Продължаваме публикуването на статията за Владика Серпис Бей. С началото на статията можете да се запознаете в бюлетини на „Сириус“ №4 за месец септември и №1 за месец октомври 2018 г.

 

Серапис Бей

 

Как християнските отци превърнали Серапис в дявол

Залезът на култа към Серапис започнал с унищожаването, по заповед на император Теодосий I, един решителен и безжалостен управник, на главната светиня – храмът в Александрия и намиращата се в него великолепна статуя на бога.

Както съобщава Уикипедия, Теодосий „скъсал с установената от император Константин религиозна система, която като цяло съхранявала неутралитета на държавата по отношение на разнообразните култове и изповедания на гражданите на империята. При Теодосий догматите на християнството започнали да се фиксират не в резултат на свободно обсъждане в църковните кръгове, а се утвърждавали с правителствени укази“. Теодосий утвърдил никейската формула на християнството в качеството й на единна държавна религия, започнал да преследва другите религиозни течения в християнството като еретически и забранил езическите култове – именно за това той бил удостоен от християнските писатели с епитета Великият.

Римските войници нахлули в храма на Серапис в Александрия, унищожили статуята, запалили библиотеката, намираща се в храма и разрушили сградата. По-късно църковният историк Сократес разказва, че секирите се чупели от ударите по статуята, а в основата на разрушения храм воините видяли монограм на Христос.

Тук е уместно отново да се обърнем към „Теософски речник“ на Е.П.Блаватска, където в статията за Озирис се говори за връзката между египетските и християнските богове.

В статията се привежда финикийският надпис, в който Озирис е наречен Елохим. Но по това време Елох (Елоах, Елохим) е титул на Йехова, богът на юдеите (терминът се споменава в цялото еврейско Свещено Писание, като се започне с Бит. 1:1). Е.П.Блаватска цитира автора, който размишлява за сходството между Озирис и Йехова:

„...неизбежен въпрос, който изисква смирен отговор – какъв смисъл е трябвало да разкрият тези две фрази – съответно Озирис-Елох и Йехова-Елох. От своя страна на мен ми се струва, че има само един отговор, а именно, че Озирис е бил национален Бог на Египет, а Йехова – на Израел, и че Елох е еквивалентен на Deus, Gjtt или Dieu (бог, божество)“.

Озирис и Йехова са Елохими и Логоси – като проявени божества във всяка нация и народ и като външен израз или следствие от вечно скрита Причина. Вярно е, че природата на Йехова не е слънчева, а лунна, за което се споменава в „Тайната Доктрина“ (т.2): „...в действителност Йехова е само „Лунен“ Бог и Бог на „зараждането“.

По-нататък в статията за Озирис става дума за сходството на легендите за Озирис и Христос:

„Що се отнася до неговото човешко развитие, той (Озирис), по думите на автора на "Egyptiah Belief" („Египетски вярвания“), е „един от Спасителите или Освободителите на Човечеството. Като такъв той е роден в този свят. Той е дошъл като благодетел, за да освободи човека от грижи. В усилията  си да прави добро той се сблъсква със злото... и временно търпи поражение. Убиват го... Озирис е погребан. От хилядолетия гробът му е място за поклонение.

Но в гроба той не бездействал. След три дни, или четиридесет, възкръснал и се възнесъл на Небето. Това е история на неговото Човечество“ ("Egypt. Belief"). <...> ...това доказва също, че легендата за Христос във всичките и подробности може е съществувала хиляди години преди християнската ера, и че на Отците на Църквата не им оставало нищо друго освен да я приложат към новата личност“ – заключава Е.П.Блаватска.

Изобщо, в библейските текстове има множество паралели с древноегипетските писмена, като се започне със съобщенията на майките на Озирис и Иисус направени от божествените същества за скорошно раждане от тях на бъдещия спасител и се завърши с възкръсването на двамата след смъртта им.

 

 

Сравнете двете илюстрации. На древноегипетската фреска Озирис е изобразен във вид  на египетския кръст Анкха (символ на вечния живот), държащ в ръцете си Слънцето и  две жени до него (неговите сестри). На християнското изображение е показан Иисус на кръста, със слънчев ореол и двете Марии до него.

 

Обаче служителите на християнската църква от IV в. пр. н. е. не давали дори да се помисли за съществуването на връзка между Серапис (Озирис в неговия висш аспект) и Йехова или пък за връзка между Озирис-Серапис и Христос. За тях Серапис и другите дохристиянски богове били всичко на всичко езически идоли. А всичко чуждородно според тях трябвало да бъде обявено за зло и унищожено. С това прекрасно се справяла по-късно римо-католическата църква, обявявайки поклонението на езическите богове за сделка с дявола.

Ето какво се разказва за този най-труден период от историята в „Разбулената Изида“ (т.2):

„Може би трябва да опишем накратко европейския Дявол. Той е онзи гений, който се занимава с магьсничество, чародейство и други лоши работи. Християнските отци, като взели тази идея от еврейские фарисеи, превръщали в дяволи боговете на езичниците: Митра, Серапис и други. Римо-католическата църква продължила това дело, обявявайки поклонението на тези богове за сделка със силите на мрака. По този начин магьосниците и вещиците  от средните векове просто били привърженици на забранен култ. В древността магията се смятала за божествена наука, мъдрост и знание за Бога. Лечителското изкуство в храмовете на Ескулап и светилищата на Египет и Изтока винаги са били магически. <...> А сега всичко се променило. Невежеството се възцарило като майка на благочестието. Учеността била хулена  и учените се занимавали с наука под угроза за живота си. Те били принудени да използват жаргон, за да скрият своите идеи от всички, освен от своите адепти и да понасят срама, клеветата и нищетата“.

Лунните богове възтържествували!

През следващите столетия върху огньовете на инквизицията били изгорени толкова „магьосници“, привърженици на забранения култ, че поклонението на Серапис било напълно унищожено на територията на християнския свят. Името на божеството останало само в историческите документи, скулптурите и други произведения на изкуството.

Но, изчезвайки като персонифицирано божество, на което се покланяли народите, Серапис не изчезнал като Велик Учител.

 

Поглед към миналото. Някои земни въплъщения на Серапис

Преди да стане за 700 години божество за елините Владика Серапис е имал множество други ипостаси, сведения за които могат да бъдат почерпени от книгата на Марк и Елизабет К. Профет „Владиците и техните обители“ (главата е написана въз основа на тази книга).

В нея се казва, че Серапис е дошъл от Венера заедно със Стария по дни, Санат Кумара, за да запали отново свещения огън в сърцата на заблудените човеци.

Той е бил жрец в Храма на Възнесението в Атлантида, където бил пазител на пламъка на възнесението, а преди потъването на Атлантида той пренесъл този пламък в Луксор в Египет.

В Луксор Серапис, заедно със съпровождащите го братя, издигнал нов Храм на Възнесението и оттогава те се превъплъщавали в Египет специално за да поддържат този пламък в Храма.

По време на тези си животи той ръководил изграждането на най-великите архитектурни съоръжения, бил е и архитект на Великата Пирамида, създадена преди повече от 2500 г. пр.н.е.

Серапис Бей отлагал своето възнесение приблизително до 400 г. пр.н.е.

Серапис е бил въплътен като египетския фараон Аменхотепотем III (управлявал от 1388 до 1351 г. пр.н.е., бил е син на Тутмоса IV и внук на Тутмос III (въплъщение на Кутхуми). Негов син и наследник на трона бил Аменхотеп IV, известен като Ехнатон.

Времето на управлението на Аменхотепотем III се разглежда като един от най-великите периоди в разцвета на древноегипетската цивилизация. Фараонът поддържал мирни дипломатически отношения с всички страни през по-голямата част от времето на своето управление. Част  от несметните съкровища на неговата хазна били изразходвани за издигане на величествени хармове и дворци. Фараонът разширил съществуващия на бреговете на Нил Карнакски Храм и изградил погребален храм, останките на който днес са известни като Колосите – издялани от цял камък седящи статуи, намерени на бреговете на Нил.

 

 

1. Колосите, изображаващи фараона Аменхотепа III.

Намира се срещу Луксор, на противоположния бряг на Нил.

2. Храмът в Луксор.

 

Най-голямото творение на фараона било храмът в Луксор, фрагменти от който са добре запазени и до днес. По своята геометрия и замисъл този храм служил като учебник за водещата наука, изкуството и философията. В днешно време храмът в Луксор представлява физическо продължение на ефирната Обител – Храмът на Възнесението.

Серапис е бил въплътен също и като царят на Спарта Леонид (управлявал от 491 до 480 г. пр.н.е.). Той командвал гърците, геройски съпротивлявали се при нахлуването на персийската армия в планинския проход до Термопилите,  който бил врата към централна Гърция.

В продължение на два дни Леонид сдържал значително превъзхождащата гърците персийска армия, възглавявана от цар Ксеркс. На третия ден Леонид и триста спартанци, представляващи неговата лична гвардия, се сражавали до последния човек. Тяхната геройска съпротива позволила на гръцкия флот да отстъпи и после напълно да разбие персите.

Примерът на Леонид помогнал за сформирането на националните черти на гръцкия народ. Историците наричат това сражение пример за висше мъжество и безстрашие, проявени в битка за правото дело срещу многократно по-силен противник.

Както твърдят Профет, тристата спартанци били триста ученици от Луксор, които били във въплъщение заедно със Серапис. Това били хора с изключително мъжество. Днес някои от тях са Възнесени Владици, други се намират във въплъщение.

Серапис бей е бил въплътен като скулпторът Фидий, живял в 5-ти век пр.н.е. в Атина и смятан за най-великия от всички гръцки ваятели. Славата му била огромна.

Той е строил Партенона - ръководил изключително трудната работа по неговото изграждане.

Той поставил в Партенона 12-метрова статуя на Атина Палада, направена от злато и слонова кост.

 

 

Скулпторът Фидий и неговото творение – статуята на Атина Палада (умалено копие)

 

Фидий е направил от злато и слонова кост също така и огромна статуя на Зевс, която била поставена в храма в древногръцкия град Олимпия. Творенията на Фидий, характерни със своята възвишена красота и духовност, оказали силно влияние върху по-нататъшното развитие на западното изкуство.

В елинисткия период, след своето възнесение, Серапис станал един от най-значимите богове на египетския и гръко-римския пантеони, за което  вече беше разказано по-горе.

 

Елена Илина

Краят следва...

 


 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко

Мир, Светлина и Любов!

 

https://r.sirius-ru.net/2018/2018-10-03.html