Сириус

 

 

Новата книга „Тайните на Великото Бяло Братство“

 

 

Книга Тайны Великого Белого БратстваСкъпи приятели!

В издателство „СириуС“ излезе книга, посветена на Великото Бяло Братство!

 

 

В продължение на хилядолетия в различни краища на света се пазели устни и писмени свидетелства за Великите Духове, които помагат на човечеството и го насочват по пътя на духовната еволюция. Знанието за Великото Бяло Братство е отразено във всички световни религии, в трудовете на философи, учени, пътешественици, духовно търсещи хора от миналото и настоящето.

 

Именно Великите Наставници във всички времена давали на различните народи основите на нравствения живот и мирното съвместно съществуване, развивали културата и науката. Именно Те идвали на Земята като Божествени управители, жреци, основатели на религии, изтъкнати философи, композитори, писатели, учени. Именно Те създали на Земята и на Небето Шамбала – свещената Обител, откъдето насочвали и просвещали човечеството.

 

Книгата разкрива тайните на Великото Бяло Братство, разказва за работата на Братството и на неговите Посланици.

 

Тайны Великого Белого Братства /

авт.-сост. Е.Ю. Ильина. – Омск: Издательский Дом «СириуС», 2021. – 166 с.

ISBN 978-5-6043718-9-3

Формат – 140 х 200 мм. Цена книги (без учёта доставки)

 

 

Книгу можно заказать

в интернет-магазине «СИРИУС»

https://poslanie-book.ru/book/tajny-velikogo-belogo-bratstva

или по e-mail: sirius.book@gmail.com

и по телефонам: (3812) 489-187, +7-908-114-2478

 

 

 

Съдържание:

 

 

Предисловие. Най-великата тайна става явна

 

Религиозни текстове и народният епос

Древноиндийски и буддистки източници

Споменаване в християнството и в исляма

Легенда за Светия Граал

Сказание за Беловодие

Търсещи и гости в Шамбала

Търсещи

Кой е посещавал Шамбала?

„Храм на Живота“ на доктор ЛаоДзин

 

Тайнственият граф Сен-Жермен

 

Мисията на Е.П. Блаватская

 

Незабравимите срещи с Учителя

 

Последователи на теософските възгледи

Ани Безант за Великата Бяла Ложа

Чарлз Джонстън за адептите на Шамбала

Франчия Ла Дью за Учителите

Трудовете на семейство Рьорих

Ученици и последователи на семейство Рьорих

Александър Клизовский за Мисията на Бялото Братство

Артър Хейдок за значението на дейността на Шамбала

Степан Стулгинский за същността на еволюцията и Законите на вселената

На земята или на Небето?

Кои са Пратениците?

Философско-етични и духовни учения през ХХ и XXI век

Българските учители Петър Дънов и Омраам Микаел Айванхов

Американските Посланици Балард и Профет

Руският Посланик Татяна Микушина

Исторически личности – въплъщения на Учителите

Влияние на идеите на Братството върху философията и науката

Великото Бяло Братство в литературните произведения

Филос, „Гражданин на Две Планети“

Елизабет Хайх, „Посвещение“

Х.П., „Животът на посветения“

Конкордия Антарова, „Два живота“

Даниън Бринкли, „Спасеният от Светлината“

Послеслов

 

 

Предисловие. Най-великата тайна става явна

 

Картина Рериха. ВедущаяТайните на вселената се откриват на човечеството постепенно. Няма смисъл да се разказва на суеверния дивак за причините за възникване на мълнията или за смяната на деня и нощта. Но когато напредничавата научна мисъл е пред прага на значими открития в невидимите сфери на живота, идва време човечеството да бъде подробно запознато с онези знания, които дотогава са били велики тайни.

В края на XIX в. на западния свят била разкрита тайната за съществуването на духовните Учители на човечеството, векове насочващи еволюцията му. Макар, че Духовното Братство от Мъдреци присъствало на Земята от най-древни времена, то никога не се афиширало и затова в края на XIX в. новината за съществуването му била възприета различно: от едни с радост и благоговение, от други - с удивление, от трети - враждебно. Не всекиму е лесно да допусне, че човечеството е насочвано от някакви скрити от света мъдреци, притежаващи грандиозни познания и чудодейни способности.

Обаче, в това няма нищо удивително. В човешкото общество децата винаги са напътствани: в семейството – от родителите, в детската градина – от възпитателите, в училище – от учителите. Оставете децата от детската градина сами, без грижата на възрастните двадесет години – и какво ще се получи? Една част просто няма да оживеят, а останалите живи няма да стигнат по-далече от диваците, които живеят според закона „по-силният е сит“.

Не, без помощта на Наставниците, човечеството не би могло да успее самостоятелно и бързо (по космичните мащаби) да достигне в развитието си съвременното цивилизовано състояние!

И ако на Запад били поразени от новата информация, за Изтока съществуването на духовните Учители не било тайна, скрита зад девет планини. Древните религии и епосите на много народи пазят свидетелства за мъдреците-наставници на човечеството.

На Изток това свещено понятие се произнася Шамбала (Самбхала). В многобройните източници, както източни, така и западни, се срещат и други наименования: Великите Риши, Йерархията на Светлината, Стълбата на Иаков, Махатмите, Великото Бяло Братство, Възнесените Владици, Владиците на Мъдростта, Владиците на Шамбала, Братството на Шамбала, Вселенското Братство, Великата Бяла Ложа, Беловодие и др.

Древните легенди в Азия разказват, че свещената страна Шамбала е скрита от любопитни погледи. Обкръжена е с непристъпни планини. Зад планините има чудни зелени долини, кристално чисти реки и водопади, разкошни горички и градини. Подземни горещи извори създават благоприятен микроклимат в долините. Непроходими пропасти, срутвания на камъни и снежни лавини прикриват пътя към Шамбала. Никой не намира пътя до там, освен онези, които са призовани от мъдреците.

 

 

Легенди разказват, че живеещите в Шамбала поклонници достигали невероятно духовно съвършенство. Те натрупвали колосални познания за законите на Космоса и Природата, за миналото и бъдещето. Те умеели да управляват мощните природни сили. Да пътешестват в Космоса, да живеят на други планети, да съществуват в по-фините светове на Вселената. Всички свои необичайни знания мъдреците пазят в тайна, така, че невежите и алчни за власт хора да не ги използват във вреда на човечеството. Както е известно, всяко откритие може да се използва както за добро, така и за зло. Ярък пример за това е откриването на атомната енергия, която била използвана различно: както за получаване на светлина и топлина, така и за разрушаване на градове.

Легендата за тайната Обител на мъдреците води началото си от най-древни времена и тя се среща в преданията на много народи по света.

„С думата (Шамбала – авт.-сост.) на Изток се свързват най-благоговейни чувства, тя отваря вратата на дружбата и най-великото доверие. Излишно е да се казва, че братството на Граала, Беловодие, Белият Остров, царството на презвитер Йоан и десетките други имена, които са останали в съзнанието на народите през епохите, расите и нациите, пречупвайки се според духовното им развитие, разбиране и национален характер, неизбежно са свързани именно с тази Крепост на Светлината, към която от незапомнени времена са насочени най-възвишените надежди и най-съкровените стремежи на всички хора от всички времена и народи.

 

Рерих. Весть Шамбалы

 

Така например, прочитайки в древнокитайските свещени писания, че император Юй Великий (XXIII в. пр.н.е.), благочестив мистик и велик адепт, получил своето знание от „Великите Учители от снежната планинска верига“ в Сицзан (Тибет), където от незапомнени времена съществувал център на висшето познание, ние, без съмнение, ще свържем това именно с Шамбала. Ако ведантите и буддистите говорят за небесата Траястринша, или за Таулитян, свещената обител на тридесет и трите бога на древните Веди, или за Тушита, където пребивава бъдещият Будда Майтрейя, Владика на Света, или за Нирманарати, за небесата Вайкунтха или за Деджунг, „източника на блаженство и мъдрост“, или също за свещената планина на боговете Кайлас или Меру, с които конкретното съзнание на народа свързва представата за тази свята обител, то християните говорят за Небесния Йерусалим и планината Сион, а мюсюлманите – за Небесната Кааба и съкровения дворец на Събранието на Светците, който е прототип на Земната Кааба. Така или иначе, всички те са свързани с това възвишено понятие“[1].

Кой ли само не е търсил загадъчната страна! Опитвали са се да я намерят и буддистки монаси и поклонници, и йезуитски мисионери и китайски философи. Търсили са Шамбала в хималайските планини, в Памир, в Афганистан, в Алтай, в пустинята Гоби. През ХХ в. в търсене на Шамбала били изпращани научни експедиции от различни страни, включително и секретни експедиции в Тибет, организирани от руския НКВД и нацистската Аненербе.

Древнокитайското дао/тао поверие разказва за прекрасната страна Тебу, изгубена в Тибет. Смята се, че древнокитайският философ и мъдрец Лао Дзъ е написал своя знаменит трактат „Дао Дъ Дзин“ за Абсолюта под влиянието на поклонничеството си в Шамбала (Тебу). А в преклонна възраст Лао Дзъ се върнал там.

Има сведения, че Питагор тръгнал на пътешествие към великите хималайски мъдреци – Махатмите. И неопитагорейският философ Аполоний Тиански също посетил Шамбала.

Шамбала се споменава и в древноиндийските свещени текстове: във Ведите, в Пураните, в Махабхарата.

Танка с мандалойСпоред буддистките исторически хроники, реалното хималайско царство Шамбала със столица Калапа се намирало на север от Индия и съществувало до XIV в. Шамбала се споменава в текста на Калачакра-тантра[2], датиран към Х в. Както потвърждава буддистката традиция този ръкопис се отнася към времето на царя на Шамбала Сучандра, който получил учението Калачакра от самия Будда.

Тибетският Таши-Лама Трети през XVIII в. написал книгата „Пътят към Шамбала“. През 1914 г. книгата била издадена на немски език по превода на професор Алберт Грюнведел.

В Западните летописи са запазени известия, получени от Шамбала от Константин Велики, а също и от византийския император Емануил.

Кръстоносци, връщащи се от кръстоносните походи също донасяли в Европа новини за тайнствената Шамбала и за Махатмите. С времето те се превърнали в сказание за „Замъка на Граала“, в който живеят светите рицари, пазещи „Чашата на Граала“. Върху Чашата слиза Огън Небесен, даващ сили за борба със злото. Рицарите слушат зова и бързат да се притекат на помощ на обидените. За това се разказва в оперите на германския композитор Рихард Вагнер „Парсифал“ и „Лоенгрин“.

Римските папи, възглавяващи християнската църква през XII–XIII в. не веднъж получавали обвинителни писма от Презвитер Йоан – така наричал сам себе си Великият Учител от тайнствения Духовен Център на Азия. Един от папите създал посолство в Средна Азия, от което след дълги търсения посланиците се върнали без нищо – те така и не намерили Духовната Обител.

Сведения за Шамбала попадали и в трудове на европейски учени. За съществуването на Шамбала през XVII в. писал португалският йезуитски мисионер Каселла, живял в Тибет 23 години. Тибетските лами се изпълнили с такова дълбоко уважение към него, че дори му предлагали да направи пътешествие из Шамбала.

Унгарският филолог и пътешественик Александър Чома Кьорьоши, живял в края на XVIII – началото на XIX в., също живял много години в Тибет. В своите трудове той споменавал за съкровеното учение от Шамбала. Той дори посочвал точните географски координати на тайнствената страна.

Китайският учен-археолог ЛаоДзин имал щастието да пребивава в тайната хималайска Обител в началото на ХХ в. Своите впечатления той описал в статия, публикувана във вестник „Шанхай таймс“ след Първата световна война. Статията предизвикала огромен интерес в цял свят.

В руски летописи, пазени в старинния Вишенско-Успенски манастир в Тамбовска губерния, се споменава за експедицията в Шамбала на монаха Сергий. През 987 г. киевският княз Владимир изпратил на Изток експедиция за откриване на Кралството на Белите Води (Беловодие). Отец Сергий тогава бил на 30 години, а се върнал в Киев след 56 години, в дълбока старост. Преди смъртта си Сергий разказал за Беловодие и поръчал да препредават тези сведения, докато не дойде времето да се съобщят на хората. „Съкровеното сказание за Беловодие“ станало известно едва в края на XIX в.

Блаватская и МахатмыПрез XVIII в. цяла Европа била покорена от изключителните таланти на граф Сен-Жермен. Графът бил Посланик на Шамбала, оказал голямо влияние върху хода на световната история. Изглеждало, че Сен-Жермен не остарявал - имал вид на 45-годишен. В книгата на Изабел Купър-Оукли „Граф Сен-Жермен. Тайните на кралете“, написана през 1911 г. се дават свидетелства на хора виждали графа. Те обхващат периода от 1710 до 1822 г.

За своята връзка с хималайските Махатми открито говорели изтъкнати личности от XIX – XXI в.

Първият Посланик на Великите Учители, донесъл на Западния свят вест за съществуването на Великото Бяло Братство, станала Елена Петровна Блаватская. Обградеа с враждебността и невежеството на „просветеното“ общество, тя наистина проявила героична всеотдайност при изпълнение на мисията си – да запознае човечеството с древното Учение, разкриващо истинската научна и философска картина на света. Под ръководството на Учителите Мория и Кут Хуми Е.П. Блаватская основала теософското общество, което много години се занимавало с духовна и просветителска дейност и привлякло десетки хиляди последователи в цял свят. Основен труд на Елена Петровна станала книгата „Тайната Доктрина“.

Освен Е.П. Блаватская, членове на теософското общество и други видни обществени дейци също описвали в книгите си Великото Бяло Братство. Сред тях били Джъдж Уилям, Хенри Олкът, Ани Безант, Чарлз Ледбитър, Алис Бейли, Рудолф Щайнер, Чарлз Джонстън и др.

Отделни знания станали известни на Запад от кореспонденцията на Великите Мъдреци с британския журналист А.П. Синет. Въз основа на знанията, предадени от Учителите, А.П. Синет написал книгата „Езотеричен буддизъм“. По-късната преписка била издадена в отделна книга със заглавие „Писмата на Махатмите“.

В края на XIX – XX в. с духовно-просветителска дейност под ръководството на Учителя Иларион се занимавала Франция ЛаДю, американски теософ. Тя основала обществото „Храм на човечеството“ с цел да продължи работата, започната от Е.П. Блаватска и написала „Учението на Храма“.

През 20-те години на ХХ в. съпрузите Рьорих се срещали с Духовните Учители по време на своята хималайска експедиция. На Елена Ивановна и на Николай Константинович била поверена мисията да донесат на света новите знания. Н.К. Рьорих, знаменитият руски художник и философ, учен и пътешественик в своите книги съобщавал за Махатмите и тяхната страна Шамбала. В многобройните си картини той поставил редица символи на Бялото Братство. Е.И. Рьорих с помощта на ясночуване приела от Махатма Мория Учението на Агни Йога Живата Етика и го предала на света. В Учението Живата Етика се съобщавало, че е настъпила Новата Ера на огнените енергии и възможности и се давали знания за това как човек да се подготови за приемането на новите енергии.

През ХХ в. Великото Бяло Братство продължавало да работи и с други хора, заслужили правото да предават на света новите Истини. В Америка такива Посланици на Братството станали Гай и Една Балард, а след това Марк и Елизабет Профет. В България – Петър Дънов и неговият ученик Омраам Микаел Айванхов. В Русия – Б.Н. Абрамов, ученик на Н.К. Рьорих.

Изключение не прави и XXI в. Традицията за предаване на знанията на Великите Учители продължи Татяна Николаевна Микушина, публикувала приетото от нея Учение в „Книга на Мъдростта“.

Изброените по-горе източници са ярки живи свидетелства за сътрудничество с Великото Бяло Братство. Някои от тях ще бъдат подробно разгледани в тази книга. Освен това, в книгата се цитират части от литературни произведения, разкриващи аспекти на Учението и дейността на Великите Учители на човечеството.

 

 

 

Благодарность

Благодарност

Сърдечно благодарим на всички, взели участие в търсенето на материали за книгата!

Безкористният труд на сътрудниците позволи тази книга да се роди

в съвсем кратък срок.

 

 

 

 

 

Книга Тайны Великого Белого Братства

 

Заказать книгу

в интернет-магазине «СИРИУС»

https://poslanie-book.ru/book/tajny-velikogo-belogo-bratstva

или по e-mail: sirius.book@gmail.com

и по телефонам: (3812) 489-187, +7-908-114-2478

 

 

 

 

 

 

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор издания Татьяна Мартыненко

Мир вам, Свет и Любовь!

 



[1] Цит. по: Спаров Вик. Шамбала: миф или реальность. – М: АСТ, 2008. – 288 с.

[2] Калачакра (санскрит. «Колесо времени») – система буддийского мировоззрения, предполагающая, что человек и мир связаны, как микрокосм и макрокосм, и что, изменяя своё бытие, человек может менять соотношения энергий во Вселенной. Калачакра-тантра – текст, содержащий сложную систему тантр, т.е. особых практик, которые ведут к освобождению и духовному развитию.