|
|
|
Статия за Т.Н. Микушина в американското списание «Осъзнатост» («Awareness Magazine»)
Повече от 25 години "Осъзнатост" е просветителско списание за много търсачи на Истината. То привлича вниманието с увлекателни и съдържателни статии и други материали, насочени към извисяване съзнанието на жителите на планетата Земя. В днешно време над 40 000 бройки от списанието се разпространяват безплатно в много градове на щата Калифорния, включително Лос-Анджелис, Санта-Барбара, Сан-Диего, окръг Вентура и Ориндж, район Вътрешна Империя, а също в щата Аризона, Ню-Мексико и Хавай. Днес списанието има над 2500 абонати, онлайн-бюлетин и специални съобщения. Радваме се да съобщим, че в настоящия брой на това списание успяхме да публикуваме уникална статия, написана от Посланика на Великото Бяло Братство Татяна Николаевна Микушина специално за това издание. Това е проникновен и искрен разказ за най-важния етап от живота на Посланика, представен за първи път пред американската аудитория. Онлайн-версия на статията: http://awarenessmag.com/images2018NovDec/AwarenessMagazineNovDec2018LowRes.pdf
Най-голямото ми откритие беше, че Божественият свят се намира точно там, където се намирам аз и всеки от нас.
Целият ми живот се подреждаше независимо от моите желания и стремежи. Като че ли от само себе си. Аз не търсех Бог. Обаче на 15-годишна възраст получих спортна травма и поради многократни грешки на лекарите изпаднах в предсмъртно състояние. Имах сепсис, обща инфекция на кръвта. Бях в това състояние около една седмица. И след това, съвсем неочаквано, започнах да се възстановявам. Когато дойдох на себе си, изведнъж ясно разбрах, че съм се върнала от друг свят. И в другият свят ми беше много добре. Много по-добре, отколкото в обкръжаващия ме физически свят. Завладяха ме две идеи: първата – разбрах, че Бог съществува и Той трябва да бъде намерен, и втората – че съм длъжна да се уча. Но в обществото, в което живеех, се твърдеше, че няма Бог. Затова не можах да намеря откъде да получа знания за Бога. Завърших с отличие технически университет, работих 13 години в проектантски офис по проектиране на космическо оборудване. След това започна перестройката и спряха да плащат заплати. Преминах обучение за счетоводител и 10 години работих като главен счетоводител в малък бизнес. През 1997 г. намерих Учението на американската организация Самит Лайтхаус. Посетих няколко събития на тази организация, които се проведоха в Русия. Много от хората, които познавах, искаха да бъдат посланици и да приемат диктовки от Владиците. Аз не исках това. Но все по-често си спомнях онова, което разбрах на 15-годишна възраст: длъжна бях да намеря Бог. През 2000 г. в живота ми се появи човек, който предложи да ме научи да медитирам. Аз не исках да медитирам. Обаче, след многократни настойчиви молби от страна на този човек, аз се съгласих да опитам. Буквално след няколко месеца започнах да чувам своето Висше Аз. А след това започнах да чувам своя Учител на финия план. Учителите се сменяха един след друг: Кутхуми, Санат Кумара, Сурия, Майтрейя, Господ Шива... По време на медитациите се извършваше грандиозна работа с моето съзнание и подсъзнание. Обучаваха ме да чувам Владиците. Започнах да ги чувам все по-добре и по-добре. Три години бяха необходими на Владиците, за да отворят чакрите ми и да настроят системата ми от чакри. През 2002 г. в продължение на 4 месеца преминах през голям тест. Ако ми се предложи отново да го премина, не бих могла. Бях напълно разрушена. Понякога дори нямах сили да си приготвям храна. В навечерието на новата 2003 г. дойде Господ Майтрея и в Неговото присъствие изведнъж почувствах необикновено смирение пред Божията воля. Разбрах, че съм само малка песъчинка в ръцете на Бог. Той безкрайно ме обича. И аз Го обичам. Толкова силно, че съм готова да се подчиня на всичко, което Той каже. И ако Бог поиска да умра, тогава аз с радост бих се подчинила на Неговата воля. Когато в течение на три последователни медитации успях да постигна това състояние на смирение, тестът приключи. Аз продължих да медитирам. Това бяха удивителни медитации. Веднъж попаднах в състояние на пълно блаженство, при което всичко е достигнато и повече няма къде да се ходи. Това беше състояние на пълен покой и пълно щастие. Не усещах тялото си. Единственото нещо, което ми се искаше, беше това състояние никога да не ме напуска. Но след това всичко свърши. Това беше моето най-голямо откритие: Божественият свят се намира точно там, където се намирам аз и всеки от нас. И от този свят ни отделя само нашето ниво на съзнание, нашите вибрации. Целият път към Бога не е извън мен. Той е вътре в мен самата. През 2004 г. по време на медитация разбрах, че са ми дали Мантия на Посланик на Великото Бяло Братство. Велико Бяло Братство – това е наименование на общност, съставена от Същества на Светлината, които са достигнали следващата степен на еволюционното си развитие. Те пребивават в по-фините сфери на Битието. Думата "Велико" означава, че тези Същества имат висока степен на духовни достижения. Думата "Бяло" символизира безупречно бялото сияние на аурите на тези Същества на Светлината. Думата "Братство" говори за съвършенно други принципи на взаимоотношения между тези Същества на Светлината. Те постоянно пребивават в състояние на Любов и единство помежду си и с Твореца на тази вселена. Мантията на Посланик на Великото Бяло Братство се дава на индивиди, преминали специална подготовка, на тези, на които Братството се доверява да представляват Неговите интереси на физическия план. Мантията позволява, с помощта на специална методика, с голяма степен на достоверност да се приемат и предават на човечеството Послания на Същества от Висшите Сфери на Битието. Аз записах това събитие в дневника си и за известно време забравих за него. Помислих, че ако наистина имам Мантия на Посланик на Великото Бяло Братство, то тя трябва да се прояви на физическия план. По това време си пишех с една жена от САЩ. Тогава тя приемаше диктовки от Възнесените Владици и можеше да общува с тях. В кореспонденцията ѝ писах, че имам мантия на Посланик на Великото Бяло Братство. Тогава работех като счетоводител и ми се струваше, че живея едновременно в два свята: по време на медитации - в Божествения свят, а през останалото време съм обикновен счетоводител. На 31 август 2004 г. ме уволниха от работа по съвсем смешен повод: бях пропуснала буква в едно платежно нареждане. Бях на 46 години. Регистрирах се в службата по заетостта, но не ме взеха на работа поради възрастта. Беше невъзможно да си намеря работа, понеже бях "твърде стара". На 3 март 2005 година ми писа моята позната от Америка и ми съобщи, че при нея е дошъл Владика Мория и казал, че Мантията ми на Посланик на Великото Бяло Братство става активна и аз трябва да започна да приемам Диктовки от Владиците. Написах в отговор, че чувам Владиците, но никога не съм приемала диктовки от Тях. После тя ми писа още няколко пъти. В Америка беше сутрин, а при мен - късна нощ. Написах, че ако Владиците дойдат при мен за да дават диктовки, тогава тя ще бъде първият човек, който ще узнае за това. След това заспах. Когато на следващия ден започнах да медитирам, при мен дойде Санат Кумара. Видях как цялата стая се изпълни с жълто-розова светеща мъгла. Санат Кумара каза, че иска да даде Послание чрез мен. Казах, че ще се радвам да го приема, но имам грип и хрема. Той каза: "Изпращам лъча на изцелението." Минута по-късно нямах хрема и всички признаци на грип изчезнаха. Приех първото послание от Владиците. Това се случи на 4 март 2005 г. Владиците продължаваха да идват всеки ден. И всеки ден приемах по едно Послание. Идваха различни Владици. Повече от 50 същества на Светлината от различни светове. Така мина месец. Продължавах да ходя в службата по заетостта, но работа за мен нямаше. Парите ми свършваха и бях принудена да огранича храната си. Ядях половин чаша овесена каша сутрин и половин чаша елда или оризова каша вечер. А диктовките продължаваха да идват всеки ден без прекъсване. Условието на Владиците беше, да публикувам диктовките на моя сайт Сириус(https://sirius-ru.net) в същия ден. Аз самата не можех да разбера как се случва всичко и дали има някаква ценност в това, което записвам. Смути ме това, че моята позната от Америка, след първите пет Диктовки, които бях приела, ми писа, че трябва да спра да приемам Диктовки, понеже уж ги приемам от подсъзнанието си. Започнах да се обръщам към мои познати, те ме препращаха към свои познати, ясновидци. Всички, към които се обръщах потвърдиха, че Посланията които приемам, наистина имат Божествен произход. Диктовките продължаваха да идват. Март, април, май и юни. В началото на юни ми стана трудно да поддържам работния ритъм. Ставах сутринта и в главата ми имаше само една мисъл - трябва да приема Диктовка. Бързо настъпваше вечерта и в главата ми имаше една мисъл: утре трябва да приема Диктовка. Беше много трудно. Това бяха четири месеца напрегната работа, когато се искаше да чуя това, което не се чува, да видя това, което не се вижда. Но това беше само първият цикъл от Посланията, които Владиците дадоха чрез мен. Последваха 12 години също толкова напрегната работа. Вече не можех да живея в града. Благодарение на помощта на хората успях да построя дом близо до Омск.
В тази къща приемах Послания до 2012 г. На 19 април 2012 г. запалиха дървената ограда около къщата ми от четирите страни. Огънят бързо се пренесе върху боровете и брезите. Височината на пламъка беше повече от 10 метра. Беше стена от дим и огън. С мен имаше 5 души, които се притекоха на помощ. Бяхме принудени да се скрием от огъня в къщата, тъй като отвън беше много горещо и имаше дим. Качих се на мансардата, за да взема вещите си. Обаче чух как от огъня пращи обшивката под покрива. Под обшивката имаше пенопласт. Всички тези материали са много запалими, а димът, когато изгарят, е отровен. И тогава разбрах, че всички ще изгорим. Това е неизбежно. Спомних си, че трябва да помоля за Божията помощ. Започнах да викам: “Архангел Михаил! На помощ! На помощ! На помощ!" След няколко призива разбрах, че обшивката е престанала да пращи и шумът от огъня сякаш беше утихнал. По-късно видях как един бор, който докосваше с клоните си обшивката на мансардата, внезапно престана да гори. Следите от огъня стигнаха до долните клони, долните клони обгоряха, но борът угасна сам. Никой не го беше гасил. Това, че тогава се спасихме, просто беше чудо. По настояване на Владиците бях принудена да напусна Русия. През цялото време се местех в търсене на място, където мога да работя и да приемам Послания. Като цяло от мен са приети около 500 Послания и са написани над 70 книги. Много книги са преведени на английски, немски, български, латвийски, литовски, португалски, арменски и някои други езици. Бих искала, чрез приетите от мен послания, хората да разберат, че Бог е точно там, където сме и ние. И от Него ни отделя само нивото на нашите вибрации. Всъщност всички ние сме Бог във въплъщение. Чрез всеки един от нас Бог проявява Себе Си.
Татяна Микушина Светлина и Любов!
http://awarenessmag.com/images2018NovDec/AwarenessMagazineNovDec2018LowRes.pdf
Редактор на изданието Татяна Мартиненко Мир, Светлина и Любов! -06.htm |
Предлагаме
на вашето внимание статия за Татяна Николаевна Микушина,
публикувана в американското списание "Осъзнатост" ("Awareness
Magazine").
Роденa
съм в южната част на Западен Сибир в град Омск, в държава, която
сега не съществува: в Съветският съюз.
