An error occurred.

Try watching this video on www.youtube.com, or enable JavaScript if it is disabled in your browser.

 

 

За Великото Бяло Братство

Статия за интернет-енциклопедия. Продължение

 

Скъпи приятели,

В този брой публикуваме заключителната част на статията за Великото Бяло Братство. Другите части можете да прочетете в бюлетини №1 за септември 2021 г. и №2 за септември 2021 г.

 

Влияние върху философията и науката

 

Теососфските идеи и понятия, присъщи на учението на Великото Бяло Братство – такива като единно божествено начало, духовна йерархия, еманация на духа в материята – са близки на философите-неоплатоници още от античния период. Обединявайки философията на Платон и Аристотел, неоплатониците, в това число и известният представител на неоплатонизма [1] Плотин, преосмислят онтологичните понятия за Ума, Душата, Единното и обясняват възникването на вселената със слизането (еманацията) на Единното в низшите нива на Битието. Този процес се случва благодарение на изобилието от творческа енергия на Единното, и с постепенния преход на Висшето битие към нисшето става намаляване на Благото. Но с помощта на волево преодоляване низшето битие има свойството да се завръща към Източника, и от това е продиктуван неговият стремеж да върви по пътя на еволюцията. По такъв начин Духът, материализирайки се във вселената, по естествен начин губи свойството Благо, и всяко по-ниско ниво на материализация се характеризира с по-малко съвършенство. С това се обяснява наличието на зло във Вселената – като отсъствие на висше Благо. Стремейки се да се върне към първоначното единство, душата, издигайки се на по-високите нива на битието, преминава през същите степени на усъвършенстване.

По думите на руския философ, историкът по философия В.Ф.Асмус, „Главната задача на философията на Плотин е последователно да изведе от божественото единство, като последна основа на всяко битие, градацията на всичко останало, което съществува в света и да укаже пътя, който води обратно към изходното единство. Задачата не е научна и не е философска, а религиозна, теософска. <…> Плотин разбирал цялата неизмерима трудност на тази задача. Само гений, при това гений в изключително състояние на духа, може да се издигне непосредствено до понятието за единното, да признае безусловно единното за самостоятелно начало, да види в него основа, от която трябва да произтича всичко друго. <…> Обикновените хора, потопени през целия си живот в чувственоста, а също и хората, които за кратко се извисяват над тях, но след това се връщат към обикновения практичен живот, вървят по път, противоположен на тяхната истинска природа, и колкото повече се отдалечават от нея, толкова по-трудно им е да се върнат. Както децата, оставени без родители и възпитавани от чужди хора не могат да познаят своите бащи и, забравили своя произход, не могат правилно да се самоопределят, така и душите на тези хора, отдалечили се от първоизточника, забравят последните основи на битието, своя баща, самите себе си, своето минало“[2].

Неоплатониците признавали и активно са използвали също така мистичните практики, теургията, като процес на възсъединяване с бог по време на молитвените практики.

Тук можем да споменем Порфирий, Феодор Асински, Ямблих, Прокл, Плутарх, философите от средните векове, сред които Ориген, Августин Блажени, Псевдо-Дионисий Ареопагит, Мейстер Екхарт, Таулер[3]. По време на епохата на Възраждането идеите на платоноците били развивани от Николай Кузински, Парацелс, Томазо Кампанела, Джордано Бруно.

Впоследствие философията на неоплатонизма и свързаните с нея идеи намерили отражение в работите на философите, развиващи научния метод: естествоизпитателят Роджер Бекон, философът-натуралист Бенедикт Спиноза, създателят на математичния анализ Готфрид Лайбниц, създателят на научния метод Френсис Бекон. По мнението на философите, научният метод позволява да се опознае божествената природа, тъй като Бог „съставлява първата и единствената свободна причина както за битието на всички неща, така и за тяхната същност“[4]. Политическият деец и философ бил считан за един от основоположниците на идеите на ордена на розенкройцерите за Универсалното Братство[5].

С появяването на трудовете на Е.П.Блаватска през 19 – 20 век и основаването на Теософското общество, теологическите и теософските възгледи отново получили популярност в САЩ и Европа и оказали значително влияние върху руската философия.

Идеите за братството, висшата воля, нравствено-етичните основи на науката, духовната еволюция се развили в ново направление на руската философска и религиозна мисъл – „руският космизъм“[6]. Негови ярки представители станали Н.К.Рьорих, В.Соловьов, Н.Бердяев, В.Иванов, Н.Фьодоров, П.Флоренски, И.Илин, С.Франк, а към средата на 20-ти век – А.Ф.Лосев[7]. Голямо влияние върху развитието на теософските идеи оказали концепциите на Н.К.Рьорих и Е.И.Рьорих в „Живата Етика“, а също концепцията на В.Соловьов за София като световна душа.

Теософските и антропософските възгледи намерили отражение в работите не само на руските философи, но и на някои писатели, учени, художници и композитори.

Духовното прераждане, сливането с божественото във вечността, звучи в творчеството на поетите символисти Д.Мержковски, В.Брюсов, К.Балмонто, А. Белий, А. Блок и писателите Ф.Достоевски, А.Платонов, С.Булгаков.

„Ние бяхме сумрачна мъгла, ще бъдем пламенни духове“[8].

 

 

 Етичните правила в науката са развивали К.А.Циолоковски, В.И.Вернадски, А.Л.Чижевски[9]. Така, В.И. Вернадски смятал, че човекът не е съвършено творение и освен него има по-развити същества:

Homo Sapiens не е завършено създание, той не е притежател на съвършен мисловен апарат. Той служи за междинно звено в дългата верига от същества, които са съществували в миналото и несъмнено ще съществуват и в бъдещето“[10].

К.Е.Циолоковски посочвал, че има планети, които се намират на висшите степени на еволюцията и са населени с „висши хора“[11].

„…ние трябва да признаем съществуването на множество богове от най-ралични рангове. Колкото те са по висши, по-напреднали от човека, толкова са по-непостижими за него“[12].

Според мнението на руските изследователи на „руския космизъм“, това е „уникален феномен на руската култура“, обаче „в съветско време цялото многообразие и полифоническа универсалност на руския космизъм като цялостен феномен се оказа затворена в ясно очертан кръг от идеологически догми… Изгубвайки своята духовна основа, космизмът фактически престана да съществува на родна земя като самостоятелно философско направление“[13].

 

В историята

 

Според теософите, отношение към Великото Бяло Братство са имали големи дейци в световните религии и теологическите организации, композитори, учени, управници-хуманисти и много други хора: те са били членове на Великото Бяло Братство или се обучавали при тях, контактували са с тях[14]. Обаче историческите източници, в които се упоменава, че признаваните от теософите личности определят себе си като членове на Великото Бяло Братство, не са много. Сред историческите личности, които причислявали себе си към „мисионерите“ на Великото Бяло Братство, се споменават философите Роджер Бекон, Френсис Бекон, Томас Мор, а също Николай и Елена Рьорих, Е.П.Блаватска, А.Н.Скрябин[15]. Членовете на ордена на розенкройцерите също са смятали за своя мисия да служат на „Универсалното Братство“, уточнявайки при това, че „Универсалното Братство“ и „Братството от Шамбала“ са едно и също нещо[16].

За останалите членове на Великото Бяло Братство, като действително съществуващи исторически личности и изпълняващи значима роля в развитието на човечеството, може да се съди по теософските трудове. Е.И.Рьорих описва тяхното положение в обществото и мисията им така:

„…от Тях са произлезли всички основатели на царства, религии, философии, повечето от алхимиците и отделните светци, но не ги търсете сред тесните догматици. Те са основатели на живата религия на сърцето, а не на закрепостяващите догми“[17].

 

 

Езотеричната традиция смята за въплъщения на Основателите на Шамбала такива исторически фигури като Аполоний Тиански, Рамзес II, Питагор, Платон, Ориген, Конфуций, Лао-Дзъ, Шанкара, Сергий Радонежски, Акбар Велики, Якоб Бьоме, Данте, Джордано Бруно, Жана дАрк, Кампанела, Сен Жермен и много други[18]. Също така езотеричната традиция твърди, че Великите духовни Учители на човечеството – Кришна, Будда, Иисус – са били „въплъщения на космически Аватари“[19].

Известна историческа личност е граф Сен Жермен. Теософите смятат, че неговото име не се отнася до датата му на раждане, а до неговите окултни способности[20]. То означава „Другар на Свещеното братство“[21].

Той е описван като човек с изключителни интелектуални способности, блестяща реч и тайнствен начин на живот, който ослепявал и поразявал обществото[22].

Е.П.Блаватска пише:

„Сен Жермен безусловно е бил най-великият Източен адепт, който е виждала Европа през последните столетия. Но Европа не го позна“[23].

 

В литературата

 

Филос. Гражданин на две планети. Действието се развива в Америка през 19 век. В романа се описва Лотилианското Братство, чиито ученици се наричат също „Синове на Самотата“ или „Ученици на Бог“. Прави се паралел на тези ученици с йогите в Индостан, които се обединяват не само с цел да изучават окултизма:

„Онзи, който наистина има достижения, постига това сам, той расте самостоятелно. Неговите знания не са резултат от съвместното обучение с другите. Знанието не е в книгите. Всеки ученик на Бог сам представлява лъчист център на Божествена мъдрост. Дори клетвите, които се изискват от преминаващите посвещение служат единствено като изпит за да покажат дали ученикът по своята същност е това, с Което се стреми да се съедини“[24].

 

Елизабет Хайх. Посвещение[25]. В книгата се описва Братството, или тайният орден, съществувал във времената на Древен Египет, в който не е имало никакви форми на членство. В дълбините на душата си човек взима решение да се откаже от привързаностите си към проявения физически свят и това решение запуска механизма за следване на Пътя на Посвещенията. В продължение на седем години човек преминава през изпитания, без да има контакт с ордена. Сред тях са освобождаване от чувственост, гняв, тщестлавие, алчност, завист, чувствителност, способност да противостои на външни влияния. С напредването на духовното развитие на члена на ордена нараства и отговорността му за извършваните действия.

 

Ученик. Животът на посветения Х.П. В книгата се описват няколко години от живота на Джастин Моруорд Хейг – Посветен Адепт от Великото Бяло Братство – в Лондон през 19-ти век. Авторът твърди, че е бил негов ученик и свидетел на всички описани истории. В книгата многократно се упоменава Бялото Братство и се разкрива истинският смисъл на неговото служение на човечеството на Земята:

„Що се отнася до последните няколко години, по време на които ние толкова единодушно се трудихме заедно, то позволете ми да Ви благодаря за Вашата симпатия, която направи тези години наистина щастливи и за Вашата възприемчивост, позволила ми постепенно да Ви предам малко знания, които Братството реши да сподели с Вас. В крайна сметка не нашите подопечни трябва да ни благодарят за помощта, а ние благодарим на онези, които ни позволяват да им помогнем да вървят по еволюционния път, давайки ни по този начин възможност да правим това, което искаме да правим най-много на света“[26].

 

Спасен от Светлината[27] – серия от автобиографични книги, в които авторът, Денион Бринкли, разказва за три преживяни опита с клинична смърт. Всеки от тези епизоди е съпроводен с попадане на автора в друго измерение, намиращо се на друго вибрационно ниво. Докато се намира в другото измерение, Денион общува с тринадесет Същества на Светлината, следящи еволюцията на планетата Земя. По думите на автора, съществата му помогнали да осъзнае неговата деградация като човек, създаден от Бог, давали наставления, отнасящи се до еволюцията на човечеството, а също съобщили, какво ще се случи на Земята през следващите 50 години. Както авторът сам посочва, Съществата на Светлината, които срещнал в духовното царство били Възнесени Владици, обитаващи плановете на Духа.

 

К. Антарова. Два живота. Героят на романа Льовушка преминава обучение при Светлото Братство и Великите учители го извеждат на пътя на саморазвитието и служението на високите идеали. Негови учители били Иларион, Павел Венецианецът и Ел Мория, а също и Санат Кумара, Сен Жермен и други. В книгата те се явяват Владици от Бялото Братство. Най-висшата ценност в романа се явява трудът за общото благо[28]. Светлите братя са описани като по-възрастни братя и духовни наставници, носители на най-висши духовни принципи. Те прилагат тези принципи в ежеднения си живот и наставляват в тях хората, които срещат в живота си:

„Ето как човек може да бъде щастлив със своето вътрешно състояние. Ето къде е силата за помагане за хората без използване на думи, без проповеди, само със своя жив пример“[29].

 

В предсказанията

 

Ванга за учението на Бялото Братство:

„Новото Учение ще дойде от Русияще се очисти Русия, Бялото Братство ще дойде в Русия. Оттук Учението ще започне своето шествие по целия свят. Учението на Бялото Братство… като бял цвят ще покрие Земята и благодарение на това хората ще се спасят.

Това е Ново Учение – казвала тя – но е построено върху основите на старото. Старото тук може да се сравни с корените, а новото – с цвета, разцъфтяващ под слънцето. Скоро в света ще дойде най-древното учение. Питат ме: „Скоро ли ще дойде това време?“ Не, няма да е скоро. Сирия още не е паднала!“[30]

 

Над статията за Уикипедия работиха:

Константин Овчинников, Татяна Мачеркевич, Виктория Ерофеева, Наталия Лимонова, Илсеяр Биккенова, Дмитрий Новосьолов.

 

 Броят подготви Елена Илина


 

[1] Шичалин А. Неоплатонизм. Новая философская энциклопедия. Электронная библиотека ИФ РАН.

[2] Асмус В.Ф. Античная философия. — Высшая школа, 2009. — 400 с.

[4] Бенедикт Спиноза. Вики-цитатник.

[6] Гиндилис Л.М. Русский космизм и живая этика (рус.) // Космизм в философии XX-XXI веков. — С. 24.

[7] Фролов В.В. Космизм философии Н.А.Бердяева и мировоззрение Рерихов (рус.) // Космическое мировоззрение - новое мышление XXI века: Материалы международной конференции.

[8] Андрей Белый. Карма. Русская поэзия.

[9] Назаров А.Г. Что такое космизм в идее ноосферы (рус.) // Космическое мировоззрение – новое мышление XXI века: Материалы международной конференции.

[10] Вернадский В.И. Научная мысль как планетное явление / Ф.Т.Яншина. — Москва: Наука, 1991. — 271 с.

[11] Циолковский К.Э. Научная этика. Очерки о Вселенной. — Москва, 1992. — С. 127.

[12] Циолковский К.Э. Есть ли Бог? Очерки о Вселенной. — Москва, 1992. — С. 217. — 256 с.

[14] Елена Рерих. Надземное. 1938 год. Общество Агни-Йоги.

[15] Бандура А. Александр Николаевич Скрябин – мистика творчества и магия светозвука (рус.) // Вестник теософии. — 1993. Гендель Макс. Мистерии розенкрейцеров. ВикиЧтение.

[16] Ян ван Райкенборг, Катароза де Петри. Универсальный гнозис. Теософия в России.

[17] Рерих Е.И. Письма. Том II (1934 г.). — Международный Центр Рерихов, 2013.

[18] Ковалева Н. Путь в Шамбалу. — М.: Рипол-классик, 2004. — 318 с.

[19] Марианис А., Ковалева Н. Аватары Шамбалы. — Эксмо, 2010.

[20] Поль Шакорнак. Легенда о графе Сен-Жермене. Культурно-просветительский журнал "Дельфис".

[21] Поль Шакорнак. Граф Сен-Жермен. Хранитель всех тайн / М. де Брен. — Вече. — 320 с.

[22] Блаватская Е.П. Скрижали астрального света. — М: Эксмо-Пресс, 2002. — С. 534. — 896 с.

[23] Блаватская Е.П. Теософский словарь. — Сфера, 2009.

[24] Филос. Гражданин двух планет / С. Беляев. — Москва: Сфера, 2011. — 512 с.

[25] Элизабет Хейч. Посвящение. — София, 2012. — 512 с.

[26] Х.П. Жизнь Посвященного / Н. Протасова. — Сфера, 2003. — 480 с.

[27] Дэннион Бринкли. Спасенный светом. — Москва: Лонгфелло, 2004. — 360 с.; Бринкли К., Бринкли Д. Тайны Света.

[28] Миланова А. «Две жизни» Антаровой – эзотерика в прозе (рус.) // Этико-философский журнал «Грани Эпохи». — 2018. — 5 марта (№ 73).

[29] Антарова К.Е. Две жизни. Часть 1. — Москва: Сиринъ приёма. — С. 230. — 510 с.

[30] Ванга. Полное собрание пророчеств. — 2009. — 480 с.

 

*   *   *

Книга Тайните на Великото Бяло Братство“

В продължение на хилядолетия в различни краища на света се пазели устни и писмени доказателства за Великите Духове, които помагат на човечеството и го насочват в духовната еволюция. Знанието за Великото Бяло Братство е отразено във всички световни религии, в трудовете на философи, учени, пътешественици, духовно търсещи хора от миналото и настоящето.

Именно Великите наставници са давали във всички времена на различните народи основите на нравствения живот и мирното съвместно съществуване, помагали са за развитието на науката и културата. Именно те са създали на Земята и на Небето Шамбала – свещената обител, откъдето са направлявали и просвещавали човечеството.

Книгата приоткрива тайните на Великото Бяло Братство, разказва за работата на Братството и неговите Посланици.

Тайны Великого Белого Братства / авт.-сост. Е.Ю. Ильина. – Омск: Издательский Дом «СириуС», 2021. – 166 с. ISBN 978-5-6043718-9-3

Формат – 140 х 200 мм. Цена книги (без учёта доставки) – 180 рублей.

Заказать книгу

в интернет-магазине «СИРИУС»

https://poslanie-book.ru/book/tajny-velikogo-belogo-bratstva

или по e-mail: sirius.book@gmail.com

и по телефонам: (3812) 489-187, +7-908-114-2478


 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко

Мир, Светлина и Любов!

 

https://r.sirius-ru.net/2021/2021-11-01.htm