Как да не пораждаме причини за добро?  Навярно, като правим Добро, без да очакваме благодарност, безкористно?  Но този, комуто правиш добро, все едно, може да се чувства благодарен?  Как да разберем дали пораждаме причини за Добро?"  

 Това е един интересен въпрос.  

Знаем, че в този свят... Атрибути на този свят са в т.ч. и такива философски категории като Доброто и Злото.  Когато действаме в този свят, ние сме принудени постоянно да правим различаване,  да различаваме Доброто от Злото.  И когато правим това, всъщност, по този начин растем, развиваме се, така еволюират нашите души.  

Знаем, че има карма за лошите постъпки, например. Т.е. когато творим зло, ние създаваме лоша карма и тази лоша карма се връща при нас под формата на някакви неблагоприятни ситуации в това или в следващите въплъщения.

Ако правим добри постъпки, то, съответно, създаваме блага карма и тази блага карма също се връща към нас. Например, в този живот много се занимаваме с благотворителност, помагаме на нуждаещите се, и, искаме или не искаме това, ще ни се наложи в следващ живот или дори в този живот да приемем последствията от този наш избор.  Т.е. ще ни се наложи да станем богати, да не се нуждаем от пари. Това е като следствие.

        

 

Ние не можем да не действаме в този свят, защото знаем от Учението... Има такова Учение за Кармата на бездействието. Т.е. когато получаваме Божествената енергия, която Бог ни дава, за да действаме в този свят, а ние не изразходваме тази енергия, не правим нищо, не се развиваме, по този начин също създаваме карма.  

Въпросът на читателката е много интересен:  Тогава, как да излезем от Колелото на сансара?  Каквото и да правим, ние постоянно създаваме карма, и тази карма се връща при нас.  Това ще бъде или лоша, или блага карма, но през цялото време тя ще се връща.  Омагьосан кръг.

Но, всъщност, Владиците дават Учение за това, как да излезем от Колелото на сансара.  И този изход е посочен именно в по-рано цитирания текст от Посланието на Гаутама  Будда.

  "...единственият път за излизане от Колелото на сансара, поредицата от въплъщения,   е да спрете да пораждате причини, както за доброто, така и за злото.  Това означава да станете стопанин на своята съдба.  Това означава да станете Бог, богочовек и да преминете на следващото стъпало на еволюционното развитие".  

Именно в този цитат се крие отговорът на този въпрос.  Когато правим правилни избори, като различаваме Доброто и Злото,  когато се устремяваме към Бог,  по този начин ние отработваме някакви некачествени състояния вътре в нас от миналото,  освобождаваме се от кармата си и извисяваме своето съзнание.  Когато извисим съзнанието си до определено ниво,  ние можем да се откажем от дадената ни от Бог свободна воля.  Ние разбираме, че всичко, което ни обкръжава, абсолютно всичко, е Бог.  И ние сме Бог, и одушевената, и неодушевената природа, всичко това е Бог.  

И когато разберем това,  то в своето съзнание ние се издигаме до такова ниво,  че ставаме способни изцяло да посветим себе си на вършене делата на Бог.  Т.е. не правим нищо от позициите на своето его,  или от позицията на това, как то ще бъде полезно за нашия род, за страната, дори за цялото човечество.  Ние извършваме всичките си постъпки с единственото основание, как това е нужно на Бог.  Фактически, ставаме Бог във въплъщение, за което се говори в тази Диктовка.  Т.е. чрез нас Бог има възможност да върши всякакви дела в този свят.

И ето тогава, когато се откажем да решаваме всичко от позициите на егото,  а предоставим възможност на Бог да върши делата си чрез нас,  в този случай ние се освобождаваме от кармична дейност,  не създаваме повече причини нито за Добро, нито за Зло.  

Но това ниво на съзнание, за което се говори в  Посланието, е много високо ниво,  и, разбира се, ние все още сме много далеч от това ниво.  От хората, които са ни известни, Иисус Христос е притежавал такова ниво,  например, Бабаджи, от известните ни по-скорошни въплъщения.  Такова ниво се среща извънредно рядко в обкръжаващия ни живот.  

Ние можем да се стремим да постигнем такова ниво на съзнание  и за нас най-приемливият вариант ще бъде този: когато се занимаваме с духовна практика,  издигайки своето съзнание до колкото може по-високо ниво,  тогава всяка дейност, която ще вършим и всички решения, които ще вземаме,  ще се основават на по-високото ниво на съзнание.  И тогава ще извършваме по-малко грешки, и, съответно, ще създаваме по-малко карма,  и по този начин в своето съзнание ще се приближаваме все по-близо и по-близо до богочовека.

 

 

 

https://youtu.be/gZOzqxDLqYY

 

  

За кармата

Някои пояснения[1]

 

Недеяние

 

Сред нас има твърде много хора, които смятат, че вече са достигнали много високо духовно ниво и могат повече да не правят нищо във физическия свят и е достатъчно единствено да се молят и да медитират. Но, първо, по този начин те малко неправилно оценяват своето духовно ниво и, второ, неправилно тълкуват недеянието. В индуизма има такова понятие „недеяние“. Не зная какво е правилното звучене на този термин на санскрит, но на руски той се превежда и като „недеяние“. Т.е. хората смятат, че могат да не правят нищо.

Но в действителност под недеяние не се подразбира да не се прави нищо. Човек, който достига високо духовно ниво в своето съзнание, действа точно по същия начин, както и всички останали хора. Той може да готви, може да възпитава деца, може да обучава, да се занимава с благотворителност, да лекува т.е. може също така да върши всички видове дейности, присъщи на човека.

Но разликата е в това, че такъв човек не създава последствия от своите действия, не създава карма, защото той действа не от позицията на своето его, а дава възможност на Бог да прояви себе си именно чрез тази му дейност в света.

По такъв начин цялата дейност, която той върши става Божествена дейност и съответно плодовете, резултатите от неговите действия не му носят кармични последствия.

Има един много хубав цитат, който искам да прочета. Той се съдържа в книгата „Бхагаватгита. Беседи между Бог и Арджуна. Царствената наука за Богопознанието на Парамаханса Йогананда“.

 „Нищо не е толкова завладяващо, колкото желанието да преуспееш заради Бог. Ако в начинанията на търсещия духовността присъства Бог, кармичните последствия, които автоматично възникват от действията съгласно природния закон, изгарят във вътрешния огън на Божествената Мъдрост“.

На определено ниво на съзнанието, когато човек се отказва от свободната си воля и изпълнява Волята на Бог чрез всички свои действия, продължавайки да живее във физическия план, тогава неговата дейност не създава кармично въздаяние, не носи карма.

 

Как да се разбере дали човек е на високо духовно стъпало?

Пътят за постигане на такова високо духовно състояние е много трудно реализуем в наше време. Затова много рядко се срещат хора във въплъщение на такова ниво на съзнание, когато могат да кажат, че живеят само за Бог и вършат делата на Бог в този свят. Това е извънредно рядък случай.

Но това е цял комплекс от качества, които притежава такъв човек. Това е и безкористност, това е и любов, това е и вяра, това е и преданост, това е и устременост, това е порядъчност, това е милосърдие, това е състрадание, това е правдивост, това е искреност… Всички Божествени качества, които съществуват, трябва задължително да присъстват в този човек. Някои в по-голяма други в по-малка степен.

 

Мотивът на човека определя степента на кармичното въздаяние

Важен е мотивът, от който човек се ръководи, когато пристъпва към някаква дейност. Но не този мотив, колкото и благороден да е той, който човекът показва пред всички, а истинският мотив, който се намира вътре в него и който може  би дори не се осъзнава от самия човек. И ето този мотив слага отпечатък върху всичко, което човек прави. Човек може да си играе на искреност, да играе на правдивост, да играе  на преданост, но да не бъде такъв.

В такъв случай той извършва кармична дейност и плодовете от тази дейност ще му донесат кармично въздаяние.

Затова, ако двама човека вършат една и съща работа, но с различни мотиви, то единият ще твори карма, а другият – не, в зависимост от мотива, от който те се ръководят.

 

Има ли външни критерии за определяне на духовното ниво на човека?

Иисус ни учеше да съдим по плодовете. Не по това, какво правим, не по това, как го правим, а именно по резултата от нашата дейност. Но независимо от това, че плодовете от нашата дейност сега съзряват много бързо, все пак те може да не узреят до края на сегашното въплъщение. Затова и се казва, че за всичко може да се съди след като измине известно време. Т.е. тогава, когато човек живее, греши, после поправя грешките си, прави още нещо – в действителност не всичко е очевидно. Всичко става очевидно едва след като измине известно време.

Канонизирането на светците преди е ставало след като изминат поне сто години. Тогава вече някакви плодове, видимо, са се проявявали. Но по време на човешкия живот все пак е трудно да се разбере, доколко човек е действал кармично или некармично. Това е много трудно. Практически е невъзможно.

 

Как да не се създава карма?

Необходимо е всеки ден да анализираме своите действия. В това се състои изкуството постоянно да запазваме своята осъзнатост. Трябва във всяка минута и всяка секунда през деня да запазваме осъзнатост т.е. да имаме разбираме за това, което правим, с какъв мотив го правим, дали правим това безкористно или ни движат някакви користни мотиви, дали действаме от позициите на егото или действаме безкористно. В това именно се проявява осъзнатостта и изкуството на живота.

 

Духовна практика и карма

Ние трябва да поддържаме своето духовно ниво всеки ден. Ако не се занимаваме с духовна практика всеки ден ние се връщаме назад. А защо се занимаваме с духовна практика ?

Когато се занимаваме с духовна практика, ние все едно се изкачваме на висока планина в своето съзнание и от тази планина виждаме по-добре. А когато виждаме по-добре, правим и по-правилни избори. Когато правим правилни избори, ние отработваме карма. Когато отработваме карма, ние се приближаваме към Бог. Когато се приближаваме към Бог, постоянно, постоянно се приближаваме, ние в края на краищата ще достигнем състояние на недеяние, когато повече няма да бъдем въвлечени в кармична дейност.

 

Да се върши работа за Общото Благо или за Бог. Има ли разлика?

Да правим нещо за Общото Благо не е същото като да работим за Бог. Това са малко различни неща. Когато се намираме на нашето ниво на съзнание, правилният мотив за нас ще бъде да осъществяваме действията си за Общото Благо напълно безкористно. Т.е. това е максимално висшият мотив достъпен за нас, така да се каже. Но когато човек фактически става инкарнация на Бог, пълно проявление на Бог във въплъщение, то това е малко по-различно нещо.

Да изпълняваш Волята на Бог или просто безкористно да правиш добри дела за Общото Благо, това са съвършено различни неща. Това просто са различни нива на еволюционно развитие.

За нас е достатъчно просто безкористно да вършим работа за Общото благо. Ще бъде дори много хубаво, ако правим това сега.

 

 

https://youtu.be/q_JMzELZUXs

 


[1] Текстът на бюлетина е набран от видеото  https://youtu.be/3gDHrjLmgJA и запазва всички особености на устната реч.

 

  

 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартненко

Мир, Светлина и Любов!

 

https://r.sirius-ru.net/2022/2022-11-03.htm