Продължаваме публикуването на статията за Владика Серапис Бей. Началото на статията можете да прочетете в бр.4 за септември 2018 г.

 

Серапис Бей

 

Култът към Серапис

Съществуват различни версии за произхода на култа към бог Серапис. Най-разпространените от тях  сочат 4-ти век пр.н.е. като най-ранен период, за който се споменава в намерените източници.

Така, в трудовете на древногръцкия историк Ариана „Анабис Александра“ и древногръцкия писател и философ Плутарх „Животоописание на Александър“ се казва, че Серапис не само е имал храм във Вавилон, но и се явявал единственият бог, споменаван във връзка със смъртта на Александър Македонски в 323 г. пр.н.е. във Вавилон. Това дава основание на някои историци да смятат, че култът към Серапис е възникнал във Вавилон.

В „Разбулената Изида“ на Блаватска е казано следното:

„По онова време гръцките, азиатските и египетските идеи били подложени на значителни преобразувания. Мистериите на Дионис-Сабези били заменени с обрядите на Митра, чиито „пещери“ изместили светилищата на предишния бог от Вавилония до Британия. Серапис или Сри-Апа от Понта узурпирал мястото на Озирис. Царят на Източен Индустан, Ашока, приел религията на Сиддхаратха и изпращал мисионери в Гърция, Азия, Сирия и Египет да провъгласяват евангелските мъдрости... Легендите за Гаутама изместили митовете за Гор, Анубис, Адонис, Атис и Вакха“.

От този фрагмент научаваме: че става дума за 4 – 3 век пр.н.е., тъй като цар Ашока е живял от 304 до 232 гг. пр.н.е.; че култът към Серапис  е съществувал по това време в Понта – така по гръцки се наричала местност в североизточната част на Мала Азия, която на север граничела с Елевсинския Понт(Черно море); че в религиозния живот на народите са ставали значителни преобразувания.

 

Възможно е тези преобразувания да са били свързани и с походите на Александър Македонски, вследствие на които ставало преместване на големи маси от хора. Така, в Египет в края на 4-ти век пр.н.е., се появили много гърци и македонци и въвеждането на култ към Серапис можело да стане начин за обединение както между тях, така и с местното население, т.е. начин за обединение на египетската и гръцката религиозни традиции. При това, както се съобщава в енциклопедията за Древен Египет „по своя „произход“ това божество трябвало да бъде свързано с боговете на египетския пантеон, тъй като в древността свещена власт над определена територия можел да има само онзи бог, който имал местен произход. Именно затова корените на култа към Серапис водят до култа към мемфиския Озирис-Аписа“.

Образуването на името на Серапис се трактува като: Озирис + Апис = Озирис-Апис/Осерапис/Серапис или Сарапис (различни произношения в зависимост от диалекта).

Най-разпространената версия за произхода на култа към Серапис гласи, че при Птоломей I Сотер бил направен опит да се създаде образ на синкретическо (т.е. съединяващо различни вероучения) божество – Серапис.

Птоломей бил приятел с Александър Македонски още от юношеските години, след това бил военоначалник в неговата армия, а след смъртта на Александър станал цар на Египет (управлявал от 323 до 283/282 гг. пр.н.е.). Основател е на династията на Птоломеите.

Според описанието на Плутарх, цар Птоломей видял сън, в който неизвестен за него бог (Серапис) поръчал на царя да открадне свещената статуя от град Синоп и да я пренесе в Александрия, което и било направено с благословението на Делфийския Оракул. Жреците познали в статуята бога Серапис.

Както съобщава енциклопедията на Древен Египет, първите Птоломеи не само вкарали Серапис в семейството на египетските божества, но го направили върховен бог, покровител на царската династия и новата столица на страната – Александрия. Основите на града били положени от Александър Македонски в делтата на Нил и до IV – V век от н.е. той бил един от най-важните центрове на елинисткия свят.

На Серапис бил посветен Серапѐум – величествен храм в Александрия, по-точно в Канопе, град, разположен недалеч от столицата. Този храм, построен от Птоломей III (управлявал от 246 до 222 гг. пр.н.е.), бил главен култов център на божеството и се славил със своята чудна целителна сила. Вторият център за поклонение бил Мемфис.

Според описанията, александрийският Сепареум бил най-големият от храмовете, посветени на Серапис. Освен изображенията на бога в него имало отделение на Александрийската библиотека.

Ето как описва храма историкът Амиан Марцелин:

В града [Александрия] има много високи храмове. Най-много сред тях се отличава храмът на Серапис. Речта ми е безсилна да го опиша. Обширни, оградени с колони дворове, оживотворени статуи и множество други произведения на изкуството, всичко това го прави толкова много красив, че след Капитолия, с който е увековечен достославния Рим, Вселената не знае нищо по-великолепно. В този храм се намирали книжни съкровища с неоценимо достойнство“.

Статуята на Серапис, създадена от скулптора Бриаксид за александрийския Сепареум, представлявала мъжка фигура с брада като на Зевс, облечена в хитон, седяща на трон с шапка на главата или, според друга версия, с калаф – символ на плодородието и изобилието. Калафът бил украсен с изображение на житни класове и маслинови клонки. С лявата ръка статуята на Серапис държала скиптер, с дясната богът се подпирал върху главата на страшното куче Кербер (Цербер), което свидетелства за подземната символика на божеството.

 

 

Серапис често е бил изобразяван като гръцки бог, но с египетски атрибути, съчетаващи в себе си иконография на много култове, символизиращи изобилие и възкресение.

 Серапис обединявал в себе си много богове. Подобно на Озирис той бил смятан за покровител на плодородието и страната на мъртвите. Гърците отъждествявали Серапис с Посейдон, повелителят на водната стихия, затова поставяли негови изображения в носовата част на корабите. Като бог на Слънцето, Серапис бил отъждествяван с Аполон и Хелиос, като повелител на боговете – със самия Зевс, като целител – с Асклепий, като бог на плодородието – с Дионисий Отъждествяван бил и с други богове.

В „Тайната Доктрина“ (т.2) е отбелязано:

„Ескулап, Серапис, Плутон, Есмун и Кнуф са все божества с атрибутите на змията... Всички те са целители, носители на духовно и физическо здраве, а също и на озарение“.

През римския период започнали за почитат Серапис като целител, способен да решава въпроси свързани с живота и смъртта. Отивали при него да им предсказва - като оракул, молили го за избавяне от нещастия, за повишаване в службата, а като висше трансцедентно божество можело да се обръщат към него с всякаква молба.

От 3 до 1 век пр.н.е., по време на управлението на Птоломеите този култ бил широко разпространен в Мала Азия, Гърция и Северното Причерноморие. В чест на Серапис били издигнати повече от хиляда статуи, храмове и паметници. Храмове на Серапис се появили на много места извън пределите на Египет, където живеело гръкоезично население. В Гърция светилища на Серапис били открити в свещения град Аполон – Делфите, в Коринт, в един от градовете на Беотия (област в централна Гърция), в Атина било въведено поклонение на Серапис.

В светилищата се извършвали малки и големи мистерии. Малките мистерии се посвещавали на Изида и били предназначени за миряните; големите мистерии били посвещавани на Серапис и Озирис, в тях можело да участват само жреци, преминали през сериозни изпитания по време на посвещенията в храма на Серапис.

 

 

 

През римския период популярността на Серапис продължавала да расте и нерядко той се представял като мъж на Изида в храмовете извън пределите на Египет. В Рим поклонението на божествата ставало в Храма на Изида и Серапис, който бил построен на Марсово поле.

За разпространението на култа свидетелстват многобройни находки. Изображения на Серапис се срещат в изобилие върху монетите от времето на елините, негови статуетки били необходима принадлежност на всички жилища, в качеството им на защита те били закрепяни на вратите, прозорците, по стените. Има релефни изображения на Серапис върху медалионите, светилниците, олтарите.

 

 

Серапис бил върховно божество на Египет и Гърция в продължение на седемстотин години, т.е. в продължение на 28 поколения. Обаче в края на четвъртото столетие от нашата ера започнал истински кръстоносен поход срещу „езичниците“, към които били отнесени последователите на всички мистични религии.

 

Елена Илина

Следва продължение...

 


 

http://sirius-ru.net/

Редактор на изданието Татяна Мартиненко

Мир, Светлина и Любов!

 

https://r.sirius-ru.net/2018/2018-10-01.html