An error occurred.

Try watching this video on www.youtube.com, or enable JavaScript if it is disabled in your browser.

 

 

 

Философски аспекти на Учението

 на Владиците на Мъдростта

 

 

 

Татяна Николаевна Микушина е руски писател, мислител, обществен деец, автор на повече от 70 книги, които са преведени на 19 езика. За времето от 2005 г. до 2015 г. Т.Н.Микушина създаде цялостно философско-етично Учение, съдържащо повече от хиляда страници текст. Учението беше написано по вдъхновение свише с помощта на специална методика за медитация и под формата на кратки философски беседи, написани от името на Велики мъдреци и философи от миналото. Учението представлява значителен научен интерес.

Изследването, извършеното от автора на тази статия е първият опит да се обобщят основните положения на философско-етичното Учение на Т.Н.Микушина и да му се направи класификация в съответствие с философските научни концепции и термини.

Учението на Т.Н.Микушина дава трактовка на основни философски въпроси, затова по своята същност то е философско учение. В него се изучават такива въпроси като: какво е това физически свят и тъждествен ли е нашият физически свят на мирозданието; ролята на човека в света; еволюцията на мирозданието и еволюцията на човека. В Учението се изследва ценностната и етичната страна на човешкия живот, дава се оценка на социално-политическата система на държавите, разглеждат се много други въпроси, които изучава философията.

Може да възникне въпросът за ненаучната форма на произхода на Учението, тъй като то не е плод на рационални размишления на човешкия ум, а е получено като Висше Знание с помощта на специален метод на медитация. Една от идеите на некласическата философия, възникнала през втората половина на XIX в., е именно тази, че философското познание и духовно-културната дейност като цяло трябва да се опират не само на мисленето, но и на цялата съвкупност от духовните сили и способности на човека – на неговата воля, на вярата му, на емоционалната страна на човешкото съществуване, на подсъзнателните, интуитивните влечения и т.н.[1] Така че Учението, получено от Т.Н.Микушина като Висше Знание, се вписва в рамките на некласическата философия, тъй като в основата на познанието тук, освен мисленето, лежат и специалните духовни сили и способности на човека, които още не са достатъчно изучени от традиционната наука.

Учението притежава много от фунциите на философията, както мирогледни (хуманни, конструктивно-ценностни, културно-възпитателни), така и методологически.

Книгите на Т.Н.Микушина отразяват хуманната функция на философията, продължават и развиват идеите на философите-хуманисти от XIX в. началото на XX в. В частност идеите за духовното освобождение на човека, за възраждане на духовното начало, за които са говорили В.С.Соловьов и А.Швайцер, в книгите на Т.Н.Микушина се представят като освобождение от привързаностите към материалния свят, от плътските желания и страсти, което всеки може да постигне преди всичко в своето съзнание.

Още една мирогледна функция на философията е конструктивно-ценностната, която се заключава в разработването на представи за ценностите и за социалния (обществения) идеал. В книгите на Т.Н.Микушина се дава оценка на социалната действителност в обществото в началото на XXI в., подлагат се на критика ценностите на съвременната епоха на модернизма, които доведоха до морална деградация и упадък в много сфери на живота както в държавата така и в обществото. Като алтернатива на егоизма и индивидуализма на човека от епохата на постмодернизма, на концентрирането върху външните неща, модата, удоволствията и развелеченията, в Учението на Т.Н.Микушина се говори за необходимостта от грижа за ближния, за любовта, милосърдието, състраданието, за търсенето на вътрешен духовен път. Трудът за общото благо трябва да замени работата заради кариера и личен успех. Масовата култура и средствата за масова информация замъгляват съзнанието на съвременния човек. Докато идеалът, който трябва да се следва, е спазването на Висшия Нравствен Закон и осъществяване на произтичащата от него дейност, ориентирана към общото Благо на всички граждани.

В книгите на Т.Н.Микушина се говори за необходимостта да се дава приоритет на общочовешките ценности и добродетели, да се отделя по-голямо внимание на практическото следване на тези добродетели, въплъщаването им в живота на всеки човек, което е и същността на културно-възпитателната функция на философията.

Още една функция на философията – евристичната – е да съдейства за нарастване на научните знания, в това число за създаването на предпоставки за научни открития[2]. В книгите на Т.Н.Микушина се дава представа за много философски проблеми свързани със строежа на света, строежа на човека, еволюцията на вселената, които едва сега започват да се изследват от съвременната наука и могат да станат хипотези за научни изследвания в различни области. Една от ключовите концепции е разбирането, че съществува не само физически свят, но има и „по-фини“ сфери на битието, които не могат да бъдат зафиксирани нито от нашите сетивa, нито от многото съвременни прибори, но все пак те са реално съществуващи. Ще отбележим, че дадените хипотези намират потвърждение в съвременната наука. В частност, лингвистично-вълновата генетика (изледванията на учения П.П.Гаряев) съобщава за две нива в структура на генома – веществена и полева, последната се явява определяща.

 

 

 

 В Учението се засягат такива области на философското знание като онтология, гносеология, етика, философска антропология и други. Един от основните трудове на Т.Н.Микушина е книгата „Учение за изменение на съзнанието“. В книгата се разкриват следните гносеологически аспекти: какво е съзнание, природа на възникването на съзнанието, как човекът опознава този свят, развитието на съзнанието като фактор за еволюцията на човека. От гледна точка на етиката: в основата на Учението лежи знанието за Висшия Нравствен Закон, а също така се изучава в дълбочина проблемът за Доброто и Злото. От гледна точка на философската антропология: в книгите на Т.Н.Микушина се дава разбиране за това, какво представлява човекът, каква е неговата роля в този свят, какъв е строежът му.

Ще се спрем по-подробно на онтологията. Един от централните проблеми, които разглежда онтологията е проблема за отделянето сред възможните видове световно битие някакъв по-дълбок вид битие, което да служи като причина за появяването на всички други разновидности на битието, което във философията е свързано с обосноваването на категорията „субстанция“. Противопоставянето на духа и материята като две различни субстанции поражда концепции, съответно, от идеалистичен и материалистичен тип[3], които, на свой ред, имат по-нататъшни градации. Идеите, заложени в книгите на Т.Н.Микушина, от една страна са близки до идеите на обективния идеализъм с неговото монистичното разбиране за единството на света, тъй като в основата на творящата субстанция на мирозданието лежи Бог, който представлява Божествена енергия, запълваща цялото мироздание: „…целият този свят представлява единствено Божествена енергия, вибрираща на различни честоти“[4]. Нашият физически свят преставлява Божествена енергия с най-ниска честота на вибрация, но вселената не е ограничена само до физическия свят, има други по-фини светове, които не са доловими за нашите сетива, в които честотата на Божествената енергия е по-висока.

От друга страна, може да се каже, че идеите на Т.Н.Микушина също така отразяват и същността на противоположната концепцията – субективния идеализъм, където активното начало на битието се интерпретира с индивидуалистични позиции (например при яркия представител на това направление Дж. Беркли човешкото индивидуално Аз фактически се превръща в единствената пораждаща субстанция на мирозданието)[5]. В Учението ролята на индивидуалното човешко Аз, лежащо в основата на света, се заключава във формирането на онази част от мирозданието, която се отнася до плътния физически свят. Физическият свят е само една илюзия на човешкото съзнание, защото той не съществува извън рамките на това съзнание. Когато човешкото съзнание се промени и се издигне до нивото на разбиране на по-фините светове, ще изчезне и този плътен физически свят.

По такъв начин, онтологическата концепция на Т.Н.Микушина обединява елементите на две, на пръв поглед различни направления: субективния и обективния идеализъм. Ключът за свързване на тези две положения в една цялостна концепция е в това, че от една страна човекът, както и всичко в този свят, е част от Бог, затова Бог чрез човека се явява основа на физическия свят, а от друга страна физическият свят не е единствен, а съществуват по-фини светове, основа на които също е Бог, но вече не посредством човешкото съзнание, а посредством съзнание, по-висше от човешкото. Физическият и финият свят имат единна основа – Божествената енергия, която има различна честота за различните светове и физическият свят съответства на най-ниската честота.

Идеите, които се съдържат в книгите на Т.Н.Микушина са близки до няколко онтологични концепции на някои философи от миналото, а именно Б.Спиноза и Г.Лайбниц. При Спиноза, който е представител на пантеизма, субстанцията е причина сама на себе си, а Бог се отъждествява със субстанцията. В книгите на Т.Н.Микушина Бог също се явява като Единна Причина, Творец на всички неща, в този свят няма нищо друго, освен Бог. Създаденият от Него свят е безкраен акт на саморазвитие. В Учението на Т.Н.Микушина се преодоляват също така трудностите, с които се сблъсква пантеизма на Спиноза. В частност, обяснява се природата на индивидуализацията и стремежа към движение и различаване у изначално единната субстанция. Учението съдържа оригинална концепция за Бог, който се намира в постоянно движение, развитие и самопознание, и в този безкраен процес се извършва индивидуализация, диференциация на същността на Бог на множество духовни същества, които са част от Бог и в същото време притежават индивидуални черти и потенциал за саморазвитие.

В някои моменти идеите на Т.Н.Микушина са съзвучни също така с концепцията за монадологията на Г.Лайбниц. Монадите на Лайбниц представляват сгъстена „енергия и сила“, а тъй като действащата сила предполага наличието на воля, тогава те трябва да притежават зачатъци на съзнание и личност, което напомня на идеята на Т.Н.Микушина, че в основата на всичко лежи Божествената енергия. Но монадите на Лайбниц са затворени, „нямат прозорец“, и затова взаимодействието им една с друга е напълно изключено – всяка от тях е подобна на самостоятелна, обособена вселена. Докато в Учението на Т.Н.Микушина енергията е единна, тя е част от от Единния Бог и се „разлива“ в множество проявления на „монадите“ на този свят.

По такъв начин Учението на Т.Н.Микушина е крупно философско Учение, появило се в началото на XXI век. В Учението се разкриват ключовите мирогледни и методологични функции на философията: хуманна, конструктивно-ценностна, културно-възпитателна, евристична. Притежавайки специфична природа по отношение на своя произход - получено е като висше знание - то се вписва в рамките на некласическата философия. В книгите на Т.Н.Микушина се засягат много области на философското знание, включително онтологията (учение за битието), гносеологията (учение за познанието), етиката (учение за нравствеността), философската антропология и други. То е близко до идеите на идеалистите и обединява в себе си концепции както от обективния, така и от субективния идеализъм.

Учението на Т.Н.Микушина е близко до идеите на философите-хуманисти от XIX в. началото на XX в. В.С.Соловьов, А.Швайцер. В противовес на идеите и ценностите на съвременната епоха на постмодернизма Ученито призовава за връщане на обществото към нравствените ценности, възраждане на такива добродетели като милосърдието, състраданието, работата за общото Благо, грижата за ближния и т.н. Книгите на Т.Н.Микушина представляват интерес за научни изследвания.

Статията е подготвена от Ж.А. Новичева.

< …….. >
 


[1] Философия. Учебник для вузов / Под общ. ред. В.В. Миронова. – М.: Норма, 2005. – 928 с.

[2] Алексеев П.В., Панин А.В. Философия: Учебник. – 3-е изд., перераб. и доп. – М.: ТК Велби, Изд-во Проспект, 2003. – 608 с.

[3] Философия. Учебник для вузов / Под общ. ред. В.В. Миронова. – М.: Норма, 2005. – 928 с.

[4] Учение об изменении сознания / Т.Н. Микушина. – Омск: ООО Издательский Дом «СириуС», 2015. – 320 с.

[5] Философия. Учебник для вузов / Под общ. ред. В.В. Миронова. – М.: Норма, 2005. – 928 с.

 

 

        

 

 

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартненко

Мир, Светлина и Любов!

 

https://r.sirius-ru.net/2022/2022-09-02.htm