Сириус

 

Новата книга „Бабаджи“

Скъпи приятели,

от печат излезе новата книга на руски език „БАБАДЖИ“.

 

 

Книга БабаджиТя е продължение на серията «Владыки Мудрости».

 

В серията се публикуват сборници с Послания от различни Учители, най-известните на съвременното човечество.

 

Тези Послания са предадени чрез Посланика Т.Н. Микушина, която работи под ръководството на Владиците на Мъдростта от 2004 година. С помощта на особена методика Т.Н. Микушина приема Послания от над 50 Същества на Светлината.

 

В книгата се съдържат Послания от Бабаджи. В тях той ни призовава да се ръководим от Висшата Мъдрост и да вървим по Висшия Път, който се нарича още Път на Посвещенията.

 

Той обръща нашето внимание към карма йога и развивайки предишните постулати, дава Учение за труда и отношението към парите.

 

БАБАДЖИ. Владыки Мудрости. / Т.Н. Микушина. – Омск: Издательский Дом «СириуС», 2021.  –

160 с. – (Серия «Владыки Мудрости»). –  ISBN 978-5-6043718-5-5.

 

Цена книги (без учёта доставки).

 

 

 

Книгу можно заказать

в интернет-магазине «СИРИУС»

https://poslanie-book.ru/book/Babadzhi

или по e-mail: sirius.book@gmail.com

и по телефонам: (3812) 489-187, +7-908-114-2478

 

 

 

*   *   *

 

Предлагаеме на вашето внимание предисловието към книгата „БАБАДЖИ“.

 

 

Благословението на Бабаджи

 

 

„Когато и който и да произнесе с почитание

Името на Бабаджи, този поклонник незабавно

привлича неговото духовно благословение“.

Лахири Махасая[1], индийски светец

 

 

Ба́баджи (Махавата́р Бабаджи, Шри Бабаджи, Бабаджи Махарадж) е велик индуистки светец, притежаващ неограничени чудесни способности. Един от индийските поклонници разказал за него: „С очите си видях победителя на смъртта. Височайшият гуру си играеше с времето и с пространството като дете със сапунени мехурчета. Видях човек с ключовете за небесата и земята“[2].

БабаджиПрез XIX в. Махаватар Бабаджи създал основите на крия йога – направление в йога, отварящо чакрите с помощта на дихателни упражнения и ги предал на своя ученик Лахири Махасайя през 1861 г. Съгласно указанията на Бабаджи, Лахири Махасайя направил крия-йога достъпна за хората, живеещи светски живот, и я разпространил в Индия. От своя Гуру ученикът получил такова наставление: „Милиони хора, обременени със семейни връзки и с тежки светски задължения ще получат от тебе обновено сърце, от човек домовладика, такъв като тях самите. Ти трябва да ги напътстваш в разбирането, че висшите йогийски постижения не са затворени за человека, който има семейство. Онзи йога, който честно изпълнява своите задължения без личностен мотив или привързаност, дори в света, върви по пътя на озарението“[3]. Всички ученически линии в крия йога водят началото си от Бабаджи. Най-известната линия ученици е: Махаватар Бабаджи – Лахири Махасайя – Свами Шри Юктешвар – Парамаханса Йогананда.

През 1970 г. Бабаджи в тялото на младеж се появил в пещера близо до село Хайдакхан, в подножието на Хималаите, в района Кумаон – място, в което се раждат и пребивават мнозина велики индийски светци. Шри Хейракхан Вале Баба, както в онова време са наричали Бабаджи, прекарал 14 години (от 1970 до 1984) от живота си на Земята, посвещавайки ги в служба на хората в ашрама. Бабаджи проповядвал карма йога – учение, в основата на което са залегнали действия, постъпки, оказващи непосредствено влияние на кармата: ако работиш старателно и не заради резултатите, можеш да подобриш кармата, състоянието на здравето, условията на живота си.

През XXI в. Учителят Бабаджи продължава своята работа, давайки наставления чрез Татяна Николаевна Микушина, която Великото Бяло Братство е избрало за свой Посланик, в помощ на човечеството. Опирайки се на постулатите, които Великият Гуру давал в предишните си въплъщения, Бабаджи ни дава нов импулс, насърчава ни към действия за продължаване на еволюцията в Новия Свят.

 

 

 

 

Махаватар Бабаджи през XIX век

 

 

Бессмертный Бабаджи Сведения за живота на Бабаджи се появили за първи път през 1946 г. в книгата на Парамаханса Йогананда „Автобиография на един Йога“. Дотогава няма никакви исторически сведения за Великия Учител. Той приел простото име Бабаджи, което означава „почтен баща“. В Индия това е разпространено име и затова в индийските книги се споменава за този или онзи учител Бабаджи. Но за Великия Гуру, съгласно заръката му, всички ученици пазели пълно мълчание до ХХ в.

В своята книга Йогананда дава редица уникални сведения, пресъздаващи облика на Великия Учител.

Той разказва, че Бабаджи живял на земята във физическо тяло в продължение на столетия. Бабаджи дал посвещение в йога на такива знаменити личности, като Шанкар (религиозен Учител, учен, реорганизатор на Ордена Свами, живял много преди новата ера, вероятно още в 6 пр.н.е.), като Кабир (велик светец и известен Учител от XVI в., сред многобройните последователи на когото имало и индуси, и мюсюлмани).

  Йогананда пише, че Бабаджи се отказал от възнесение и пребивавал в тяло[4] от плът без признаци за стареене и излъчващо забележимо светене. Учениците виждали, че понякога той не хвърлял сянка или не оставял следи върху земята – „това са външни символи, доказващи вътрешно отсъствие на тъмнина и материална зависимост“[5].     

Йогийският Христос е едно от имената, с които наричат Бабаджи в Индия. „Бабаджи е в постоянно общуване с Христос, те заедно излъчват вибрации на спасение и заедно набелязват духовни методи за спасение на човечеството в сегашния период. Делото на тези двама напълно озарени Учители – единият с, а другият без тяло, е да вдъхновяват народите да се откажат от войните, расовата ненавист, религиозното сектантство и от бумеранга на злото на материализма“.

На своя ученик Свами Шри Юктешвар Бабаджи заръчал да напише книга за общата основа на християнското и индуистското писание, в която да покаже с паралелни сравнения, че „вдъхновените синове Божии са казвали едни и същи истини, незамъглени от сектантските разногласия между хората“. Когато ученикът показал съмнение в способността си да изпълни това указание, Бабаджи тихо се засмял.

„– Сине мой, защо се съмняваш? – уверено казал той. – В Чии ръце е това дело и Кой извършва всички действия? Каквото и да ме е подтиквал Господ да кажа, то задължително ще се претвори в живота като Истина“.

  Една от причините, подтикваща Бабаджи да запазва физическа форма е да даде на хората конкретен пример за човешките способноси. Йогананда разказва, че със своята немногобройна група ученици Бабаджи живеел в пещера в Хималаите, но можел да се пренася от една част на света в друга, притежавал способността да става невидим по своя воля, да се появява в светлина и да се разтваря в светлина, да се явява пред свои последователи в леко различаващи се форми. Обикновено Бабаджи говорел на хинди, но можел с лекота да общува на всеки друг език. Учениците му описвали чудесни случаи, на които те самите били очевидци: материализация със силата на мисълта на златния дворец в Хималаите, мигновено изцеляване и възкресяване на починали.

„Веднъж през нощта учениците му седяли около огромен огън, запален за една свещена ве-дическа церемония. Внезапно учителят извадил от огъня въглен пламтяща жарава и леко ударил с него голото рамо на един от учениците, който седял близо до огъня.

– Колко жестоко, учителю! – изразил своя протест присъстващият там Лахири Махасайя.

– Ти би предпочел да го видиш как се превръща пред очите ти в пепел според кармата му от миналото ли? – при тези думи Бабаджи положил изцеляващата си ръка на обезобразеното рамо на ученика. – Тази нощ те спасих от мъчителна смърт. Законът за Кармата е удовлетворен с твоето незначително страдание, причинено от огъня.

В друг случай, групата на Бабаджи била разтревожена от появата на непознат, който с удивителна ловкост се добрал до почти непристъпната скална тераса близо до лагера на учителя.

 – Господине, вие трябва да сте великият Бабаджи – лицето на човека било озарено от неизразима почит. – Няколко месеца не спирах да ви търся сред тези страховити скали. Умолявам ви да ме приемете за свой ученик.

Великият гуру не отговарял, тогава човекът посочил дълбоката пропаст пред нозете си.

Бабаджи – Ако ми откажете, ще скоча от тази скала. Ако не получа вашето наставничество по пътя към божественото, за мен по-нататъшният ми живот няма цел.

– Скачай тогава – казал Бабаджи безстрастно. – Аз не мога да те приема в сегашното ти състояние на развитие.

Човекът веднага скочил от канарата. Бабаджи наредил на изумените си ученици да го доне-сат. Когато се върнали с осакатеното тяло, учителят положил своята божествена ръка върху мъртвеца. И така той отворил очи и скромно се поклонил пред всемогъщия учител.

– Сега си готов за ученик – със сияеща усмивка Бабаджи нежно гледал възкръсналия ученик. – Ти премина смело трудното изпитание. Смъртта повече няма да те докосне, сега ти си един от нас“.

Йогананда отбелязва, че някои Велики пророци, като Христос и Кришна, идват на земята заради особена цел, и си тръгват, когато тя е изпълнена. „Други, също така аватари, като Бабаджи, предприемат работа, която е свързана с бавното еволюционно развитие на човека в продължение на векове, а не с някакво изключително събитие от историята. Такива учители винаги са скрити от хората и притежават способността да стават невидими по своя воля“. Именно по тази причина те дълго време остават неизвестни на света..

 

Олга Иванова, Елена Илина


Следва продължение…

 

 

 

 

 

 

 

Книгу можно заказать

в интернет-магазине «СИРИУС»

https://poslanie-book.ru/book/Babadzhi

или по e-mail: sirius.book@gmail.com

и по телефонам: (3812) 489-187, +7-908-114-2478

 

 

 

 

 

http://sirius-ru.net/

Редактор издания Татьяна Мартыненко

Мир вам, Свет и Любовь!

 



[1] Лахири Махасая (1828-1895) – ученик на Бабаджи, индийски свветия. Махасая (санск.) – религиозна титла, която означава „широк ум“.

[2] Цит. от кн.: Парамаханса Йогананда. Автобиографията на един Йогин. – М., Издательство «Сфера» Российского Теософского Общества, 1995.

[3] Пак там.

[4] Облика на Бабаджи, поставен в началото на статията е възпроизведен от художник с помощта на Парамаханса Йогананда.

[5] Тук и по-нататък в в тази глава цитатите са взети от книгата: Парамаханса Йогананда. Автобиографията на един Йогин.